О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 784

гр. София, 22.02.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Н.

ЧЛЕНОВЕ: П. С.

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 1577/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 635/23.01.2023 г.,подадена от Д. М. Д., М. М. К. и Н. М. К., чрез адвокат З. Д., срещу въззивно решение № 401/09.12.2022г., по гр. д. № 629/2022 г. по описа на Окръжен съд –Хасково. При администриране на касационната жалба с определение №169/17.02.2023г. по същото дело Окръжен съд – Хасково е конституирал Д. М. Д., съгласно удостоверение за наследници от 24.01.2023г., като жалбоподател на мястото на Н. М. К., починал след постановяване на въззивното решение и след подаване на касационната жалба. Касаторите поддържат оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - по следните въпроси: 1. С предявяване на първоначалния иск по чл.30 ЗН от страна на Д. М. прекъсва ли се давността на синовете й да търсят правата си за нарушена запазена част от наследството си; 2. Фактът, че ответниците никога не са упражнявали фактическата власт и владение върху дарената от наследодателката идеална част от дворното място и от първия жилищен етаж на сградата в него, ищците М. и Н. К. са се заявили като собственици след смъртта на баща си и са ползвали заедно с майка си необезпокоявано имота, установява ли претенцията им на собственици върху тази част от имота.

По отношение на поддържаното основание по чл.280, ал.2 ГПК се сочи, че с решение № 114/2019г. на ВКС, І г. о. е обезсилено въззивно решение №126/2018г. по гр. д.№ 93/2018г., постановено от състав –съдиите Д. П., А. П. и Г. Г.. В съдебния състав, постановил сега обжалваното възззивно решение, отново е участвал съдията Г., вписан като съдия Г. Г. Г.. Това води до нищожност на съдебния акт.

Ответниците по касационната жалба Д. К. П. и Л. Г. П., и двамата от Д., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразяват становище за липса на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното:

С решение № 114/2019г. по гр. д.№ 3383/2018г. на ВКС, Іг. о. е обезсилено въззивно решение № 126/2018г., постановено по гр. д. № 93/2018г. на ОС-Хасково и решение № 361/2017г. по гр. д.№ 87/2017г. на РС-Димитровград. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Дадени са указания, че поради необходимостта в производството по съдебна делба да участват всички съсобственици, следва да се конституират като съделители М. К. и Н. К., като се установи и кога е сключен бракът между К. Д. и Т. Д., както и бракът между М. Д. и Д. Д. с оглед установяване правата на съдебителите. По предявената от Д. Д. претенция за възстановяване на запазената част от наследството на Т. Д. да се вземе предвид обстоятелството, че това право е наследимо и че Д. Д. има качеството наследник по закон на М. Д., който по правилото на чл.28, ал.1 ЗН има право на запазена част от наследството на своята майка.

При новото разглеждане на делото от пъвоинстанционния съд с решение № 260017/01.06.2022г. по гр. д.№ 1263/2019г. е отхвърлен искът на М. М. К. и Н. М. К. против Д. К. П. с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството и намаляване на извършеното в негова полза с нот. акт № 90/2013г. дарение от Т. Ж.. Допусната е съдебна делба между Д. Д., М. К., Н. К., Д. П. и Л. П. на следните недвижими имоти: 1.ПИ идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 457 кв. м., при квоти 31/36 ид. ч. за Д. П., 4/36 ид. ч. за Д. Д. и 1/36 идеална част общо за М. К. и Н. К. /по 1/72 ид. ч.всеки от тях/; 2.самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], представляващ ап.1, с площ 92,00 кв. м., при квоти 31/36 ид. ч. за Д. П., 4/36 ид. ч. за Д. Д. и 1/36 ид. ч. общо за М. К. и Н. К.; 3. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], представляващ ап.2, с площ 92,00 кв. м., при квоти 1/2 ид. ч. част за Д. П. и Л. П. и 1/2 ид. ч. за Д. Д.; общи части, ведно с мазе от сградата при квоти 31/36 ид. ч. за Д. П., 4/36 ид. ч. за Д. Д. и 1/36 идеална част общо за М. К. и Н. К.; 4.УПИ * в квартал 23 по ПУП на [населено място] поле, [община], одобрен със Заповед №1005/1989г., целият с площ от 1027.54 кв. м., при квоти 1/2 идеална част за Д. П. и 1/2 ид. ч. за Д. Д.. Прието е за установено спрямо Д. Д., М. К. и Н. К., че гараж, застроен в УПИ *, кв. 23 и в УПИ * по плана на [населено място] поле с площ 55.60 кв. м., е собственост на Д. П. и Л. П.. На основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 53, том I, рег.№658, н. д.№ 51 от 15.02.2017 г., вписан в СВ с вх.№306, акт № 155, том 1, дело №130, стр.80872, с който се признава Д. Д. за собственик по давностно владение и наследство на 1/2 идеална част от УПИ * в квартал 23 по ПУП на [населено място] поле, целият с площ от 1027.54 кв. м., и нотариален акт за собственост на недвижим имот № 54, том I, рег.№662, н. д.№ 52 от 15.02.2017 г., вписан в СВ вх.№307, акт № 156, том 1, дело №131 стр.80872, в частта, с който се признава Д. Д. за собственик по наследство на УПИ * в квартал 23 по ПУП на [населено място] поле, целият с площ 1027.54 кв. м., ведно с построения в него гараж с площ 55.60 кв. м.

Въззивният съд е приел, че производството е било образувано по искова молба на Д. Д., М. К. и Н. К. срещу Д. П. и Л. П., като са предявени : иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН - за възстановяване на запазената част от наследството на Т. Д., накърнена с извършено през 2013 година в полза на Д. П. дарение на 4/6 ид. части от ПИ с идентификатор ***, находящ се в [населено място] и от самостоятелен обект в построената в него сграда апартамент №1 с идентификатор **** и иск за делба на следните недвижими имоти: 1. ПИ с идентификатор *** с площ от 457 кв. м., 2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, като самостоятелният обект –ап.1, се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с площ 92 кв. м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, като самостоятелният обект –ап.2, се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с площ 92 кв. м. По искане на ответниците по реда на чл.341,ал.2 ГПК в делбата е включен УПИ * в кв.23 по ПУП на [населено място] поле, [община], с площ 1027,52 кв. м., при претендирани от ответника Д. П. квоти: 1/2 ид. част за него и 1/2 ид. част за ищцата Д. Д.. При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и сочени от страните доказателства, които са необходими за изясняването на спора от фактическа и от правна страна. Въззивният съд е посочил, че съгласно удостоверение за наследници № 1603/04.11.2019 г. общият наследодател К. Д. е починал на 18.05.1999 г. и е оставил свои законни наследници Т. Д. - съпруга, починала на 17.02.2015 г., ответника Д. П. –син, М. Д. –син, починал на 18.01.2013 г. и оставил от своя страна за наследници Д. Д. - съпруга, М. К. и Н. К. - синове. Последните двама, съгласно представените удостоверения, са се отказали от наследството на баща си, като отказите са вписани в книгата при РС-Димитровград. С нотариален акт от 31.03.1975 г. на РС-Димитровград наследодателят К. Д. е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот - дворно място от 240 кв. м. със застроена в него жилищна сграда на 2 етажа, за което дворно място се отрежда парцел ХVІІ, кв.31 по плана на града. С нотариален акт от 27.03.1975 г. Д. е продал на синовете си Д. и М. при равни части втория етаж от жилищната сграда, построена в парцел ХVІІ, срещу задължение за гледане и издръжка на него и съпругата му Т. Д.. Установено е по делото и не се спори между страните, че понастоящем поземленият имот е с идентификатор *** по КККР, с площ 457 кв. м., като първият етаж от жилищната сграда е самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, а вторият етаж е самостоятелен обект с идентификатор *****. С нотариален акт от 14.11.2013 г. Т. Д. е дарила на ответника Д. К. П. собствените си 4/6 ид. ч. от поземления имот и от апартамент № 1, ведно със съответните общи части от сградата. По делото е приет като писмено доказателство и нотариален акт от 18.05.1995 г. за закупено от Д. П. дворно място в [населено място] поле от 1514 кв. м., за който имот пл. № * е отреден урегулиран парцел * в кв. 23 по плана на селото, ведно с построената в него вилна сграда. Видно от нот. акт № 53 от 15.02.2017 г., ищцата Д. Д. е призната за собственик по давностно владение и наследство на 1/2 ид. ч. от УПИ * в кв.23 по плана на [населено място] поле с площ 1027.54 кв. м. С нотариален акт № 52 от 15.02.2017 г. ищцата е призната за собственик на УПИ * по плана на [населено място] поле, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда с РЗП от 168 кв. м. и гараж с РЗП от 55.60 кв. м., както и на УПИ *, кв.22 в същото село. По отношение на последния УПИ и на двуетажната жилищна сграда в УПИ - УПИ * не е спорно между страните, че същите са изключителна собственост на ищцата. М. Д. и Д. Д. са сключили граждански брак на 29.07.1979г. Видно от Акт №13 от Регистъра на женитбите от 1947г. е, че бракът между К. Д. и Т. Д. е сключен на 05.02.1947г. Първоинстанционият съд е приел искането по чл.30, ал.1 ЗН на ищците М. К. и Н. К. за неоснователно поради изтекла придобивна давност в полза на ответната страна. Въззивният съд е посочил, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че от страна на двамата ищци не са били извършвани фактически и правни действия по приемане на наследството на тяхната баба Т.. М. К. и Н. К. едва с исковата молба пред РС-Димитровград, след връщане на делото от ВКС за ново разглеждане, са предявили претенция за собственост по отношение на поземления имот и на апартамент № 1. Към този момент претенцията им е погасена по давност, тъй като искането за намаляване на дарението и за възстановяване на запазените им части от наследството на тяхната баба е направено след изтичане в полза на ответната страна на придобивна давност. Съгласно чл.10, ал.1 ЗН ищцата Д. Д. не е наследник на наследодателя К.Д., починал на 18.05.1999 г. и на Т. Д., починала на 18.01.2013 г., тъй като съпругът й М. Д., чийто наследник е тя, е починал на 18.01.2013 г., т. е. преди своята майка. След вписване на отказа от наследството на баща им, частите на М. и Н. К. преминават в собственост на тяхната майка и тяхната баба. Предвид обстоятелството, че бракът между М. Д. и Д. Д. е продължил повече от 10 години, след смъртта М. Д. и отказа на синовете му, неговият дял от 1/6 ид. част, равна на 6/36 ид. части се разпределя между преживялата му съпруга - 4/36 ид. части и майка му Т. - 2/36 ид. части, която е дарила на сина си Д. П. своите 4/6 ид. части от поземления имот и от първия етаж на 14.11.2013 г. От този момент и досега Д. П. добросъвестно владее и ползва тези имоти, като заплаща данъците за тях и никой не му се е противопоставял за това, поради което за него придобивната давност е изтекла на 14.11.2018 г., към която дата няма данни ищците да са имали претенции и да оспорили собствеността му върху имотите. Претенцията на ищците – негови племенници, е заявена едва с исковата молба от 12.07.2019 г. , т. е. след изтичане в полза на Д. П. на придобивната давност. Частта която е придобил от майка си представлява 24/36 ид. ч., като тя не се е разпоредила с останалите за нея в наследство след смъртта на сина й 2/ 36 ид. ч. Тази част след смъртта й на 17.02.2015 г. е наследима от Д. П. и двамата му племенника. За първия тя е 1/36 ид. част, а за М. и Н. - общо 1/36 ид. ч. Въззивният съд е посочил, че по отношение на недвижимия имот в [населено място] поле, първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Съобразено е с техническата експертиза, която е проследила преотрежданията на имота, съобразно приетите регулационни и кадастрални планове и наличните строителни книжа. Делбата на УПИ * в кв.23 по ПУП на [населено място] поле, с площ 1027,54 кв. м. е допусната правилно при квоти 1/2 ид. част за Д. П. и 1/2 ид. ч. за Д. Д.. Имотът е придобит по наследство от К. Д., починал на 18.05.1999 г. и от М. Д., брат на Д. и съпруг на ищцата, починал на 18.01.2013 г., поради което след смъртта на М. Д. не е станал собственост само на ищците. По отношение на този имот са събрани и гласни доказателства, видно от които Т. Д. до смъртта си през 2015 г., преживявайки другия си син М., е продължила да живее в този имот, ползвала го е като свой, обработвала е земята и е отглеждала земеделска продукция. Ищците не установяват самостоятелно владение върху него. До смъртта на тяхната баба не са демонстрирали самостоятелно владение, което да е противопоставимо на ответната страна. Едва през 2017 г. и малко преди завеждане на делото за делба, ищцата се е снабдила с констативни нотариални актове, като ответниците са оспорили твърдяното от нея владение. Доказана е и претенцията по отношение на гаража, построен в имота и в УПИ * в кв.23 по ПУП на [населено място] поле. Ответиците са собственици по силата на приращението. Собствеността върху земята води до собственост и на построеното върху нея, поради което ответниците са собственици на гаража с площ по документи 55,60 кв. м. Видно от приетото по делото заключение на вещото лице, собствеността в двата имота не е променяна вследствие влязла в сила регулация, параграф 8 ПРЗУТ не е приложен, а гаражът е застроен изключително на терена собственост на Д. П. и Л. П.. Според експертизата 73 кв. м. са в имота на ответниците, а за разликата ответниците имат право на 1/2 ид. част от УПИ * по наследствено правоприемство за Д. П..

Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Касационно обжалване следва да се допусне предвид съществуващата вероятност за недопустимост на въззивното решение с оглед така приетия от съда предмет на спора, в който наред с исковете по чл.30, ал.1 ЗН и искът за допускане на съдебна делба на процесните имоти, е включен и иск за установяване правото на собственост на посочения гараж. Касационно обжалване в останалата част на решението следва да се допусне и за проверка по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК на възприетата от въззивния съд за допустима правната възможност при извършено дарение на недвижим имот от собственик, обективирано в действителен договор и при спазване на предписаната от закона форма, по силата на който правото на собственост е преминало от дарителя към надарения, то надареният макар да е станал собственик, да е владелец на имота по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС и да може да се позовава на придобивна давност.

Така поставените от касаторите въпроси не могат самостоятелно да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение и следва да бъдат обсъдени при разглеждането на спора по същество.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 401/09.12.2022г., по гр. д. № 629/2022 г. по описа на Окръжен съд –Хасково.

УКАЗВА на Д. М. Д. и на М. М. К. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на общо 60 лева и да представят вносен документ. В противен случай производството ще бъде прекратено. След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :