Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията И. К. по административно дело № 7006/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. Б., чрез адв. М., срещу Решение № 97 от 19.04.2023 г., постановено по адм. дело № 418/2022 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на Ботушева срещу Акт за прекратяване на ангажимент и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/6060#7 от 20.10.2022 г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/, с който е прекратен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2020 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство” за кампании 2016, 2017, 2018, 2019, във връзка с подадените от лицето заявления за подпомагане, в размер на 5125,38 лева.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че решението е немотивирано и необосновано, тъй като съдът не се е произнесъл по всички направени в жалбата оплаквания, възражения по хода на делото и оспорването на частни документи, в т. ч. изискани документи по чл.183 ГПК в оригинал, като е решил спора с негодни доказателства. Сочи се, че само въз основа на таблици, разпечатки от СЕБРА, които нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора страна, не може да се достигне до фактическите, а оттам и до правните изводи, така както са направени от съда. Съдът не е съобразил, че административният акт е немотивиран, като е недопустимо изложените в него фактически и правни основания да бъдат допълвани от процесуалния представител в хода на съдебното производство. Обжалваният акт противоречи на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите (обн., ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г., в сила от 12.03.2021 г.). От представените по делото доказателства не се установява наличието на нарушенията, твърдени от административния орган. Напротив, от представените от жалбоподателя сертификати и удостоверения, издадени от сертифициращото дружество, е видно, че задълженията по поетия ангажимент са изпълнени. Твърди се, че изменението на чл. 33. ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 от 2021 г., което въвежда изискването за предоставяне на документи, които удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината на издаването им и се предоставят обобщено за подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент, е неприложимо.Единственото изискване, което Регламент № 834/2007 поставя е в документа да се съдържа количеството на произведената продукция, каквото съдържание има и представеният по делото документ. Сочи се, че с прекратяване на поетия ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” са нарушени принципите за съразмерност и пропорционалност. Незаконосъобразно административният орган се е позовал и на Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2016, 2019 г. 2020 г., утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните. че процесният АУПДВ издаден № 016500 / 6060 / 20.10.2022 г., след изменението на ЗПЗП - ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., и по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен регламент "мониторингов период” 2014 - 2020 .

По отношение на акта, в частта, с която са установени публични държавни вземания, се твърди, че доколкото като основание е посочен чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т.1 от Наредба № 4/24.02.2015 г., не е налице основание за връщането на сумите, тъй като ангажимента е прекратен не преди, а след пет години от срока му. Изложени са и доводи за немотивираност на акта в посочената част.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което да бъде отменен процесния АУПДВ. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, както и адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”, чрез юрк. Б., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, и взе предвид становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество съобрази следното:

С Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014– 2020 за кампания 2020 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/6060#7 от 20.10.2022 г., издаден от заместник изпълнителен директор на ДФЗ, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, е прекратен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2020 по отношение на П. Б. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство” за кампании 2016, 2017, 2018, 2019, във връзка с подадените от лицето заявления за подпомагане с УИН: 20/010716/07064, УИН: 20/290517/12747, УИН: 20/040618/19931, УИН: 20/110619/26402, в размер на 5125,38 лева.

С обжалваното решение съдът е приел от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на подадено през 2016 г. заявление за подпомагане с УИН: 20/010716/07064, П. Б. е одобрена за участие по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г., с одобрена площ 2,38 ха /култура - овощни видове/, с което е поела 5-годишен ангажимент за извършване на биологични дейности по направлението /видно от Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. с Изх. № 02-200-6500/4850 от 08.12.2016 г. по описа на ДФЗ/.

При извършване на административни проверки за спазване на поетия биологичен ангажимент, от ДФЗ е установено, че Ботушева не е предоставила сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от нея продукти с правилата на биологичното производство по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“, който да отговаря на изискванията.

С писмо изх. № 02-200-6500/1206 от 17.09.2020 г. от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, земеделският производител е уведомен, че съгласно чл. 39, т. 1, б. „в” от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. /Наредба № 4 от 24.02.2015 г./, подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията от мярка 11, са длъжни да предоставят копие на сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях продукти с правилата на биологичното производство най-късно до 30 ноември на петата година от ангажимента, като сертификатът или писменото доказателство е необходимо да отговаря на изискванията на чл. 33 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.

С писмо вх. № 02-200-6500/1206 от 24.11.2020 г. по описа на ДФЗ, от Ботушева са представени Уведомление за решение за издаване на сертификат от 18.05.2020 г. и Писмено доказателство с № 1805200010 от 18.06.2020 г., издадени от „Космосерт” АД. В писмото е посочено, че от приложените документи е видно, че управляваното стопанство се намира в преход към биологично производство.

С писмо изх. № 01-6500/6060 от 21.12.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, получено на 13.01.2022 г., оспорващата е уведомена на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че ДФЗ открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие”, направление „Биологично растениевъдство” за кампания 2020. В писмото е посочено, че: производството по прекратяване на многогодишния ангажимент се открива поради неизпълнение на задълженията на чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., а именно неспазване изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5; издаденият от контролиращото лице документ по смисъла на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 не отговаря на изискването всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаването на документа.

С писмо изх. № 01-6500/6060 от 26.07.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, получено на 03.08.2022 г., оспорващата е уведомена, че ДФЗ открива производство и по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/.

С писмо вх. № 01-6500/6060 от 22.08.2022 г. по описа на ДФЗ, от оспорващата са представени документи, издадени от „Космосерт” АД през 2021 г. и 2022 г., като е посочено, че с приложените документи е изпълнен ангажиментът да бъде предоставено копие на сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените продукти с правилата на биологичното производство.

Прекратяването на поетия ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2020 е мотивирано от административния орган с установеното при извършените административни проверки, а именно: не са изпълнени задълженията по чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. - не са спазени изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5; издаденият от контролиращото лице документ по смисъла на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 не отговаря на изискването всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаването на документа.

Административният орган е посочил, че по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 г., с направление „Биологично растениевъдство” на Ботушева са изплатени следните суми: през втората година от ангажимента - за заявление с УИН: 20/290517/12747, за кампания 2017 - 3425,94 лева; и през третата година от ангажимента - за заявление с УИН: 20/040618/19931 за кампания 2018 – 1699,44 лева, или общата изплатена сума по направление „Биологично растениевъдство”, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 5125,38 лева. Като се е позовал на чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е приел, че Ботушева следва да възстанови 100 % от 5125,38 лева.

Въз основа на представените писмени доказателства, съдът е установил, че с договор за контрол от 02.04.2015 г., с който П. Б. е възложила на А. Б. Г. - сертифициращ орган, контролът и/или сертифицирането на стопанството й в съответствие със стандартите за био-контрол. Съгласно договор от 08.02.2017 г., П. Б. е възложила на „Космосерт” АД - контролен орган, да проверява в съответствие с националното и европейското законодателство стопанството на лицето, за подпомагане развитието на устойчиво земеделие и биологично производство. В Уведомление за решение за издаване на сертификат от 18.05.2020 г., издадено от „Космосерт” АД, по отношение на П. Б., е отразено, че продуктите от парцелите са продукти в преход /първа година/. С Писмено доказателство № 1805200010 от 18.06.2020 г., издадено от „Космосерт” АД, по отношение на П. Б., е отразено, че продуктите от растениевъдство са продукти в преход /първа година/ от 18.06.2020 г. до 17.06.2021 г.

От приложените по делото разпечатки от СЕБРА е видно, че оспорващата е получила финансово подпомагане по мярка 11 в общ размер 5125,38 лева, от които: за кампания 2017 г. - 3425,94 лева, платени на 09.06.2018 г., и за кампания 2018 г. - 1699,44 лева, платени на 13.06.2019 г.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при изпълнение на приложимите процесуални правила и в съответствие с материалния закон, при следните мотиви:

Основните задължения на подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направление „Биологично растениевъдство“, са разписани в чл. 33 и чл. 34 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., като в разпоредбите на чл. 15, ал. 1– ал. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. са посочени основанията и условията, при които ДФЗ прекратява биологичния ангажимент. Съгласно чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредбата, която е и разпоредбата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, ДФЗ прекратява поетия биологичен ангажимент в случаите, когато подпомаганите лица не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5.

Видно от мотивите на административния орган, неспазените в случая изисквания са тези по чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Посочената разпоредба (в приложимата редакция) предвижда задължение за подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията, до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство следва да удостоверяват произведена биологична продукция. Следователно, фактическият състав на прекратяването предполага поет от оспорващата многогодишен ангажимент по реда и условията на Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и липсата на сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените продукти с правилата за биологично производство, получен до 30 октомври на петата година от ангажимента, отговарящ на изискванията на Регламент (ЕО) № 889/2008 г. В случая първата година на периода от пет последователни години е 2016 г., а последната е 2020 г.

Оспорващата не е изпълнила изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., поради което административният орган законосъобразно е приел, че представените от нея документи (сертификати) не удостоверяват, че всички одобрени земеделски площи са преминали периода на преход и че е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаването на документа, каквито са условията на чл. 36 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 от 5 септември 2008 г. и чл. 48, ал. 9 от Наредба № 5/2018 г. Налице са предпоставките за прекратяване на поетия ангажимент на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.

От събраните по делото доказателства е установено наличието на релевантните материалноправни предпоставки за издаване на акта и в частта му по установяване на публично държавно вземане. Извършено е плащане в полза на Ботушева, на основание оторизирано подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г., и е налице основанието по чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прекратяване на ангажимента по процесната мярка 11 „Биологично земеделие“. Оспорващата е получила финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г., направление „Биологично растениевъдство”, за кампания 2017 г. и кампания 2018 г., във връзка с подадени от нея заявления с УИН: 20/290517/12747 и УИН: 20/040618/19931, в общ размер на 5125,38 лева. Поради изложеното, за оспорващата възниква задължение да възстанови получената от нея като финансово подпомагане и установена с акта сума.

С оспорения акт правилно е определен и размерът на вземането, съгласно чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. – 100 % от получената финансова помощ, или 5125,38 лева. В съответствие с чл. 7, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, е определена и лихвата, която следва да се начисли върху публичното държавно вземане.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Неоснователно е касационното оплакване за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил приетите по делото писмени доказателства и доводите на страните, като е установил относимите факти, въз основа на които е формирал правните си изводи.

Съдът се е произнесъл по направените доказателствени искания, в т. ч. и за прилагане на документи в оригинал на основание чл. 183, ал. 1 ГПК (протоколно определение от 16.02.23 г.). Неуважаването на искането за представяне на документи в оригинал, които са част от преписката и са приложени по делото в заверен препис от ответния административен орган, който е и техен издател и по съдържанието на които не се спори, в случая не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не ограничава правото на защита на страната.

По отношение на акта за прекратяване на поетия ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2020:

В случая прекратяването на поетия ангажимент е на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. /в редакцията, в сила от 26.04.2022 г./, регламентиращ едновременно прекратяване на ангажимента и предприемане на действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4 от Държавен фонд "Земеделие", когато подпомаганите лица не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5.

Разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. /в редакцията, в сила от 26.04.2022 г./ предвижда задължение за подпомаганите лица, до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът удостоверява произведена биологична продукция. Посоченото задължение за представяне на документ за съответствие с правилата на биологичното производство е предвидено и с редакцията на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., в сила от 27.02.2015 г., действаща към датата на подаване на първото одобрено заявление по мярката от Ботушева.

С чл. 36, § 1 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 е предвидено, че за да се считат растенията и растителните продукти за биологични, разпоредбите за производството, посочени в членове 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и глава 1 от настоящия регламент и, по целесъобразност, изключенията от разпоредбите за производство в глава 6 от настоящия регламент трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен период най-малко две години преди сеитба или, при ливади или площи с многогодишни фуражни култури — поне две години преди употребата им като фураж, произведен по метода на биолог1ичното земеделие, или при многогодишни култури, различни от фуражните, най-малко три години преди първата реколта от биологични продукти.

Съгласно чл. 2, б. „з“ от Регламент № 834/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91, „преход" означава преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство, а според чл. 2, б. „а“ „биологично производство" означава използване на метод на производство, съответстващ на определените в настоящия регламент разпоредби, на всички етапи на производство, обработка и разпространение. Идентични са дефинициите на посочените понятия, предвидени с Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, в сила от 01.01.2022 г. Според чл. 3, § 2 от Регламент (ЕС) 2018/848 „биологичен продукт“ означава продукт, получен от биологично производство, различен от продукт, произведен по време на прехода към биологично производство, посочен в член 10.

В представените от Ботушева в ДФЗ Уведомление за решение за издаване на сертификат от 18.05.2020 г. и Писмено доказателство с № 1805200010 от 18.06.2020 г., издадени от „Космосерт” АД, е отразено, че продуктите от растениевъдство – череши, кайсии, праскови и ябълки, са продукти в преход /първа година/ от 18.06.2020 г. до 17.06.2021 г. Следователно, в случая не е удостоверено от контролния орган изпълнение на изискването на чл. 36, § 1 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008, за да се считат растенията и растителните продукти за биологични - земеделските площи да са в преходен период най-малко две години преди сеитба. Не е изпълнено и изискването подпомаганото лице до 30 октомври на петата година от ангажимента, в случая до 30.10.2020 г., да е получило сертификат за съответствие на произведените растителни продукти с правилата на биологичното производство, който удостоверява произведена биологична продукция. В случая, контролиращият орган е удостоверил, че произведените от лицето растителни продукти са в период на преход /първа година/ от 18.06.2020 г. до 17.06.2021 г. Към 30.10.2020 г. не е налице издаден документ за съответствие на произведените от Ботушева растителни продукти с правилата на биологичното производство, както и такъв удостоверяващ наличието на произведена биологична продукция към посочената дата.

В тази част решението е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

По отношение на установените с процесния акт публични държавни вземания, представляващи 100% от получената финансова помощ:

В тази част от акта е описано изплатеното финансово подпомагане за кампании 2016 г. – 2019 г., предхождащи годината на прекратяване на ангажимента и е прието, че на основание чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. П. Б. следва да възстанови 100 % от общия размер на подпомагането – 5125,38 лв.

Съгласно чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. /в редакцията, в сила от 26.04.2022 г./ подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато: не са предоставили в Държавен фонд "Земеделие" в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 за съществуващи ангажименти, а за ангажиментите, поети през 2021 г. и 2022 г. в срока по чл. 33, ал. 1, т. 5 сертификат за съответствие на произведените растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологично производство съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3, тогава възстановяват част от изплатената до момента финансова помощ по направлението; тази част се определя като процентно съотношение между размера на площите, за които няма представен сертификат в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 или 5, и декларираната от тях площ през последната година от ангажимента. Следователно, с цитираната разпоредба е предвидена възможност да бъде възстановена цялата или част от изплатената до момента финансова помощ, поради което административният орган следва да мотивира начина на определяне размера на дължимата за възстановяване помощ.

Прекратяването на ангажимента спрямо Ботушева е обосновано с неизпълнение на задълженията й по чл. 33, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., поради което административният орган е следвало да посочи коя конкретна хипотеза от предвидените в чл. 15, ал. 4, т. 1 от наредбата е приел, че е осъществена в случая, съответно да мотивира разпореденото с акта възстановяване на помощта в пълен размер. Вместо това, се е ограничил единствено до посочване на правното основание за установяване на публичното вземане. В тази част актът е немотивиран, който порок е съществен, тъй като ограничава правото на защита на адресата, който следва да бъде запознат, не само с правното основание за издаването му, но и с мотивите на органа, обосновали прилагането му и определянето на размера на установените публични задължения. Така допуснатото нарушение препятства и преценката на съда относно това дали правилно е определен размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ, което обуславя незаконосъобразност на акта на основание чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Като е приел, че актът в частта на установените публични задължения е издаден при спазване на процесуалните правила, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което в посочената част следва да бъде отменено.

По разноските:

В полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 30 лв., представляващи платена държавна такса, определени съобразно изхода на спора.

В полза на процесуалния представител на касатора – адв. М., следва да се присъди адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред двете съдебни инстанции на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в общ размер на 1 625 лв., определено съобразно изхода на делото и съгласно чл.7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед изхода на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 97 от 19.04.2023 г., постановено по адм. дело № 418/2022 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на П. Б. срещу Акт за прекратяване на ангажимент и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/6060#7 от 20.10.2022 г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”, в частта, с която е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство” за кампании 2016, 2017, 2018, 2019, в размер на 5125,38 лева, заедно със съответните лихви, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Акт за прекратяване на ангажимент и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/6060#7 от 20.10.2022 г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”, в частта, с която на П. Б. е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство” за кампании 2016, 2017, 2018, 2019, в размер на 5125,38 лева, заедно със съответните лихви.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на П. Б., [ЕГН], сума в размер на 30 лв., представляваща разноски за двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на адв. П. М., САК, сума в размер на 1 625 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на П. Б. за двете съдебни инстанции, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА П. Б., [ЕГН], да заплати на Държавен фонд Земеделие сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА