Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: И. Р. А. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 7062/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационни жалби на Главна дирекция Изпълнение на наказанията и С. Н. срещу решение № 1982 от 27.03.2023г. по адм. д. № 8564/2021г. на Административен съд София-град, с което Главна дирекция Изпълнение на наказанията е осъдена, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да заплати на С. Н. обезщетения за неимуществени вреди, както следва: в размер на 300 лева,, ведно със законната лихва от 27.08.2021г. до окончателното плащане, от незаконосъобразно действие, в размер на 700 лева от образуване на дисциплинарно производство със Заповед № Л 205/20.01.2021г. на главния директор на[Фирма 2], ведно със законната лихва от24.02.2021г. до окончателното плащане; в останалата част до пълния предявен размер на исковете те са отхвърлени; отхвърлен е и искът с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ , срещу Прокуратура на Р. Б. и съответно са присъдени разноските в производството.
К. Г. дирекция Изпълнение на наказанията /[Фирма 2]/ чрез процесуалния си представител обжалва решението в осъдителната му част, поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество поддържа, че не са налице вреди в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразно поведение действие или бездействие на органи и длъжностни лица на дирекцията. Поради това касаторът моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а исковете за неимуществени вреди - отхвърлен изцяло. Претендира разноски.
Касаторът С. Н. чрез процесуалния си представител обжалва решението в отхвърлителната му част, с твърдения за неправилност, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество поддържа, че съдът не е извършил цялостна преценка на събраните по делото доказателства и не е обсъдил доводите му във връзка с претърпените неимуществени вреди, както и че при определяне размера на обезщетението неправилно е приложен чл. 52 ЗЗД. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния предявен размер от всеки от ответниците. Претендира разноски.
Всяка от посочените страни оспорва съответно касационната жалба на противната страна.
О. П. на Р. Б. чрез процесуален представител оспорва и двете касационни жалби.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни.
Производството пред административния съд е образувано по искова молба на С. Н. против Прокуратура на Р. Б. и Главна дирекция Изпълнение на наказанията за заплащане солидарно на обезщетение в размер общо на 240 000 лева главница за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на ответниците, състоящи се в подаване на сигнали срещу Николов твърдения, че е освободил неправомерно задържани лица, в обявяването в Бюлетин № 10 от 15.01.2021г., че е освободил лица без документ, удостоверяващ платените парични гаранции и в образувано срещу него дисциплинарно производство по същия повод, ведно с мораторна лихва от 15.01.2021г. до датата на предявяване на иска на 27.08.2021г., както и законната лихва до окончателното плащане
Съдът е установил от фактическа страна, че по повод постъпили на 14.01.2021г. в[Фирма 2] два сигнала, включително от прокурор от Специализирана прокуратура, със Заповед № Л 205/20.01.2021г. на главния директор на[Фирма 2] срещу С. Н. е образувано дисциплинарно производство за това, че от него са били освободени две задържани лица на 29.12.2020г., преди внасяне на определената от съда парична гаранция. Прокурорът от своя страна е подал сигнал за извършеното освобождаване до заместник министъра на правосъдието и и. ф. административен ръководител на Специализираната прокуратура.
В Бюлетин 10/15.01.2021г. за произшествия, значими събития и актуални за системата въпроси на[Фирма 2] са описани посочените събития и кореспонденция.
В изготвената справка рег. № 1671/16.02.2021г. по чл. 207, ал. 7 от ЗМВР дисциплинарно разследващият орган е стигнал до заключение, че няма извършено дисциплинарно нарушение. С. З. № Л 760/3/24.02.2021г. на Главен директор на[Фирма 2] е прекратено дисциплинарното производство срещу С. Н.. На 24.03.2021г. той е подал молба за преназначаване на друга длъжност, която молба е била удовлетворена.
Относно здравословното състояние на Николов са събрани и обсъдени амбулаторни листа от 14.06.2021г. и от 21.06.2021г. с поставена диагноза [диагноза]. Разпитани са свидетели относно психологическото и здравословно състояние на касатора Николов. За последното е допуснато, прието и кредитирано и експертно заключение.
При тази фактическа обстановка Административен съд София-град е счел иска срещу Прокуратура на Р. Б. за неоснователен, а този срещу[Фирма 2] за частично основателен. Мотивирал се е, че подаването на сигнал от страна на прокурора не е незаконосъобразна административна дейност.
Съдът е приел, че дисциплинарното производство е образувано при липса на данни за извършено дисциплинарно нарушение и незаконосъобразно в заповедта за образуването му дисциплинарно наказващият орган е направил извод, че ищецът е освободил неправомерно задържани по реда на НПК лица, за каквато правна квалификация не е имало данни и доказателства. Съдът се е мотивирал, че неправомерно освен това в заповедта за образуване на дисциплинарно производство дисциплинарно-наказващият орган е квалифицирал деянието и обвинил служителя в тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Съдът е счел, че събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства опровергават изводите на органа по назначаване в заповедта за образуване на дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, поради което и дисциплинарното производство е било прекратено.
За незаконосъобразно е счетено и обявяването в Бюлетин № 10/15.01.2021г. за произшествия, значими събития и актуални за системата въпроси, че мл. експерт С. Н. е освободил лица с изменени мерки за неотклонение, които е следвало да се освободят след внасяне на парични гаранции, без да е наличен съответния документ, удостоверяващ платените парични гаранции, за което срещу служителя е образувано дисциплинарно производство.
Съдът е счел, че от двете посочени незаконосъобразни действия за С. Н. са настъпили неимуществени вреди, в пряка причинно следствена връзка с действието на служители на ответника[Фирма 2]. Неимуществените вреди според съда се изразяват в притеснение, обида, влошено психическо състояние, изтощение, лош външен вид, постоянно главоболие и хипертония и са приети за доказани на база свидетелските показания и експертното заключение. За констатираните вреди е определено обезщетение по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД, при съобразяване съвкупно на вида, интензитета и продължителността на претърпените неимуществени вреди.
Решението е правилно. Административният съд е обсъдил всички доказателствата по делото и е изложил подробни мотиви по допустимостта и основателността на исковите претенции. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, мотивирано е и не противоречи на материалния закон.
Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да уважи частично иска, съдът е счел, че той е основателен и доказан, въз основа на събраните доказателства, по които не се спори. Касаторът[Фирма 2] не спори, че поведението на С. Н. не е било в противоречие със задълженията му по служба, както и че дисциплинарното нарушение, за което е образувано дисциплинарното производство, не е извършено. По делото е налице съдебно удостоверение от Апелативния специализиран наказателен съд относно незабавното освобождаване на двете задържани лица, без да е необходимо да се изчака внасянето на гаранция от тяхна страна. Правилно съдът е приел, че при тези доказателства не са били налице основания за образуване на дисциплинарно производство срещу С. Н., а още по-малко за обявяване на поведението му за незаконосъобразно в Бюлетин № 10/15.01.2021г. за произшествия, значими събития и актуални за системата въпроси.
Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същият за правилно определен. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
В тази връзка съдът е изложил обстойни и изчерпателни мотиви, съобразявайки представените доказателства и установеното обективно състояние на С. Н.. Съдът се е позовал на събраните свидетелски показания, които са надлежно обсъдени. Съобразен е периодът на обезщетението. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Обезщетението за неимуществени вреди има компенсаторна функция - да обезщети причинените вреди в техния паричен еквивалент. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, преценявайки критерия за справедливост, съдът се е мотивирал и е определил размера на обезщетението. Този размер е съответен на конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и отражението им върху ищцата, който според настоящия състав ще го възмезди адекватно. Обезщетението в така определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти и се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Размерът му не се явява завишен, в състояние е да компенсира вредите, претърпени от посоченото лице, без да доведе до обогатяване. Отчетен е както характерът на търпените негативни преживявания и тяхното отражение върху личния живот на касатора, така и неговата психологическата характеристика и липсата на доказателства за завишен интензитет на страданието, както по обективни, така и по субективни причини. Затова, решението се преценява от настоящия състав като правилно и по отношение на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Предвид гореизложеното касационните жалби са неоснователни, а атакуваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При неоснователност и на двете касационни жалби, разноски на страните не се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1982 от 27.03.2023г. по адм. д. № 8564/2021г. на Административен съд София-град.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИО ДИМИТРОВ
секретар:
Членове:
/п/ ИВАН РАДЕНКОВ
/п/ АГЛИКА АДАМОВА