Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: И. Р. . при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 6961/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу Решение № 197/ 22.05.2023 г., постановено по административно дело № 99/ 2023г. на Административен съд - Кърджали (АС Кърджали), с което ДФЗ е осъден да заплати пропуснати ползи, представляващи лихва за забавено плащане на финансово подпомагане в размер на 7033, 80 лв.

Касационният жалбоподател счита съдебното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, за недопустимо да се претендира лихва, доколкото не се касае за изпълнение на облигационни задължения.

Смята, че в случая е налице лихва за забава, поради което е недопустимо върху нея да се начислява нова лихва. Поради това моли да се приеме, че претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва върху сумата е неоснователна.

Моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

Ответникът- "Рема- 02" ЕООД– гр. София в писмен отговор, подаден от пълномощника адвокат Д. П. от АК Кърджали смята, че съдебното решение е правилно, обосновано, постановено при пълнота на доказателствата в съответствие с материалния закон. Моли да се потвърди обжалваното решение. В подаденото писмено становище поддържа изложеното в писмения отговор и претендира направените по делото разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваният съдебен акт е правилен, поради което предлага да се остави в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

Административен съд - София - град e бил сезиран с искова молба от „Рема-02“ ЕООД, срещу Държавен фонд "Земеделие", като се е претендирало да се осъди Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, да заплати на „Рема-02“ ЕООД, обезщетение за имуществени вреди представляващи пропуснати ползи, причинени на ищеца от отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо с изх.№ 02-090-2600/ 3234 от 06.08.2019 г., издадено от заместник - изпълнителен директор на ДФЗ.

С обжалваното решение, Административен съд– София град е ОСЪДИЛ Държавен фонд "Земеделие"- гр. София, да заплати на „Рема- 02“ ЕООД - пропуснати ползи, представляващи лихва за забавено плащане на финансово подпомагане, въз основа на отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо с изх. № 02-090-2600/ 3234 от 06.08.2019 г. издадено от заместник - изпълнителен директор на ДФЗ, в размер на 7033.80 лв. за периода от 29.07.2020 г. до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 21.03.2023 г., до окончателното изплащане на сумата. ОСЪДИЛ е ДФЗ Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Рема- 02“ ЕООД, деловодни разноски в размер на 1025 лв.

За да достигне до този резултат адм. съд е приел, че с Уведомително писмо № 02-090-2600/ 3234 от 6.8.2019 г. на практика на дружеството е било отказано финансово подпомагане.

С Решение № 46/ 20.02.2020 г. по адм. дело № 349/ 2019 г. на Административен съд– Кърджали е било отменено като незаконосъобразно горепосоченото Уведомително писмо № 02-090-2600/3234 от 6.8.2019 г. по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007– 2013 г., за кампания 2016 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, като незаконосъобразно и е била върната преписката на административния орган за ново произнасяне.

С Решение № 10427/ 29.07.2020 г. по адм. дело № 4986/ 2020 г. на ВАС, решението на административния съд в отхвърлената част е било отменено, като касационната инстанция е отменила Уведомително писмо № 02-090-2600/3234 от 6.8.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., за кампания 2016 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, и в частта му, с която по заявление за подпомагане от 20.05.2016 г. на „Рема- 02“ ЕООД е оторизирана сума в размер на 0 лева по АЕП код АП01, при което е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне.

С Решение № 215/ 15.11.2021 г. по адм. дело № 194/ 2021 г. на Административен съд– Кърджали, така издаденото ново Уведомително писмо с изх. № 01-2600/3992 от 14.07.2021 г., с нов отказ е обявено за нищожно. Решението на административния съд е оставено в сила с Решение № 7191/ 15.07.2022 г. по адм. дело № 562/ 2022 г. на ВАС.

На 31.10.2022 г. по сметка на „Рема- 02” ЕООД бил извършен превод на сумата в размер на 30690, 47 лева, изплатена от Държавен фонд „Земеделие“ на основание мярка 214 за кампания 2016г.

Съдът установил липсата на спор относно обстоятелството, че е налице заплащане на заявената субсидия от „Рема-02“ ЕООД едва на 31.10.2022 г. - извършен банков превод на сумата в посочения размер, представляваща изплатена субсидия от Държавен фонд „Земеделие“ по заявлението на дружеството за кампания 2016 г.

Достигнал извод, че в случая е безспорно, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, като била налице първата от посочените предпоставки за реализиране на отговорността по ЗОДОВ.

Сметнал, че имуществената вреда, претърпяна от ищеца, се изразява в невъзможността за дружеството да разполага с дължимото му финансиране.

Намерил, че в случая са налице и настъпили за ищеца вреди, които са в причинно - следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт.

На следващо място е уважил и искането за присъждане на законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Решението е правилно.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно адм. съд намира претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна и доказана.

Обосновано и правилно адм. съд е приел наличието на незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред - Уведомително писмо № 02-090-2600/ 3234 от 6.8.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007– 2013 г., за кампания 2016 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София.

В резултат на съдебното производство е извършено и положително произнасяне по заявлението за подпомагане с платежно нареждане от 31.10.2022 г., като от страна на ДФЗ на ищеца е била изплатена сумата от 30690, 47 лева представляваща финансовата помощ по заявлението на дружеството за кампания 2016 г.

Ищецът в производството пред първоинстанционния съд е доказал, че от незаконосъобразния акт на ответника, са му причинени вреди. Налице е неблагоприятно засягане на имуществения патримониум чрез неизвършване на плащане в срок, като е налице забавено плащане.

В случая е налице и причинна връзка между незаконосъобразният административен акт на администрацията и понесените вреди. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са "теорията за равноценността", съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и "адекватната теория", съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение.

В съдебната практика е възприето разбирането, че "непосредствени вреди" са тези, които по време и място следват противоправният акт, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите.

Административният орган в крайна сметка е приел, че са налице предпоставките за оторизиране на финансовото подпомагане, но това е станало много след предвидените в нормативната уредба срокове на 31.10.2022 г.

Претенцията има за предмет обезщетение за забавено плащане. Претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно която при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е налице, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на неплащане на дадено парично задължение.

Правилно административният съд е постановил присъждане на претендираната с иска лихва. Доколкото вредите - пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност и липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД, следва да бъде присъдена на основание чл. 1 ЗОДОВ. Обоснован е извода, че съгласно чл. 84 ЗЗД, длъжникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение, което възлиза на сумата от 7033, 80 лева. Съобразно исковата молба, претенцията е уважена за периода от отмяната на административния акт до изплащането на дължимата сума.

Претенцията по ЗОДОВ е била основателна, като с тази сума се обезщетява вредоносния резултат - чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51 ЗЗД, във вр. с § 1 ЗОДОВ. Обезщетението ще възмезди лицето за действително понесените вреди, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Решаващият съд не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на дружеството - ответник следва да бъдат присъдени и деловодни разноски, за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., заплатено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.07.2023 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 197/ 22.05.2023 г., постановено по адм. дело № 99/ 2023 г. на Административен съд - Кърджали.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, да заплати на „Рема- 02“ ЕООД - град Кърджали, деловодни разноски в размер на 1000 лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ И. Р. п/ ЮЛИЯН КИРОВ