Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 7017/2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на Териториална дирекция М. В. при А. М. чрез процесуален представител А. Ш., срещу решение № 2372 от 06.04.2023 г. постановено по адм. д.№11335 по описа на Административен съд София град /АССГ/ за 2022 г. С атакуваното решение е отменено по жалба на „Милки груп био“ ЕАД решение № 32-363571 от 09.12.2020 г. издадено от Директора на Териториална дирекция Северна морска /с променено наименование сега Териториална дирекция М. В. , с което е определена нова митническа стойност на внесена в страната стока от Китай, представляваща „лимонена киселина монохидрат“, като са били определени ДДС и антидъмпингово мито.

Касаторът поддържа, че постановеното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл.209, т.3 АПК.

Възразява се срещу изводите на съда, че митническите органи без да анализират данните за приетите други митнически декларации за „лимонена киселина монохидрат” с произход Китай са променили декларираната митническа стойност и са я определили по реда на чл.74, 3 МК. Неправилно съдът е приел, че решението е прието без да бъдат изяснени в цялост всички относими към издаването му факти и обстоятелства, което довело до определяне на нова митническа стойност. Неоснователно е направен извод, че административния акт е незаконосъобразен, поради нарушение на служебното задължение за събиране на доказателства, което е довело до необоснованост и материална незаконосъбразност, относно приложимия метод за определяне на митническата стойност.

В касационната жалба се сочи, че митническият орган е събрал доказателства и е изложил мотиви за наличието на обстоятелства, които обосновават съмнения, че декларираната договорна стойност е занижена почти наполовина. От китайските митнически органи е издадено удостоверение, че декларираните стойности на износ са значително по високи от декларираните в последствие за вноса.

В административния акт са изложени и мотиви защо не могат да бъдат приложени разпоредбите на чл.70 до 74, 2, б. Г от Регламент /ЕС/ 952/2013, както и защо митническият орган е пристъпил към прилагане на чл.74, 3 от същия регламент. За определяне на митническата стойност са използвани наличните данни на територията на ЕС. Спазено е изискването да бъдат използвани разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на споразумението за прилагане на член VІІ и VІІІ от Общото споразумение за митата и търговията и съответната глава от Регламент /ЕС/ 952/2013.

От изслушаната по делото експертиза се установява, че дружеството има редовно счетоводство, но това обстоятелство няма отношение към поставения за разглеждане правен спор.

Въз основа на горното се иска съдебното решение да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по същество на спора, с което жабата на дружеството да бъде отхвърлена.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът – „Милки груп Био“ ЕАД, в писмен отговор по касационната жалба, изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа, че първоинстанционното решение не страда от посочените пороци, които да обосновават неговата отмяна. Първоинстанционното решение е правилно, тъй като не са доказани основателните съмнения на митницата, която да обосновава промяна в декларираната митническата стойност и не е спазена цялата процедура и изискванията при определяне на тази стойност на основание чл.74, 3 МК. Съдебното решение е правилно, поради което и следва да бъде оставено в сила.

Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция и прилага доказателства за плащането им и техния размер.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че подадената касационна жалба е процесуално допустима. По съществото й изразява становище за нейната основателност. Неправилен е изводът на първоинстанционният съд за незаконосъобразност на административния акт. Правилно митническите органи са приложили материалния закон при спазване на административно-производствените правила. От съществено значение е окончателния доклад по случай № ОС/2017/0912/В1 на Европейската служба за борба с измамите. Доказана е основателността на съмненията на митническите органи по отношение на декларираните договорни стойности на внесените стоки. Стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70, 1 от Кодекса, поради което законосъобразно и обосновано е определена по вторичните методи на чл.74 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г., в случая по чл.74, 3 .

По тези съображения предлага решението да бъде отменено, тъй като са налице сочените основания за това.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред АССГ е било решение рег.№32-36357/09.12.2020 г. към МRN 17BG02002Н0007469/04.07.2017 г., с което е отказано приемането на митническа стойност на декларираната стока под №1 – „лимонена киселина монохидрат” и е определена нова такава в размер на 76 017.18 лв., като въз основа на това са определени нови публични задължения – мито и ДДС, в общ размер на 24 358.39 лв. Посочен е и размерът на публичните задължения, които "Милки груп Био" ЕАД следва да внесе след преизчисляването.

Делото е за втори път на производство пред ВАС. С решение №11323/08.12.2022 г. постановено по адм. д.№2185/2022 г. на ВАС е отменено решение №6964/25.11.2021 г. постановено по адм. д.№12577/2020 г. по описа на АССГ. Дадени са указания при новото разглеждане на делото да бъде приложена по делото справка от митническата система за предоставяне на информация за управление цели за митнически и акцизни документи – МИС – ІІІА и справка относно деклариран внос на територията на страната за стоки с код по ТАРИК 2918140090,допълнителен код по ТАРИК А999, CAS )5949-29-1, с произход Китай за периода от 04.03.2017 до 04.07.2017 г. Указано е също така, че след представяне на доказателствата съдът следва да ги обсъди и да извърши преценка по приложението на материалния закон, като изложи мотиви относно законосъобразността на прилагането на метода по чл.74, 3 МКС.

Съобразявайки се с указанията на ВАС, решаващият състав на АССГ е събрал необходимите доказателства, обсъдил ги е в мотивите на съдебния акт и е достигнал до краен извод за основателност на жалбата подадена срещу административния акт.

Според съда, при издаването на атакуваното решение не са допуснати нарушения на процесуалните правила от формална страна що се касае до правата на вносителя. Допуснато е обаче нарушение на изискването на чл.9 от АПК – служебно да се извършат необходимите проверки и на чл.35 АПК, решението да бъде постановено след като бъдат събрани всички относими доказателства. Не може митническите органи да се позоват на невъзможност да се извлече от системата БИМИС данни за внос на лимонена киселина монохидрат.

Относно материалната законосъобразност на проверяваното решение е прието, че при прилагане методите за определяне на митническата стойност, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установяват справедливата стойност на внасяните стоки, а не призовано определена или фиктивна такава. При издаване на административния акт митническият орган необосновано е дерогирал вторичните методи по чл.74, 2 от Регламент 952/2013 и е приложил чл.74, 3 от същия регламент, като изцяло се е позовал на изготвения доклад на ОЛАФ, в който са отразени резултатите от извършената от Европейската служба за борба с измамите проверка относно установяване на процесната стока - лимонена киселина монохидрат на базата на декларираната стойност при износа от Китай към ЕС.

Прието е, че са налице мотиви и доказателства, които обосновават възникналите основателни съмнения за декларираната от дружеството митническа стойност, но при издаването на акта, макар да са изложили мотиви митническите органи не са представили доказателства защо са пристъпили към прилагане на чл.74, 3 от МКС.

В мотивите на решението е посочено, че не са налице сходни и/или идентични стоки, които да позволяват сравнение и митническата стойност да бъда определена по реда на чл.74, 2, б. а до г МКС. Това твърдение се опровергава от приложените в хода на съдебното производство доказателства - справка относно деклариран внос на територията на страната за стоки по код по ТАРИК 2918140090, допълнителен код по ТАРИК А999, внос от Китай, за периода от 04.03.2017 г. до 04.07.2017 г. и справка от системата за предоставяне на информация МИС - ІІІА. Тези доказателства установяват наличието на внос на сходни стоки, които позволяват определяне на митническата стойност по вторичните методи извън този по чл.74, 3 МКС.

Въз основа на това, АССГ е направил извод, че митническият орган не е бил в невъзможност да се снабди с тези доказателства и в хода на административното производството, но не го е направил. По тези съображения АССГ приема допуснато нарушение по чл.146, т.3 АПК, което е основание за незаконосъобразност на акта.

Решението е правилно.

При постановяване на решението не са допуснати твърдените от касатора нарушения на материалния закон и изводите на съда са в съответствие с приложимите правни норми на МКС. Съгласно чл. 70, 1 и 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС.

В чл.140, 1 от Регламент за прилагане (ЕС) № 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от МКС чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл. 74, 2, букви а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

По силата на чл. 74, 3 от МКС когато митническата стойност не може да се определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) № 952/2013.

В разглеждания случай съмненията на митническия орган по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 се основават на данните от окончателен доклад на Европейската служба за борба с измамите по случай ОС/2017/0912 със засегнато лице „Милки груп био“ ЕАД и приложените по делото справки на митническите власти на Китайската народна република за декларираните стойности при експорт на лимонена киселина, според които декларираната митническа стойност на лимонена киселина монохидрат по двете спорни митнически декларации е занижена спрямо данните за експортната й стойност.

Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка по чл. 168, ал. 1 АПК за законосъобразност на приложения от митническия орган метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, 3 от МКС, като е изпълнил указанията на ВАС дадени с решение №11323 от 08.12.2022 г. постановено по адм. д.№2185/2022 г. Този метод е на последно място в йерархията на предвидените в МКС методи за митническо остойностяване и може да се използва само когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 – така решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37. Въз основа на събраните доказателства в хода на съдебното производство, съдът е приел, че органите по приходите са могли да установят митническата стойност при съобразяване на цената на сходни стоки и това обстоятелство му е дало основание да приеме, че обжалваното пред него решение е незаконосъобразно.

Правилно е прието от решаващият състав на АССГ, че са налице съмнения относно декларираната митническа стойност на внасяната стока – лимонена киселина монохидрат. Те се обосновават с изготвения доклад на ОЛАФ за избягване на антидъмпингови мита и занижаване на митническата стойност при внос на лимонена киселина в ЕС по случай № ОС/2017/0912/В1 Наличието на доклада и неговите констатации обаче не могат да дерогират задължението на митническите органи да определят митническата стойност на внесената стока по правилата, които са установени в 74 от МКС чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл. 74, 2, букви а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посечените в нормата методи следва да бъдат изчерпани и едва след това да се пристъпи към прилагане на разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) № 952/2013, така както е предвидено в чл.74, 3 МКС. При издаване на решението само формално са изброени методите по чл.74, 2, б. а до г, като са посочени причини поради които те не са приложими. Отстраняването на пречките, които не позволяват определянето на митническата стойност чрез сравняване със сходни или идентични стоки е било във възможностите на митническата администрация и обстоятелството, че това не е сторено представлява нарушение, което влияе върху законосъобразността на административния акт.

Споделя се изводът на съдебния състав, че не е спазено задължението на компетентния митнически орган да извърши собствено разследване, което да доведе до правилно определяне на митническата стойност. Установено е, че за периода когато е осъществен процесния внос, има осъществен внос с идентични стоки и не е имало пречка да бъде установена сходна или идентична цена на стоката. Напълно възможно е било преди произнасянето си да установи относимите факти за определяне на митническа стойност на база сходни или идентични стоки. Изложеният мотив, че не са налице данни за внесени стоки със същите характеристики в процесния период се опровергава от приложените от митническата администрация доказателства. Допуснато е нарушение на задължението по чл. 7 от АПК да се издаде административен акт, като се преценят всички действителни факти от значение за случая и се обсъдят доводите относно него, както и по чл. 9, ал. 2 от АПК. Административния орган е издал оспореното решение без да събере всички необходими доказателства, които биха му позволили да извърши пълна и обективна преценка на фактите. Това дава основание настоящата инстанция да сподели изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на решение рег.№32-3635/09.12.2020 г. към MRN 17BG002005K0007469 издадено от Директор на дирекция Северна морска/сега М. В. .

По изложените съображения първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

С оглед изхода на спора и заявеното своевременната искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника същите следва да бъдат определени на 1560 лв. неоснователно е направеното възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, тъй като то е малко над предвидения минимум съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2009 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно материалния интерес по делото.

Мотивиран така Върховен административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2372 от 06.04.2023 г., постановено по адм. дело №11335 по описа на Административен съд София град за 2022 г.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на „Милки груп Био“ ЕАД, сумата от 1560 лв., представляваща разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА