Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: СВИЛЕНА П. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 6957/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности" – София в Главна дирекция /ГД/ „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, чрез юрк. М., против Решение № 881/17.05.2023 г., постановено по адм. дело № 315/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-С2073-0039601 от 14.03.2023 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности" – София в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – кафе-аперитив, находящ се в гр. Благоевград, ул. „П. Д. № 95, стопанисван от „Севдалин-2016“ ЕООД, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 187, ал.1 от ЗДДС.

От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Конкретно се твърди, че изложените мотиви в ЗНПАМ са достатъчни и обосновават налагането ѝ за срок от 14 дни, като не е нарушен принципът на съразмерност. Излага съображения, че към датата на постановяване на решението няма издадено наказателно постановление за същото нарушение. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на ЗНПАМ. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - „Севдалин-2016“ ЕООД, не изразява становище.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ № ФК-С2073-0039601 от 14.03.2023 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности" – София в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – кафе-аперитив, находящ се в гр. Благоевград, ул. „П. Д. № 95, стопанисван от „Севдалин-2016“ ЕООД, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 187, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 13.02.2023 г. при извършена проверка в търговски обект – кафе-аперитив „Севдалин 2016”, находящ се в гр. Благоевград, ул. „П. Д. № 95, стопанисван от „Севдалин-2016“ ЕООД, посоченият търговец в качеството си на субект по смисъла на чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ не е изпълнил задължението си да регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка /ФКБ/ от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство (ФУ).

При проверката е установено следното: извършена е контролна покупка на 1 бр. кафе и 1 бр. кутия цигари на стойност 6,80 лв., платени в брой преди легитимацията на органите по приходите, за която продажба не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ или от кочан с бележки.

Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0039601/13.02.2023 г.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършването на административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо фискално устройство, е установено от събраните по делото доказателства, но налагането на ПАМ за срок от 14 дни не е съобразено с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Според АС-Благоевград също така посочените в акта мотиви, касаещи срока за налагане на ПАМ, са общи и лишени от конкретност.

Касационната инстанция преценява оспореното решение като валидно и допустимо - то е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от разпоредените правни последици.

Решението е правилно.

С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118“. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца, установен като извършител на нарушението, ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него“.

Както нееднократно се посочва в съдебната практика обаче при упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон.

В рамките на така осъществения съдебен контрол и при преценка на съда, че продължителността на срока, за който е приложена ПАМ, вкл. и през призмата на принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК и на предвидените в чл. 22 от ЗАНН законови цели, е незаконосъобразно определена, спрямо фактите по делото, се следва цялостна отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Съдът не може да замени волята на административния орган и вместо него да определи друг срок на предприетата ПАМ.

Правилно е приел първоинстанционният съд, че мотивите за срока на налагането на ПАМ са недостатъчни и общи. Не се съдържа обосноваване на обстоятелството как тежестта на конкретното нарушение обуславя налагането на ПАМ за срок от 14 дни. Органът се е мотивирал с целта на ПАМ, както и с общоприети постановки, които не касаят конкретния случай. Различен извод не следва и от посочения тип и местоположение на обекта. Така изложеното не може да се приеме, че съставлява надлежно мотивиране на срока на ПАМ, което да обоснове предприемането ѝ за 14 дни.

Всъщност въобще не става ясно, как точно е формирана волята на административния орган за налагането на ПАМ около неговия среден размер, съответно каква е корелацията между просто изброените факти и този срок, т. е. каква е тяхната тежест.

При липсата на каквито и да било конкретни мотиви, свързани с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е установено нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката в случая е надлежно мотивиран. Фактът, че нарушението е доказано, не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ.

Следва да се посочи, че съдебната практика на съставите на ВАС, изразена например в Решение № 9560 от 23.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2219/2021 г., VIII о., Решение № 9544 от 21.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2679/2021 г., VIII о., Решение № 8627 от 15.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1695/2021 г., VIII о., Решение № 10412 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3782/2021 г., I о., Решение № 10393 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11248/2020 г., I о. и др., ясно се е консолидирала върху разбирането, че ЗНПАМ следва да е надлежно мотивирана относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ (които мотиви следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни и общи и неотчитащи конкретните факти по делото), който от друга страна следва да е съобразен с принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК, а и на целите, формулирани в чл. 22 от ЗАНН, като условие за законосъобразността ѝ.

В случая посоченото в касационната жалба, че към датата на постановяване на решението няма издадено наказателно постановление за същото нарушение, не може да обоснове наличие на касационно основание по смисъла на чл. 209, т.3 от АПК, тъй като първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразна ЗНПАМ поради бланкетност на мотивите относно срока на налагането ѝ, както и поради несъответствие с принципа на съразмерност.

С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение, намира, че решението е правилно, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски.

Ответникът по касация не е заявил претенция за разноски, поради което и такива не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 881/17.05.2023 г., постановено по адм. дело № 315/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. П. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА