Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 6871/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ чрез юрисконсулт В. В. против решение № 3029 от 04.05.2023 год. постановено по адм. дело № 1001/2023 год. по описа на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски.

Ответникът инспектор по защита на населението в група „Превантивен контрол и превантивна дейност“ при сектор „Превантивна и контролна дейност“ към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Варна представя писмен отговор, в който развива съображения за неоснователност на касационното оспорване. Прави искане съдът да отхвърли като неоснователна касационната жалба.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствието на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218 от АПК, е неоснователна.

С решение № 3029 от 04.05.2023 год. постановено по адм. дело № 1001/2023 год. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ срещу предписание по чл. 89, ал. 1 от Закона за защита при бедствия по констативен акт № КА-ПБЗН-ВН0-13-9/12.12.2022 год. издаден от инспектор по защита на населението в група „Превантивен контрол и превантивна дейност“ при сектор „Превантивна и контролна дейност“ към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Варна, а именно аварийният план да се изготви по реда на чл.35, ал.2 от Закона за защита при бедствия с пълна форма и съдържание посочено в Приложение № 2 към чл.57, ал.2 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Наредбата) (обн. ДВ бр.9 от 31.01.2020 год.) и да се направи описание и и посочат конкретни „данни да населението и инфраструктурата, които ще бъдат засегнати надолу по течението при авария на язовирната стена или при наводнение в резултат на голямо контролирано или неконтролируемо изпускане на вода“ съгласно Н. П. № 2 към чл.57, ал.2, Специфични изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите, т.4.4.

Съдът е приел, че оспореният акт е постановен от компетентен орган – инспектор по защита на населението в група „Превантивен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Превантивна контролна дейност“ в РДПБЗН – Варна, който видно от представената по делото заповед № 8121з-812/17.07.2019 год. на Министъра на вътрешните работи е оправомощен с правата по чл. 87, ал.1 и чл.89 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) – даване на задължителни предписания по спазване и прилагане на приложимата нормативна уредба.

Със заповед № РД-20-7712-32/09.12.2020 год. на областния управител на О. В. на основание чл.64, ал.1, т.1 и т.6 от ЗЗБ и чл.138а, ал.3 и ал.4 и чл.140, ал.5 от Звод. Е сформирана комисия за класифициране на язовирите на територията на Област варна по степен на потенциална опасност. Язовир „Ветрино-2“, за който са издадени предписанията е класифициран като такъв с втора значителна степен на потенциална опасност.

Решаващият състав е приел, че оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити – посочени са обективно и пълно фактическите основания за неговото постановяване. Не е установен и порок във формата по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да обуславя отмяна на акта. Волята на административния орган е ясно изразена, не съществуват пропуски или грешки, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си във висящия съдебен процес.

Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Позовал се е на нормата на чл.7 от наредбата, съгласно която собственикът отговаря за изпълнението на всички изисквания по Закон за водите и по наредбата за осигуряването на безопасната експлоатация на язовирите. Приел е, че съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Наредбата аварийните планове на язовирите се изготвят от собственика/оператора по реда на чл. 35 от ЗЗБ и чл. 138а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите (ЗВ). Специфичните изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите се определят с Наредбата. Едно от тези изисквания е в плана да е включено описание на язовира, неговото местоположение, идентификатор на имота по кадастрална карта, съответно номер на имота по картата на възстановената собственост, в който се намира обектът, карта на местността около язовира и опростена схема/чертеж, показващ особеностите на язовирната стена, заедно със списък на всички значими язовирни стени нагоре или надолу по течението, данни за населението и инфраструктурата, които ще бъдат засегнати надолу по течението при авария на язовирната стена или при наводнение в резултат на голямо контролирано или неконтролирано изпускане на вода. В конкретния случай по време на извършената проверка на аварийния план на яз. „Ветрино-2“ е установено, че в същия не са посочени „данни за населението и инфраструктурата, които ще бъдат засегнати надолу по течението при авария на язовирната стена или при наводнение в резултат на голямо контролирано или неконтролирано изпускане на вода“.

Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че задължението за изготвяне на авариен план със посоченото в наредбата съдържание не е негово, тъй като тези данни са част от картите на уязвимите от заливане зони като задължението за съставяне на тези карти не е на собственика на язовира. В тази връзка е отбелязано, че не е налице идентичност между картите по чл. 1463 от ЗВод. и картите по т. 4.8 от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 на Наредбата. Първите са основа за създаване на планове за управление на риска от наводнения на ниво район и се съставят от съответната басейнова дирекция, а вторите са част от аварийния план на язовира и се изготвят от собственика/оператора на язовира.

Не е възприето и становището на жалбоподателя, че липсва методика за изработването на авариен план като по този начин собственикът не е в състояние да изпълни даденото предписание. Такава методика действително липсва, но изготвянето на същата не е предвидено нито в Закона за водите, нито в Наредбата, а липсата и не освобождава лицата от изпълнение на задължението им за изготвянето и прилагането на картите към аварийния план.

Решението е правилно.

При постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати нарушения представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат неговата отмяна. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, след преценка на доказателствата и взето отношение по възраженията на страните, съдът е достигнал до правилни изводи за неоснователност на жалбата.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 7 от Наредбата издадена на основание чл. 141, ал. 2 от ЗВ, собственикът отговаря за изпълнението на всички изисквания по ЗВод. и за осигуряването на безопасна експлоатация на язовирите. Аварийните планове на язовирите се изготвят от собственика/оператора по реда на чл. 35 от ЗББ и чл. 138а, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ. Специфичните изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите се определят с Наредбата.

Съобразно т. 4.4 от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата, аварийният план съдържа информация като едно от изискванията е да съдържа данни за населението и инфраструктурата, които ще бъдат засегнати надолу по течението при авария на язовирната стена или при наводнение в резултат на голямо контролирано или неконтролирано изпускане на вода. . Основната цел на картите на уязвимите от заливане зони е да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия. Картите на уязвимите от заливане зони са необходими, за да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна.

В касационната жалба се твърди, че решението на АССГ е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По отношение на твърдяното нарушение на материалния закон касаторът счита за неправилен извода на съда, че административният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. Твърди, че оспорващото предприятие не е било уведомено по реда на чл.26 от АПК за започване на производство по издаване на индивидуалния административен акт, както и че е нарушен чл.34 от АПК, тъй като не е дадена възможност на оспорващия да участва в производството по издаване на акта. Административният орган не спазил и нормата на чл. 35 от АПК като актът бил издаден без да се съобразят всички факти и обстоятелства от значение за случая. Счита, че тези нарушения са съществени, тъй като са повлияли или биха могли да повлияят на съдържанието на акта.

Настоящата инстанция намира възраженията наведени в касационната жалба за неоснователни. Действително от административната преписка се установява, че Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ не е уведомено по реда на чл.26 от АПК, но това нарушение не следва да се квалифицира като съществено. Както правилно е посочил касаторът в жалбата си съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. ако не бе допуснато административният орган е можел да издаде административен акт с друго съдържание. Видно от съдържанието на жалбата пред първата инстанция, а и от съдържането на касационната жалба, касаторът не оспорва, че аварийният план на яз. „Ветрино-2“ не е изготвен в съответствие с Приложение № 2 към чл.57, ал.2 от наредбата. Същият твърди, че изготвянето на такъв план не е негово задължение като посочва и причините за това. Следователно дори да не бе допуснато нарушение на чл.26 от АПК, то съдържанието на оспорения акт би било същото, тъй като предприятието не оспорва констатацията, че в аварийния план не са посочени данни за населението и инфраструктурата, които ще бъдат засегнати надолу по течението при авария на язовирната стена или при наводнение в резултат на голямо контролирано или неконтролирано изпускане на вода.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съществуването на картите на уязвимите от заливане зони е за да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия и именно за тази цел в аварийния план на язовира следва се съдържат данни за населението и инфраструктурата, които ще бъдат засегнати надолу по течението при авария на язовирната стена или при наводнение в резултат на голямо контролирано или неконтролирано изпускане на вода. Предвид изложеното те са необходими за да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаването на висока вълна.

Правилни са изводите на административния съд, че картите по чл. 146з от ЗВод. касаят райони под заплаха от наводнения и райони с риск от наводнения, а картите по ЗЗБ се отнасят за уязвими от заливане зони при разрушаване на язовирна стена или от изпускане на водни обеми от язовир в аварийни условия. Първите карти са основа за създаване на планове за управление на риска от наводнения на ниво район и се съставят от съответната басейнова дирекция, а вторите са част от аварийния план на язовира и се изготвят от собственика/оператора на язовира. Логическата последователност води до извода, че първо следва да се изготвят аварийните планове с карти на уязвимите от заливане зони на всеки обект, а впоследствие се изработват планове за управление на риска от наводнения в целия район, в който може да има множество водоеми и водностопански съоръжения. Предвид изложеното за язовир „Кочиово“ стопанисващият обекта е задължен да изготви авариен план за обекта като включи в съдържанието му всички изисквания по Приложение № 2 към чл.57, ал.2 от наредбата.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти и обстоятелства от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, изр. първо Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3029 от 04.05.2023 год. постановено по адм. д. № 1001/2023 год. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА