О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 139София, 12.01.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

Членове: Т. Г.

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1573 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 1 от 03.01.2023 г. по в. гр. д. № 591/2022 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 8852 от 26.04.2022 г. по гр. д. № 264/2020 г. на Гоцеделчевския районен съд, с което е извършена делба на селскостопанска сграда-обор със застроена площ от 510 кв. м., построена в УПИ I-...... от кв.19 по регулационния план на [населено място], [община], като в общ дял на ищците В. Г. Т., М. Г. С. и Д. Г. Т. е поставена реална част от обора по вариант две от заключението на вещото лице, състояща се от едно помещение № 5-обор, със застроена площ от 83,57 кв. м. и полезна площ от 71,22 кв. м., съответстваща на притежаваната от тези съделители 1/6 ид. част от общата вещ, а в дял на ответника А. С. П. е поставена другата реална част, състояща се от помещения № 1-антре, № 2 – склад, № 3 – битова стая и № 4 – обор, с обща площ от 417,87 кв. м. и полезна площ от 368,18 кв. м., съответни на притежаваните от ответника 5/6 ид. части от целия обор.

Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищците сумата от 802,32 лв., представляваща обезщетение за ползването на тяхната част от обора през периода от получаване на исковата молба – 19.05.2020 г. до постановяване на решението на районния съд. Допълнително въззивният съд е присъдил и 216 лв. обезщетение за периода от датата на първоинстанционното решение – 26.04.2022 г. до постановяване на въззивното решение.

Съдът е приел, че има заключение на вещо лице, което предлага два варианта на разделяне на допуснатия до делба обор с площ от 510 кв. м., при съобразяване на квотите на съделителите и искането на ищците да получат общ дял, както и при спазване на чл.203, ал.1 ЗУТ. Изпълнена е и процедурата по чл.203 ЗУТ, като по делото са представени проекти за разделяне на обора, одобрени от главния архитект. Разделянето е извършено по вариант 2 от заключението на вещото лице и то може да бъде реализирано без неудобства, по-големи от обикновените. Отчетено е разположението на намираща се в съседство сграда на ищците, която се намира по-близко до частта от обора, възложена в техен дял според вариант № 2. Ответникът едва с въззивната жалба направил изявление, че иска възлагане по вариант № 1, но при него би се нарушила свързаността между двата обекта на ищците. Освен това в дела на ответника се намират обслужващи помещения, които допринасят за пълноценното ползване на обекта. Прието е също, че вариант № 1 е неудачен и с оглед размера на квотите.

Съдът е намерил за неоснователно направеното оплакване във въззивната жалба, че процесната сградата има само един вход, находящ от северната страна, където се намира възложеният обект на ищците, както и че жалбоподателят е поставил вратата. Ако той е имал претенции за подобрения, могъл е да ги предяви в първото по делото заседание след допускане на делбата. Освен това безспорно се установява от заключението на експертизата, че вход има както от северната, така и от южната страна на сградата.

Прието е за неоснователно и наведеното от ответника възражение за неспазване на Наредба № 44 от 20.04.2006 г. Тя съдържа правила за ветеринарномедицинските, включително мерките за биосигурност и зоохигиенните изисквания към животновъдни обекти за отглеждане на селскостопански животни, охлюви и калифорнийски червеи и няма отношение към делбата на процесната селскостопанска сграда. Ищецът не е ангажирал доказателства пред първоинстанционния съд във връзка с ползването на процесната сграда за отглеждане на едър рогат добитък или въобще на каквито и да е животни към момента на извършване на съдебната делба. Този въпрос не подлежи на обсъждане и в процедурата по чл. 203 ЗУТ, няма отношение към обособяване на самостоятелни обектите в сградата.

Жалбата на ищеца е приета за неоснователна и в частта по паричната претенция.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника А. С. П..

Жалбоподателят поддържа, че процесният обор е неделим, а ако се приеме обратното, претендира за разпределение по вариант № 1 от заключението на вещото лице. Оборът имал само един вход от северната страна, където жалбоподателят поставил масивна метална ограда и ел. табло. Съдът не обсъдил първата предпоставка на чл.203, ал.1 ЗУТ – дали разделянето на сградата не налага значителни преустройства и неудобства, по-големи от обикновените. Предложените от вещото лице варианти предвиждали изграждането на врати от южната и от източната страна на сградата, което трябвало да бъде извършено от жалбоподателя, както и изграждането на вътрешна преградна стена. Жалбоподателят бил земеделски производител и използвал сградата по нейното предназначение за отглеждане на животни и за тази цел не било възможно да бъде използван съществуващият южен вход, който бил предвиден само за хора, но не и за животни. Предложеният вариант за разделяне изисквал единият от обектите да се преобразува в друг вид сграда, понеже за него се отделят два склада, антре и битова стая, като по този начин се нарушавала неговата функционалност и по смисъла на строителните правила и норми това било недопустимо. Другата част на обора пък оставала без допълнителни стаи и склад. Неправилно съдът отказал да зачете Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания на животновъдните обекти, която определяла изискванията към входа на обекта, който да разполага с оборудване и място за измиване на хора и транспортни средства, обособени места за съхранение на фураж и санитарен възел; обособено място за контейнер за временно съхранение на трупове на умрели животни и др. Жалбоподателят нямало да може да използва сградата по нейното предназначение поради липсата на самостоятелни складове за съхранение на фуражи, санитарен възел и др. Другият обект бил само от складове и нямало да може да се ползва като обор. Във връзка с необходимостта от избиване на нови врати съдът не обсъдил ограниченията на чл.38 ЗС – тъй като се касаело за общи части на съсобствена сграда, избиването на вратите не можело да стане без съгласието на ищците, а това щяло да създаде затруднения, по-големи от обикновените. Избраният от съда вариант бил най-неудачния предвид извършените от жалбоподателя подобрения – монтирането на метална врата и ел. табло, които оставали в дела на ищците. Поддържа се също, че делът на жалбоподателя предвиждал преминаването на животните през врата, която водела до антре, разделящо складовото помещение от битовата стая, като това било нефункционално, тъй като налагало ползването на общ вход за хора и животни.

По паричната претенция жалбоподателят счита, че тя не е доказана по основание.

В изложението към касационната жалба не са формулирани въпроси по чл.280, ал.1 ГПК.

Жалбоподателят сочи две решения на ВКС, според които съдът нямало право в производство по чл.32, ал.2 ЗС да предписва каквито и да било преустройства за обособяване на отделни дялове за ползване; че съдебната администрация се осъществява при съобразяване на фактическото състояние и предназначението на вещта; че използваното в чл.31, ал.1 ЗС понятие „служене с общата вещ“ означавало прякото й използване съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията й или да се накърняват свойствата й - решение № 409 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 224/2009 г., I г. о. и решение № 71 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 727/2010 г., II г. о. В изложението са повторени и всички оплаквания в касационната жалба. Направен е извод, че въззивното решение е неправилно, тъй като предвижда изменение на общата вещ извън компетентността на съда в производство по чл.32, ал.2 ЗС, в противоречие с посочената практика на ВКС.

Ответниците в производството В. Г. Т., М. Г. С. и Д. Г. Т. оспорват жалбата. Считат, че тя не отговаря на изискванията на чл.284, ал.3 ГПК, че липсва точно и мотивирано изложение към нея, че не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че тя е неоснователна по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба и обусловена парична претенция, което подлежи на касационен контрол.

Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Изложението към касационната жалба не отговаря на изискванията на закона, разяснени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е формулиран правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, по който има противоречие между обжалваното въззивно решение и посочената практика на ВКС. Отделно от това посочените две решения на ВКС нямат никакво отношение към извършването на делбата, какъвто е предметът на обжалваното въззивно решение. Тези две решения на ВКС касаят друг вид производство – по чл.32, ал.2 ЗС за разпределяне на ползване на съсобствена вещ, докато производството по настоящото дело е по чл.34 ЗС – за делба на съсобствен имот. При разпределяне на ползването на съсобствена вещ съдът действително няма право да предписва преустройства с цел обособяване на отделни дялове. Това обаче не важи в производството за делба, в което съдът има правомощието при спазване на изискванията на чл.203 ЗУТ да обособи самостоятелни дялове от общия имот.

Въззивното решение е съобразено с чл.203, ал.1 ЗУТ, както и с практиката на ВКС по прилагането му, тъй като съдът е изпълнил изискването на закона да обособи два реални дяла от общия обор въз основа на одобрен от главния архитект инвестиционен проект - решение № 401 от 26.05.2005 г. на ВКС по гр. д. № 994/2004 г., I г. о., решение № 211 от 11.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 991/2011 г., I г. о., решение № 1417 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4908/2007 г., IV г. о. и др.; извършена е преценка, че обособяването на дяловете няма да доведе до неудобства, по-големи от обикновените - решение № 599 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1097/2008 г., I г. о., решение № 210 от 13.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1770/2009 г., I г. о., преценено е, че двата дяла максимално съответстват на квотите на страните - решение № 187 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1556/2016 г., I г. о. Обстоятелството, че жалбоподателят е поставил метална врата и електромер, които при делбата попадат в частта на ответниците, не е решаващо за разпределението, тъй като според самия жалбоподател той се занимава с отглеждане на животни, а именно в неговия дял попадат двата склада за фураж и битовата стая, които са необходими за животните. Такива складове в другия дял няма, но пък и ищците не твърдят да са животновъди, те биха могли да променят предназначението на тяхната част от обора и тя вече да служи за други нужди. В закона липсва изискване при делбата всеки от новообразуваните дялове да запазва функционалното предназначение на общия имот. Що се отнася до Наредба № 44 от 20.04.2006 г. – тя въвежда нови изисквания за животновъдните обекти, които не се отнасят до старите сгради; след като в заварения от наредбата обор не е имало санитарен възел, то не може да се очаква създаването му по повод делбата. При тази делба съществуващият по-рано обор се разделя на две части, като частта, възложена в дял на жалбоподателя, запазва функциите на старите площи, като единствено намалява площта за животните и налага използването на друг вход за тях, а не старият, който остава в дела на ищците. Отварянето на нов вход за животните /съществуващият вход от юг остава само за хората/, както и изграждането на преградна стена между двете части, не представляват значителни преустройства и неудобства, по-големи от обикновените. Тези преустройства ще бъдат за сметка на всички бивши съсобственици и ако бъдат извършени само от жалбоподателя, той може да претендира от останалите тяхната част. След като съдът е предписал преустройство на обора в производството за делба и след като има одобрени инвестиционни проекти за това преустройство, жалбоподателят няма да иска съгласие на останалите бивши съсобственици за извършването му.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на делото на ответниците в настоящото производство следва да се присъдят сторените разноски от по 1500 лв. по три договора за правна защита и съдействие от 10.03.2023 г.

Съставът на ВКС констатира, че в одобрените от главния архитект два комплекта инвестиционни проекти се съдържа грешка, изразяваща се в несъответствие между словесно отразеното, че по вариант втори за ищците се определя едно помещение № 5-обор, със застроена площ от 83,57 кв. м. и полезна площ от 71,22 кв. м., а в дял на ответника А. С. П. се отреждат помещения № 1-антре, № 2 – склад, № 3 – битова стая и № 4 – обор, с обща площ от 417,87 кв. м. и полезна площ от 368,18 кв. м., и от друга страна графично означеното в приложените скици, съгласно които вариант втори, който е избран от съда, отрежда в дял на ответника само едно помещение с площ от 417,87 кв. м., а в дял на ищците - помещения № 1-антре, № 2 – склад, № 3 – битова стая и № 4 – обор, с обща площ от 83,57 кв. Тази грешка не се отразява на самото решение, но когато на страните бъдат предавани одобрените инвестиционни проекти, които се намират в кориците на делото, грешката следва да бъде отстранена, като бъде съобразен диспозитивът на влязлото в сила решение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1 от 03.01.2023 г. по в. гр. д. № 591/2022 г. на Благоевградския окръжен съд.

ОСЪЖДА А. С. П. от [населено място], [улица], да заплати на всеки от ответниците В. Г. Т. от [населено място], [улица], М. Г. С. от [населено място], ул. „19-ти октомври“ № 1 и Д. Г. Т. от [населено място], [улица], по 1500 лв. разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: