Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Х. Членове: ТОДОР П. Д. при секретар Р. А. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Т. Д. по административно дело № 6939/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС) срещу решение № 2832/26.04.2023 г. по адм. дело № 1785/2023 г. на Административен съд - София-град, с което по жалбата на М. Уалид е отменено решение № 2705/08.02.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС. Релевирани са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната на съдебното решение. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт Георгиева, поддържа касационната жалба и иска отмяна на съдебния акт.

Ответната страна - М. Уалид, гражданин на Сирия, не изразява становище по касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АП и срещу акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество, тя е и основателна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. Уалид, гражданин на Сирия, срещу решение № 2705/08.02.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Въз основа на данните от административната преписка първата инстанция приема за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и прави извод, че административният орган е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност изложените в бежанската история обстоятелства, при което e констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Обсъдени са доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут и е прието, че не са налице и основанията по чл. 9 от закона. Съдът е направил извод, че бежанската история на М. Уалид не е достатъчно последователна и достоверна, но този факт не е с релевантна тежест за настоящия спор, при който основният въпрос е дали по отношение на чужденеца е приложима концепцията за "трета сигурна страна", каквато в случая е Турция. Съдът се е позовал на легалното определение, дадено в 1, т. 9 от ДР на ЗУБ и разпоредбата на чл. 38 от Директива 2013/32/ЕС. Приел е, че от цитираната информация в справките се поставя под съмнение, че при евентуално връщане в Турция, М. Уалид няма да бъде върнат в Сирия, както и че не се съдържат основателни факти и обстоятелства, от които да се направи заключение, че ще бъде допуснат на територията на Турция. По тези причини, съдът е приел, че не са налице предпоставките, от които може да се направи извод, че Р. Т. е „трета сигурна страна“. Първостепенният съд е направил извод, че когато компетентният орган приеме, че дадена страна представлява първа страна на убежище или сигурна трета страна, трябва да отхвърли молбата за закрила като недопустима, без да я разглежда по същество. На това основание е приел, че решението на зам.- председателя на ДАБ при МС е постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила и подлежи на отмяна на основание чл.146, т.2 от АПК.

Постановеното решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон и необосноваността му.

Касационната инстанция не споделя извода, че административният орган е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от категорията на съществените.

Оспореното решение № 2705/08.02.2023 г. на заместник - председателя на ДАБ при МС е издадено в производство по общия ред по глава шеста, раздел ІІІ ЗУБ и с него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ на М. Уалид е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Решението е издадено в писмена форма и е мотивирано с фактическите и правни основания за отхвърляне на молбата, съобразно чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК вр. чл. 9, ал. 2, изр. 1 от Директива 2013/32/ЕС. Съгласно чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗУБ са обсъдени както личното положение на кандидата за международна закрила, така и ситуацията в държавата му по произход и наличието на трета сигурна държава по смисъла на 1, т. 9 от ДР на ЗУБ.

Правилен е изводът на административния орган, че изложената бежанска история не установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от кандидата история при провеждане на интервюто, административният орган е приел, че М. Уалид не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Сирийският гражданин не сочи нито една основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в страната си на произход. Основният му мотив да не желае да се завърне, е обстоятелството, че не желае да бъде мобилизиран в сирийската армия. Това обаче не е основание за предоставяне на статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на М. Аулид доказва ясно и недвусмислено, че е напуснал Сирия, а впоследствие и Турция изцяло по икономически подбуди. Поради това законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец.

Правилни са и изводите на административния орган, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства М. Аулид да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му.

В съответствие с изискванията на ЗУБ административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Въз основа на данните, обективирани в справките на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, административният орган е приел, че обстановката по сигурността в Сирия е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, преминал в гражданска война и не може да се очаква молителят да се установи където и да е на територията на държавата си по произход, където да ползва трайна и ефективна закрила.

При този извод административният орган е отчел и факта, че жалбоподателят е пребивавал за сравнително дълъг период (около две години) на територията на Турция и е извършил преценка относно сигурността на територията на тази държава. Административният орган е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки територията, на която е пребивавал жалбоподателят, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него.

В решението е направен изводът, че за чужденеца не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ при завръщането му в Турция и че искането за закрила и в частта за предоставяне на хуманитарен статут е неоснователно.

Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства. Правилно в решението е прието, че чужденецът е пребивавал в трета държава, различна от държавата му по произход, и че същата представлява "трета сигурна държава" по смисъла на 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. От събраните по делото писмени доказателства, включително от заявеното от кандидата за закрила в проведеното интервю, може да се направи извода, че същият няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. С оглед данните, съдържащи се в приетите справки относно Р. Т. следва да се приеме, че от тази страна жалбоподателят би бил защитен от връщане до територията на страната си по произход. Административният орган е извършил преценка на сигурността в тази държава с оглед данните в изготвената справка, правилно е установил, че на територията й няма въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие и е налице възможност оспорващия да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец. Съгласно чл. 21, т. 7 от устройствения правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно цитираните справки са изготвени от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представляват официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в документа. При постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава.

Извършената преценка за липса на основания жалбоподателят да се опасява за живота или свободата си на тази територия поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, както и че не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, и че за кандидата е възможно да се завърне в Турция, не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства.

Налага се изводът, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Съобразно член 33, параграф 1 от Директива 2013/32 в допълнение към случаите, в които молбата не се разглежда в съответствие с Регламент № 604/2013, от държавите - членки не се изисква да разглеждат дали кандидатът отговаря на условията за международна закрила в съответствие с Директива 2011/95, когато молбата се счете за недопустима съгласно тази разпоредба. В това отношение член 33, параграф 2 от Директива 2013/32 изброява изчерпателно положенията, при които държавите членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима (решение от 16 ноември 2021 г. на СЕС, Европейска комисия срещу Унгария, C-821/19, т. 33). Така според член 33, параграф 2, буква "в" държавите-членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима единствено ако страна, която не е държава-членка, се счита като сигурна трета страна за кандидата съгласно член 38. Посочената разпоредба обаче не означава, че компетентният административен орган при всички случаи е длъжен да приеме молбата за недопустима и не разполага с дискрецията да я разгледа по същество, при спазване на нормите на националния закон. Съгласно чл. 13, т. 14 ЗУБ молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът идва от трета сигурна държава, при условие, че ще бъде приет в нея. За прилагането на посочената разпоредба органът дължи релевантна преценка, при съобразяване на предпоставките в 1, т. 9, букви от "а" до "д" от ДР на ЗУБ. Ето защо не могат да бъдат споделени изводите на първостепенния съд за това, че разглеждането на молбата на Уалид и постановяването на решение по реда на чл. 75, ал. 1 ЗУБ, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установено като отменително основание в чл. 146, т.3 АПК, а не както неправилно е посочил първоинстанционния съд - т.2. Нормата на чл. 13, т. 1 ЗУБ не може да дерогира задължението на административния орган да се произнесе с решение, при спазване на задълженията си произтичащи от чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Напротив - следва да се приеме, че разглеждането на молбата по общия ред е по - благоприятно за кандидата и не ограничава по никакъв начин правата му.

Както вече се изтъкна и по-горе, административният орган е извършил необходимата преценка за връзката на кандидата с Р. Т. и това, че тя представлява "трета сигурна страна" за него и направените от първоинстанционния съд изводи в обратната насока са необосновани. С оглед данните, съдържащи се в приетата справка относно Р. Т. то следва да се приеме, че от тази страна жалбоподателят би бил защитен от връщане до територията на страната си по произход. Предвид обстоятелствата, изложени пред интервюиращият орган, първостепенният съд е стигнал до неправилен извод, че не са налице достатъчно основания да се счита, че чужденецът няма да бъде допуснат до територията й. В тази връзка следва да се отчете и фактът, че по време на две годишното си пребиваване в Р. Т. чужденецът не е бил принуждаван да напуска същата страна, респективно и да се завръща в Сирия, както правилно е отбелязал административният орган в оспореното решение. Административният орган е извършил преценка на сигурността в тази държава с оглед данните в изготвената справка, правилно е установил, че на територията на Турция няма въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие и е налице възможност оспорващия да поиска предоставяне на международна закрила, респективно и такава да му бъде предоставена.

Неправилен е извода на съда, че административният орган не е събрал и обсъдил актуалната информация за състоянието на сигурността в Р. Т. както и че не следва да се приема, че тя е "трета сигурна държава". Както вече се посочи, справките за актуалната обстановка в Турция са официален документ, чиято материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от АПК не е оборена.

Относно преценката на приложимост в случая на принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане), следва да се приеме, че макар да не е изложил нарочни мотиви конкретно за приложението на тази норма, административният орган се е съобразил с визирания принцип. Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Р. Б. З. за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). Изложени са констатации относно липсата на фактическите предпоставки, които обуславят приложението на тази забрана, доколкото тези предпоставки се явяват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8 или 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си на произход - Сирия, нито страната, в която е живял повече от две години - Турция, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите на административния орган в тази насока се основават на представените справки за актуалната ситуация в Турция и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement".

Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Вместо него, при изяснена фактическа обстановка, следва да се постанови друго, по съществото на спора, с което жалбата на М. Уалид срещу решение № 2705/08.02.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС бъде отхвърлена като неоснователна.

По отношение заявената с представената в съдебно заседание писмена защита претенция на касатора за възстановяване поради недължимост на заплатената държавна такса за касационното производство, настоящият съдебен състав счита, че това искане е извън предмета на настоящото производство. Касационният съд се произнася по валидността и правилността на първоинстанционното съдебно решение. Даденото впоследствие указание на касатора за заплащане на държавна такса с разпореждане от 15.05.2023 г. не съставлява част от обжалваното съдебно решение и върху него не се извършва контрол по законосъобразност в настоящия касационен процес, поради което претенцията за възстановяване на сумата следва да се осъществи по предвидения във вътрешните правила на съда ред за това.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2832/26.04.2023 г. по адм. дело № 1785/2023 г. на Административен съд - София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Уалид, гражданин на Сирия, срещу решение № 2705/08.02.2023 г. заместник-председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАТЯНА ХИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Т. П. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА