Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. П. Членове: А. А. . при секретар И. К. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 6923 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Симбиосерт“ ООД срещу Решение № 1823/21.03.2023г., постановено по адм. д № 3194/2022г. по описа на Административен съд София-град, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени от дружеството против Министерство на земеделието за присъждане на обезщетение в размер на 92207,88 лева за имуществени вреди и 5000 лв за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия и действия на служители на ответника, довели до забавяне на производството, образувано по подадено Заявление рег. № АО-1769/03.10.2017 г. по реда на чл. 19 ЗПООПЗПЕС, ведно със законната лихва.

Касаторът „Симбиосерт“ ООД чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. След подробно изложение на фактите по спора и описание на представените доказателства, се поддържа, че е изпълнен фактическият състав, позволяващ ангажиране отговорността на общината съгласно чл. 1 ЗОДОВ. Претендира се отмяната на обжалваното решение, като вместо него се иска осъждане на ответника по предявените искове, както и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответната страна – Министерство на земеделието, чрез процесуалния си представител по делото взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, при наличие на изискуемите за това процесуални предпоставки. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Административен съд София-град е образувано по искова молба на „Симбиосерт“ ООД с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, против Министерство на земеделието за присъждане на обезщетение в размер на 92207,88 лева за имуществени вреди и 5000 лв за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия и действия на служители на ответника, довели до забавяне на производството, образувано по подадено Заявление рег. № АО-1769/03.10.2017 г. по реда на чл. 19 ЗПООПЗПЕС, ведно със законната лихва.

Административен съд София-град е установил от фактическа страна, че „Симбиосерт“ ООД е подало Заявление рег. № АО-1769/03.10.2017г. до Министерство на земеделието, храните и горите за издаване на разрешение по чл. 18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС), с подробно описана в заявлението документация. По заявлението е извършена проверка от специално назначена за целта комисия, която, след като е констатирала непълноти и несъответствия по заявлението, с писмо вх. № АО-1769/31.10.2017 г. е дала на дружеството 10-дневен срок за отстраняването на нередовностите. Между страните е възникнал спор относно наличието на тези нередовности, в резултат на което между тях е последвала интензивна размяна на кореспонденция. На дружеството са давани неколкократно последващи указания за отстраняване на нередовности по заявлението, както и информация за движението на преписката, като междувременно на заявителя е извършена фактическа проверка на място. Не е спорно, че не е подавана жалба срещу мълчалив отказ за издаване на разрешително, за което е подадено заявление рег. № АО-1769/03.10.2017г.

По делото са събрани свидетелски показания относно дейността на дружеството, кредитирани от съда. Изслушано е и е кредитирано и заключение на съдебно – техническа експертиза, въз основа на което е установен размерът на разходите на касатора за поддръжка на материално – техническа база на офис, персонал, данъци, такси, външни услуги (юридически, счетоводни, консултантски, куриерски), акредитация, наеми, ел. енергия, интернет, застраховки и административни такси.

При така установените факти, от правна страна съдът е приел исковете за неоснователни. Изложил е съображения, че не са налице незаконосъобразни фактически действия и бездействия от страна на длъжностно лице от Министерство на земеделието по повод изпълнение на административна дейност. Счел е, че визираните в исковата молба действия и бездействия са правни, а не фактически и са част от производството по издаването на административния акт (разрешение за извършване на контролна дейност по спазване правилата на биологичното производство – чл. 18 ЗПООПЗПЕС), поради което нямат самостоятелно значение и не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Освен това съдът е изтъкнал, че по преписката е формиран мълчалив отказ, който не е оспорен пред съд. По тези съображения исковете са отхвърлени.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите по спора факти са надлежно установени и въз основа на тях са формирани обосновани и съответстващи на материалния закон изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да възникне предвидената в закона отговорност, следва да е налице незаконосъобразен акт или незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка.

Както се посочва и в касационната жалба, срокът за произнасяне по чл.21, ал.3, т.1 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС на административния орган с изричен акт е двумесечен, като този срок спира да тече при констатираните нередовности, за които са дадени указания на заявителя и съответно срок за попълване на преписката с исканите документи. С писмо на администрацията по преписката с дата 03.06.2019г. касаторът е информиран, че същата ще бъде предадена на комисията по чл.59, ал.1 от Наредба № 5 от 03.09.2018г. за прилагане на правилата на биологичното производство, етикетиране и контрол и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица. Посочената комисия, съгласно чл. 51 от Наредбата разглежда заявлението с приложеното към него досие по чл. 50, ал. 1 и резултатите от извършените проверки по чл. 50, ал. 2 и 7 и прави предложение в срок до 5 работни дни за издаване на разрешение или мотивиран отказ до министъра на земеделието, храните и горите. При тази нормативна уредба следва, че след писмото от 03.06.2019г. срокът по чл. 21, ал.3, т.1 от Закона не подлежи на по-нататъшно удължаване.

Вярно е, че в хода на административното производство има две изменения в приложимото законодателство, които изменения са довели и до някои несъществени промени в предвидената административна процедура за разглеждане на заявлението. При липсата на преходни и заключителни норми в друг смисъл, новите процесуални норми се прилагат и по отношение на заварените случаи, по-конкретно по подадено заявление от касатора.

При тази нормативна уредба следва да се приеме, че по подаденото от „Симбиосерт“ ООД заявление от 03.10.2017г. за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство е формиран мълчалив отказ от страна на министъра на земеделието. В срока по чл.21, ал.3, т.1 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС, съответно удължен с периодите за отстраняване на констатираните нередовности на заявлението съгласно чл.21, ал.2 от Закона в приложимата му редакция, не е издадено предвиденото в този текст разрешение. Липсата на изричен акт в този срок означава, че е налице хипотезата на чл. 58, ал.1 АПК. Обстоятелството, че законът изисква издаване на изричен мотивиран акт, не води до извод, че мълчалив отказ не може да възникне, а е свързано с преценката за законосъобразност на този отказ. Такава преценка в настоящото производството не може да бъде извършена преюдициално.

Предявеният иск се основава на твърденията за незаконосъобразни действия и бездействия, извършени и допуснати в хода на административно производство. Правилни и обстойно мотивирани в съответствие със закона са изводите на АССГ, че действията и бездействията, извършени или допуснати в хода на административно производство, приключило с влязъл в сила административен акт, не подлежат на обжалване или на установяване на тяхната незаконосъобразност отделно от издадения в това производство акт. При предвидения в закона контрол върху този акт се извършва и контрол за законосъобразност на въпросните действия и бездействия. Правилно искът е бил разгледан по същество, при заявените в него основания, както и правилно е бил отхвърлен, поради липса на първата предпоставка, предвидена в чл. 1 ЗОДОВ. Касаторът не се е възползвал от предоставената му от АПК възможност да оспори мълчаливия отказ в предвидените от закона процесуални срокове.

Доводите на касатора относно Решение № 2931 от 29.03.2022г. на ВАС по адм. д. 7875/2021г. не следва да бъдат обсъждани, тъй като касаят влязло в сила решение на касационна инстанция. Обстоятелството, че няма идентичност на изводите при първото разглеждане на спора от първата инстанция и при връщане на делото за ново разглеждане не съставлява касационно основание. Обжалваното решение на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора на касатора не се дължат разноски, а на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1823/21.03.2023г., постановено по адм. д № 3194/2022г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА „Симбиосерт“ ООД да заплати на Министерство на земеделието юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ ЮЛИЯН КИРОВ