Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя Т. Н. по административно дело № 6891/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк. Д. срещу решение № 124 от 22.05.2023 г., постановено по адм. дело № 76/2023 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-18-0062192 от 11.01.2023 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с която на „АЛКОР 2000“ ООД е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни и НАП е осъдена да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 550 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че нарушението е безспорно установено, поради което са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС за издаване на заповедта. Счита, че в оспорената заповед са изложени конкретни мотиви относно продължителността на срока, като е спазен и принципът за съразмерност по чл. 6 АПК. Иска обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него се постанови отхвърляне на жалбата на дружеството срещу ЗПАМ. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение и платена държавна такса за касационна инстанция, съобразно представен списък (л. 9). Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от ответника, като иска възнаграждението да бъде присъдено в минимален размер, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на спора.
Ответникът по касационната жалба – „АЛКОР 2000“ ООД, не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, твърденията на страните и извършвайки преценка относно допустимостта на жалбата и правилността на решението, въз основа на наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗПНАМ ФК-18-0062192 от 11.01.2023 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на „АЛКОР 2000“ ООД е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – апартаменти и стаи за гости, в гр. Чепеларе, стопанисвани от дружеството, като е забранен и достъпът до обекта за срок от 14 дни.
За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 05.01.2023 г. в 17:37 часа в търговски обект — апартаменти и стаи за гости, в гр. Чепеларе ул. „24 май“ № 46, стопанисвани от дружеството, е извършена проверка, при която е направена контролна покупка - плащане на капаро от 40 лв. за две нощувки, платени в брой от проверяващото лице. За покупката не е издаден касов бон от фискалното устройство в обекта, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. Според X - отчета от деня на проверката в 17:39 часа на 5.01.2023 г. няма маркирани продажби, оборотът и касовата наличност са били в размер на 0.00 лв. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка.
Административният съд е приел, че обжалването е допустимо и оспорената заповед е издадена от компетентен орган. С оглед установените по делото факти е приел, че установеното нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС. ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. Според първоинстанционния съд, изложените в ЗПАМ мотиви са бланкетни. Съдът е посочил, че липсата на мотиви относно срока на мярката е порок по чл. 146, т. 2 АПК.
Съдът е изложил и съображения, че мярката - запечатване на търговски обект за срок от 14 дни е несъразмерна, като в тази насока се е позовал на задължителното тълкувание, което дава СЕС по дело С-97/21 г., според което за едно и също данъчно задължение е недопустимо вътрешното право да допуска две санкции - издаване на НП и налагане на ПАМ.
По изложените съображения първоинстанционният съд е отменил ЗПАМ и с оглед изхода на спора е присъдил разноски по делото на дружеството.
Решението е правилно.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Последният предвижда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки са уредени с Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС сочи, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
От цитираните разпоредби следва, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на дружеството ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, като при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз „до 30 дни“.
В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена за нарушение, представляващо неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка от намиращото се в обекта и функциониращо ФУ при извършено и получено плащане в брой. По делото е безспорно установено, вкл. и от събраните по преписката доказателства, че при извършена контролна покупка от страна на органите по приходите на 05.01.2023 г на стойност 40 лв., представляваща плащане на капаро за две нощувки, от продавача в търговския обект на дружеството не е издаден фискален бон при извършване на плащането.
Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 на МФ като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение.
Действително, в мотивите на ЗПАМ има отделен пасаж, озаглавен „Мотиви относно продължителността на срока“, но съдържанието му не се отнася нито за конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение. Единствените посочени конкретни факти за търговския обект са: местоположението му, площтта му, броя на стаите за гости и работното време. В тази насока са изложени мотиви, че локацията на обекта е в гр. Чепелара, като в този зимен курорт имало възможност за реализиряне на високи приходи от продажба. В тази насока липсват каквито и да е изложени конкретни мотиви и не е ясно въз основа на какви доказателства е направен този извод от приходните органи. Изобщо не е мотивиран и изводът за създадена организация за неотчитане на продажбите в търговския обект, с оглед на обстоятелството, че няма данни за извършено предходно нарушение от дружеството.
Обосновано съдът е приел, че изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност до степен на липса на мотиви.
Настоящият състав намира, че липсата на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липсата на конкретни мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта.
Предвид посоченото, недостатъчен се явява касационният довод за безспорност на извършеното нарушение.
При всяко положение, при налагане на ПАМ административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и да изложи конкретни мотиви за определяне на срока на мярката, спазвайки принципа на чл. 6, ал. 2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Изискването за излагане на мотиви се отнася и за действията на административния орган при оперативна самостоятелност, както той действа при определяне на конкретния срок на мярката.
С оглед изложеното, като е достигнал до краен извод за незаконосъобразност и е отменил оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Ответникът не е взел становище по касационната жалба и не е претендирал разноски по делото, поради коетпо такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 124 от 22.05.2023 г., постановено по адм. дело № 76/2023г. по описа на Административен съд – Смолян.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА
секретар:
Членове:
/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА