О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 733

гр. София, 25.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шести февруари, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№627 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. И. В. срещу решение №1398 от 21.11.2022 г. по в. гр. д.№585/2022 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №266078 от 12.10.2021 г. по гр. д.№8292/2020 г. на СГС, с което е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.365 от ЗЗД, че Г. И. В. дължи на К. Б. П. на основание договор за спогодба от 05.11.2014 г. сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва от 01.11.2019 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 07.11.2019 г. по ч. гр. д.№63497/2019 г. на СРС.

В жалбата се навеждат доводи, че решението е недопустимо, предвид разглеждането от съда на иск по чл.422 от ГПК, чието основание недопустимо е било изменено и то без да са изложени твърдения от ищеца за разгледаните от съда факти. Евентуално се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че е налице селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: 1. Кога са налице предпоставките и какви са реквизитите на спогодбата по чл.365 от ЗЗД и следва ли...