О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60310

София, 25.11.2021 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:Мими Фурнаджиева

Членове:Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 2318 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрисконсулт Колипатковв срещу решение № 258/23.03.2021 г. по в. гр. д. № 4128/20209 г. на Апелативен съд София.

С обжалваното решение, въззивният съд като е отменил решение № 260275/30.09.2020 г., постановено по гр. д. № 10481/2019 г. по описа на Софийски градски съд, е приел за установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че Р. Д. Д., Н. Н. А. и „Никол Лекс“ ООДне дължат солидарно на ответника в качеството му на частен правоприемник на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, сумата от 49 362,89 лв., представлявяща главница по договор за банков кредит от 29.01.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2011 г. до окончателното заплащане.

За да уважи иска по чл.439 ГПК, въззивният съд е приел, че последното изпълнително действие по изп. дело № 1166/2011 г. по описа на ЧСИ Б.Б. е било извършено на 07.12.2012 г., а първото действие, което би могло да прекъсне давността, е било извършено на 27.06.2019 г., когато са изпратени запорни съобщения до трети задължени лица, което е било предприето по новообразуваното изп. дело № 844/2019 г. по описа на ЧСИ Б.Б.. При тези данни, въззивният съд е приел, че между двете действия е изминал период, който е по-голям от 5 години, поради което вземането за главница по договора за кредит от 29.01.2008 г. се явява погасено по давност. За...