Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 6950/2023 г. Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция М. В. към Агенция „Митници“, представен от юрисконсулт Сърбинска, против решение № 698/19.05.2023 г., постановено по адм. д. № 2338/2022 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която е отменено решение рег. 32-313542/16.09.2022 г. към MRN 22BG002002065037R4/22.01.2022 г. на директора на ТД М. В. относно допълнително установените публични вземания. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон. Оспорва изводите на съда за отсъствие на предпоставките на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията за неприемане на декларираните договорни стойности, при което стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, 1 от Кодекса и за неправилно прилагане на вторичния метод чрез използване на договорна стойност на сходни стоки в съответствие с чл. 74, 2, б. „б“ от Кодекса. Определя като неотносимо към доказването на декларираната митническа стойност заключението на съдебно-счетоводната експертиза и счетоводните записвания на задълженото лице. Иска отмяна на съдебното решение в обжалваната част и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от административния акт /предметът на инстанционния контрол е определяем по заявеното съдържание на търсената защита/. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация „Ей Ди Л. Б. ООД, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното:

С оспореното пред Административен съд Варна решение митническият орган е отказал да приеме декларираните код по ТАРИК и договорната стойност на стока с № 13 по митническа декларация с MRN 22BG002002065037R4/22.01.2022 г. Определил е нов код по ТАРИК 6006220000 и друга митническа стойност на внесената от „Ей Ди Л. Б. ООД стока „трикотажни обагрени платове от памук – 1 539 кг поз 34“ с деклариран код по ТАРИК 6005220000. МС в размер 9 464.85 лева, представляваща 6.15 лв./кг, е по съпоставка с MRN 22BG00300913728R1 от 01.11.2021 г. Извършени са корекции на статистическата и на митническата стойност и на публичните вземанията - преизчислени са държавните вземания с определяне на допълнително ДДС в размер 1 230.77 лева.

След частично десезиране първостепенният съд е ограничил предмета на делото до спора за митническата стойност на внесената от жалбоподателя стока, за съществуването и размера на допълнителните задължения за ДДС и за лихви за забава и за субекта на задълженията, както и за законосъобразността на акта на митническия орган в частта за разпоредената и спорна правна промяна. Отменил е акта в обжалваната част.

Според първостепенния съд в административното производство не е осигурено на жалбоподателя правото да бъде изслушан по релевантните към процедурата по чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 обстоятелства, доколкото с писмо-искане рег. № 32-24083/24.01.2022 г. дружеството е уведомено, че поради съмнения относно декларираната стойност на стоката започва проверка по декларацията по реда на чл. 188, б. б) от МК и чл. 140, 1 от Регламента за прилагане без да са посочени обстоятелствата породили съмненията. От материалите по преписката не се установявало какво е основанието за съмнението към 24.01.2022 г. на митническите органи за достоверността на договорната стойност. Към датата на подаване на митническата декларация и на отправяне на искането до вносителя не била изготвена митническата лабораторна експертиза /МЛЕ/ от 12.04.2022 г., а това изключвало наличието на нужната информация за надлежното тарифно класиране на стоката и сравнението със стойности по декларации, класирани в същия код. Действията на митническите органи след приемането на декларацията са отнесени към проверката по чл. 188 МК. Обосноваването на съмненията по чл. 140 МК било сторено за първи път в уведомлението по чл. 22, 6 МК, като съдът не е приел за правилен този подход.

Съдът е отрекъл възприетите от администрацията факти да представляват основание да се отхвърли декларираната договорна стойност – съставянето на договора с продавача на български език и липсата на реквизити на фактурата. Позовал се е на заключението на ССЕ за установяването си за съответствие между фактурираните и декларираните вид и количество на стоките и за извършено плащане на пълната цена и при съответствие на декларираната и платената цена.

По решаващите изводи на съда не е установено сходство със съпоставените стоки по МД с приета митническа стойност и при съпоставката не е съобразено правилото на чл. 141, 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

Решение е правилно, като касационният съдебен състав не споделя част от решаващите изводи на първостепенния съд.

Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена с данните за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение на стоки със същия код по ТАРИК с държава на произхода Китай, както и със справедливата цена на ЕС.

Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, 1 от Кодекса с обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават.

Преценката за съществуването на материалните предпоставки за неприемане на декларираните договорни стойности /основателните съмнения/ се осъществява към момента на издаване на утежняващия административен акт /вж. чл. 140, 2 от МКС и чл. 142, ал. 1 АПК/. Актът е по хипотеза утежняващ, тъй като иначе не липсва правен интерес от оспорването му /доколкото не засяга законен интерес на неговия адресат/, а съответно и право на съдебно производство за оспорването му – вж. чл. 159, т. 4 АПК.

Искането до декларатора по чл. 140, 1 от Регламента за изпълнение предхожда уведомлението по чл. 22, 6 от МКС за предстоящи издаване на неблагоприятен за заявителя акт. Това уведомление е и такова по чл. 26, ал. 1 АПК за започване на административното производство. Затова и искането за предоставяне на допълнителна информация е предпроцесуална дейност за производството по издаване на решението на митническия орган. Резултатите от тази предпроцесуална дейност са зачетени в административното производство, доколкото констатациите на администрацията се основават на представените от вносителя писмени доказателствени средства. Не е ограничено правото на адресата на акта да участва в производството по издаването му. Ако има опущения на администрацията в предпроцесуалната дейност, те не са с ефект върху съдържанието на заключителния акт и не влияят върху законосъобразността му. Не е в противоречие с процесуалния закон ползването на информационни източници от извънпроцесуалната дейност при задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и за служебно набавяне на вече налични документи /вж. чл. 36, ал. 1 и ал. 4 АПК/.

Споделими са изводите на съда за пороци в познавателната дейност на митническия орган по преценка на писмените доказателствени средства и основаният на тази преценка извод за запазване на основателните съмнения за достоверност на декларираната договорна стойност. Никой от сочените в административния акт факти не представлява такова основание. Не е разколебано доказването от вносителя на достоверността на декларираната митническа стойност с езика на договора за продажба и условията за отложено плащане по него, както и търсенията за разминаване между отразения във фактурата и използвания начин на плащане. Неясно е как се отразяват първите две обстоятелства на прилагането на метода по чл. 70, 1 от МКС /респ. на отказа за прилагането му/ - не влияе на определянето на платената или подлежаща на плащане цена. В случая и не е ползвано предимството на отложеното плащане, доколкото банковият суифт следва с една седмица фактурата. Не се твърди и не се установява плащането да е без погасителен ефект заради формата му. В същото време с източника на специални знания се установява плащане в пълния фактуриран размер, съответстващ на декларираната МС.

Обратно на убеждението на касатора не съществуват предпоставките на чл. 140, 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност.

Верни са съжденията на инстанцията по същество за неправилен избор на митническия орган на сходни стоки за съпоставка със стоките подлежащи на остойностяване. При действието на чл. 1, 2, т. 14 от Регламента за изпълнение сходни са стоките произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Въведено с чл. 141, 1 от Регламента за изпълнение изискване при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по вторичните методи на чл. 74, 2, б. „а“ и „б“ от Кодекса е стоките да са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като остойностяваните стоки. При невъзможност да се установи такава продажба договорната стойност се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.

В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. чл. 141, 5 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя.

Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките, както и условията на доставката /в случая не се обсъждат тези обстоятелства по посочената декларация с внесени съпоставени стоки, както правилно е отбелязал административния съд/ дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което е в противоречие с материалния закон определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки. След като съпоставените стоки са несходни, то очевидно няма как с тях да е изпълнено изискването на чл. 141, 3 от Регламента за изпълнение да е използвана най-ниската стойност при повече от една договорна стойност на сходни стоки. А и не съществуват информационни източници за това как е протекла познавателната дейност на администрацията при избора на конкретната договорна стойност на съпоставените стоки след съизмеряване със стойности на „сходни“ стоки по други декларации, които са приети.

Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната част.

При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 600 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 698/19.05.2023 г., постановено по адм. д. № 2338/2022 г. по описа на Административен съд Варна в обжалваната част.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Ей Ди Л. Б. ООД деловодни разноски в размер 600 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА