О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60754

гр. София, 25.11.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 1753 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД против решение № 260453/21.01.2021 г., постановено по гр. д.№ 16589/2019 г. от състав на СГС.

Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.143 ЗЗП и чл.55, ал.1, пр.1 и чл.86 ЗЗД са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СРС.

Съдът е приел, че в случая оспорените клаузи не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146 от Закона за защита на потребителите. Прието е, че те са част от договор за кредит, но това не означава автоматично, че са индивидуално уговорени. Съдът е посочил, че в разпоредбата на чл. 146, ал.2 от ЗЗП е посочено изрично, че не са индивидуално уговорени клаузи от „общи условия”. В същата разпоредба, обаче, законодателят е дал и определение на клауза, която не е индивидуално уговорена, а именно: клауза от индивидуален договор, която е била изготвена предварително от търговеца/доставчика и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Въз основа на горното, съдът е приел, че посочването в чл. 146, ал. 2 от ЗЗП на общите условия като клаузи, които не са индивидуално уговорени, е...