Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Ж. П. Членове: И. А. . КИРОВ при секретар С. П. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията И. А. по административно дело № 7066/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Б. А. с ЛНЧ [номер], срещу Решение № 3308 от 19.05.2023 г., постановено по адм. дело № 11337 по описа на Административния съд София-град за 2022 година.

С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е отхвърлен иска на касационния жалбоподател срещу Столична дирекция на вътрешните работи ([Фирма 1]) при Министерство на вътрешните работи (МВР) за осъждането й да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размер на 20 000, 00 лв. за периода от 06.06.2022 г. до 28.06.2022 г., претърпени вследствие на отменена по съдебен ред Заповед № УРИ 5392 ПАМ-1170/06.06.2022 г. на Началник сектор Незаконна миграция при отдел Миграция[Фирма 1], с която А. е принудително настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) [населено място] на 06.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 28.07.2022 г. до окончателното й изплащане. Наред с това ищецът е осъден да заплати в полза на ответника 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател оспорва първоинстанционното решение, като неправилно, навеждайки основанията по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите на страните и всички, събрани по делото доказателства, поради което е формирал неправилни правни изводи за неоснователност и недоказаност на предявената искова претенция. Посочва, че правното основание на конкретния иск е по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ, а не както е приел съдът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Иска отмяната на обжалваното решение и постановяването на друго, по съществото на спора, с което исковата му претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди бъде уважена в цялост. Претендира съдебни разноски за две инстанции. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ответникът по касационната жалба[Фирма 1] със седалище и адрес на управление в София, ул. Антим I № 5 не представя становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Чрез писмени бележки и в съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана, а по същество иска потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение.

Участващият по делото представител на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд преценява, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на касационен контрол е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по искова молба на Н. Б. А., предявена срещу[Фирма 1] при МВР с искане да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000, 00 лв., ведно със законната лихва, изразяващи се в негативни емоционални изживявания, психически тормоз, уронване на доброто име, поругаване на честта, ограничаване на социалните и лични контакти и поставяне в неблагоприятни хигиенно-битови условия, претърпени в периода 06.06.2022 г. 28.06.2022 г., в резултат на отменена по съдебен ред с влязло в сила Решение № 4361/28.06.2022 г. по адм. дело № 5709/2022 г. на Административния съд София-град, Заповед № УРИ 5392 ПАМ-1170/06.06.2022 г. на Началник сектор Незаконна миграция при отдел Миграция[Фирма 1], с която, на основание чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ), А. е настанен в СДВНЧ [населено място] за срок не повече от 6 месеца, считано от датата на фактическото му настаняване.

Административният съд е установил от фактическа страна, че принудителното настаняване на ищеца в СДВНЧ [населено място], на основание Заповед № УРИ 5392 ПАМ-1170/06.06.2022 г. на Началник сектор Незаконна миграция при отдел Миграция[Фирма 1], е с начало 06.06.2022 г., като същият е освободен на 28.06.2022 г. С Решение № 4361/28.06.2022 г. по адм. дело № 5709/2022 г. на Административния съд София-град, по жалба на А., процесната заповед е отменена с мотиви, че не е съобразена с материалноправните основания за принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ [населено място]. Това решение е влязло в сила на 28.07.2022 г.

Съдът е преценил предявения от А. иск с цена 20 000, 00 лв., като допустим, но неоснователен. Приел е, че по делото е доказана само първата от кумулативно изискуемите се предпоставки за ангажиране на безвиновната отговорност на държавата, чрез[Фирма 1], за вреди от незаконосъобразна административна дейност отменен по съдебен ред незаконосъобразен индивидуален административен акт за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ). Посочил е, че отмяната на процесната заповед за принудително настаняване в СДВНЧ не води автоматично до извод, че ищецът е претърпял посочените в исковата молба вреди. Счел е, че същият не се е справил с доказателствената тежест, да установи, че е претърпял твърдените вреди от неимуществен характер, в пряка причинно-следствена връзка с отменения, като незаконосъобразен, административен акт. Кредитирал е частично показанията на единствения разпитан по делото свидетел Б. Р. С., приятел на ищеца. Мотивирал се е, че е налице противоречие в свидетелските му показания, доколкото същият твърди, че е посещавал А. в Ботунец, където няма СДВНЧ. Приел е, че дори С. да бе изложил твърдения за претърпени от А. неимуществени вреди от вида на посочените в исковата молба за поставяне в лоши хигиенно-битови условия (липса на капацитет на конкретното СДВНЧ, следене с камери и заключване, липса на достъп до течаща вода, наличие на бълхи, дървеници и хлебарки, невъзможност за удовлетворяване на физиологичните нужди вечерите), то свидетелят, доколкото не е бил настанен в СДВНЧ [населено място], заедно с ищеца, не е имал лични възприятия относно условията в СДВНЧ. Посочил е, че свидетелят твърди претърпени от ищеца здравословни проблеми тикове на главата, както и наличие на лоша храна в СДВНЧ, каквито твърдения за вреди в исковата молба, не се сочат. Допълнил е, че посоченият от ищеца в исковата молба страх от раздяла с приятелката му, породен от отменения административен акт, не кореспондира с показанията на св. С.. Като се е обосновал с липсата на доказателства относно останалите твърдени неимуществени вреди, е формирал решаващия извод, че претенцията за неимуществена обезвреда е изцяло неоснователна, поради което я е отхвърлил. С аргументи за акцесорността на задължението за лихва спрямо главното вземане, отхвърлил и иска на А. за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на влизане в сила на решение на Административния съд София-град по обжалването на Заповед № УРИ 5392 ПАМ-1170/06.06.2022 г. на Началник сектор Незаконна миграция при отдел Миграция[Фирма 1] до окончателното изплащане на тази сума. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Решението е валидно, допустимо и частично неправилно.

Неоснователно е касационното оплакване, че правното основание на конкретния иск е по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ, а не както е приел решаващият съд по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Административният съд правилно е преценил предмета на спора и правилно е квалифицирал иска в рамките на посочените фактически обстоятелства в исковата молба. Видно от петитума и обстоятелствената част на исковата молба, А. е предявил иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен от съда, като незаконосъобразен индивидуален административен акт Заповед за налагане на ПАМ № УРИ 5392 ПАМ-1170/06.06.2022 г. на Началник сектор Незаконна миграция при отдел Миграция[Фирма 1], с която, на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, ищецът е бил принудително настанен в СДВНЧ. Издаването на въпросната заповед е резултат от административна дейност. В този смисъл, правилно искът е квалифициран като такъв по чл. 1 ЗОДОВ.

Всяка административна дейност, засягаща неблагоприятно права и/или интереси на гражданин, безспорно предизвиква негативни изживявания в него. На обезщетяване следва да подлежат, обаче, не всички вреди, а само тези, които надвишават минималния праг на негативни емоции, предизвикани в гражданите от неблагоприятните за тях административни акта. Обратното разбиране би било съществена пречка за нормалното функциониране на публичните органи и осъществяваната от тях административната дейност.

От друга страна, съществува нормативно ограничение, кога вредите от административна дейност не се обезщетяват и то се намира в чл.5, ал.1 ЗОДОВ. Не подлежат на обезщетяване вредите от административна дейност, за които лицето, което ги е претърпяло има изключителна вина - чл.5, ал.1 ЗОДОВ. Тоест, дори негативните изживявания на лицето да са надминали минималния праг, присъщ на съответната незаконосъобразна административна дейност, понесените вреди не се обезщетяват, ако за тях потърпевшия има изключителна вина. Обезщетението се намалява, ако пострадалият виновно е допринесъл за вредите - чл.5, ал.2 ЗОДОВ.

Принудителното настаняване в СДВНЧ има за резултат ограничаване на свободата на придвижване на лицето. Самият факт на това ограничаване създава негативни преживявания, тъй като е ограничило свободата на лицето, извело го е принудително от неговото обичайно ежедневие, ритъм, бит и среда. В този смисъл, горепосочените ограничения не се нуждаят от нарочно доказване, тъй като се подразбират от естеството на мярката. Това ограничение води до състояние на напрежение, неудобство и негативни емоционални състояния и изживявания, които като интензитет, надвишават неудобствата, присъщи на последиците от издаването на неблагоприятен за лицето административен акт. Ищецът е ангажирал и доказателства по делото (свидетелски показания), от които се установява, че след периода на фактическото му задържане, е продължил да преживява стреса от него. По тези съображения, изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на преживения от ищеца стрес от изпълнението на заповедта за принудителното му настаняване, е неправилен. Налице са претърпени неимуществени вреди от ищеца от самия факт на принудителното му настаняване в СДВНЧ. За определяне на справедливия размер на обезщетението за тях би следвало да се съобразят периода, през който са претърпени - 22 дни, както и вече присъденият размер на обезщетение на ищеца по друго дело, образувано във връзка с предходно негово задържане в СДВНЧ, във връзка с предходна заповед за принудителното му настаняване там. С решение № 2655/19.04.23г., постановено от АССГ по адм. д. № 11336/22г., оставено в сила в обжалваната му част с Решение № 540/17.01.24г. на ВАС по адм. д.№ 7364/23г. , за принудителното настаняване на ищеца в СДВНЧ за срок от почти 5 месеца, е присъдено обезщетение от съда в размер на 3000 лева, като обезщетението включва и неимуществени вреди от лошите битови условия, при които ищецът е бил настанен. При този размер на вече присъденото обезщетение за предходен период, за неимуществени вреди, предизвикани освен от самия факт на принудителното настаняване и от лошите битови и хигиенни условия, при които това е станало, за периода на принудителното му настаняване от 22 дни по настоящия спор и само за причинените неимуществени вреди от самото принудително настаняване, размерът на справедливото обезщетение в конкретния случай би бил 220 лева. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав не следва да присъжда с решението си обезщетението в посочения размер, тъй като не е изяснено съществено обстоятелство, относно дължимостта му и по-конкретно - дали самият ищец с поведението си няма изключителна вина или не е допринесъл за настъпването на претърпените от него вреди.

Както се посочи по-горе в мотивите на настоящото решение, не подлежат на обезщетяване вредите, които са претърпени поради изключителната вина на потърпевшия, респективно обезщетението се намалява, ако лицето виновно е допринесло за настъпването им. По делото са налице данни, вкл. съдържащи се в адм. д.№ 5709/22г. по описа на АССГ, което дело с протоколно определение от 09.05.2023г. е прието по делото пред първоинстанционния съд, постановил обжалваното решение, че А. пребивава на територията на РБългария години наред. По негови твърдения, той пребивава в България от 1977 година, когато на тримесечна възраст се е прибрал със своите родители и оттогава не е напускал пределите й. Тези данни логично поставят въпроса, каква е причината А. да не е легализирал престоя си на територията на РБългария до 2022 година / в продължение на 45 години/, дали тя се корени в неговото бездействие да направи това или е резултат на непреодолими административни пречки. От значение е, предприети ли са действия от негова страна за легализиране на престоя му, ако да, какви са те, какъв е резултата/резултатите от инициираните от него процедури.

Видно от документите, съдържащи се в приложеното адм. д № 5709/22г. на АССГ е, че бащата на А. е български гражданин, както и че А. е учил в основно училище в [населено място], община Хасково и има свидетелство за завършен шести клас, тоест знае български език. От удостоверението за наследници на Б. Г. А. / баща на ищеца/, както и от удостоверение за завършен шести клас рег.№ 269-7/02 март 2020г., издадено от МОН, ОУХ. Б. , [населено място], община Хасково е видно, че ищецът има ЕГН, като в удостоверението за завършен шести клас е записано, че Н. Б. А. има гражданство в България. Същевременно има данни по делото, че ищецът е гражданин на Руската федерация, както и той самият е посочил в молбата до ДАБ с вх.№ УРИ 10540 0-2764/13.06.22г. в МВР, ДИРЕКЦИЯ МИГРАЦИЯ СДВНЧ-БУСМАНЦИ. Тези обстоятелства повдигат въпроса - ищецът предприемал ли е или не, процедура за придобиване или установяване на българско гражданство по Закона за българското гражданство, предвид и твърдението му, че е българин по произход / направено в жалбата, по която е образувано адм. д.№ 5709/22 г. по описа на АССГ/ и какъв е изходът от тях.

Налице са данни, също така, че ищецът е предприемал процедури по Закона за убежището и бежанците, както и такива по Закона за чужденците в Р. Б. но без да е изяснено по делото, кога са предприемани, какъв е изходът от тях и колко пъти са предприемани.

Едва след анализ на данните за горепосочените обстоятелствата, за една част от които следва да се съберат по делото и доказателства, които да се обсъдят от съда, следва да се формира извода относно въпроса - предприето ли е или не всичко, което би могло разумно да се очаква от А., за да легализира пребиваването си на територията на РБългария. Отговорът на този въпрос е от значение за преценката относно наличието или не на хипотезите на чл.5 ЗОДОВ, респективно за присъждането на обезщетението в горепосочения размер на А..

В останалата й част, исковата претенция на А. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е останала недоказана. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че, в случая, ищецът не се е справил с доказателствената тежест да установи, че принудителното настаняване в СДВНЧ е придружено с упражняван от служители на ответника психически тормоз и е довело до уронване на доброто име, поругаване на честта и проблеми от личен характер. Същият не е проявил процесуална активност да направи доказателствени искания за събиране на писмени и гласни доказателства, чрез които да се докажат твърденията му за поставянето му в лоши хигиенно-битови условия наличие на бълхи, дървеници и хлебарки, липса на достъп до течаща вода и невъзможност за удовлетворяване на физиологичните му нужди вечерите. Така сочените вреди имат за произход факти от обективната действителност, които са останали недоказани.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение, в частта, в която исковата претенция на Н. А. с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 220 лева за причинените му неимуществени вреди от факта на принудителното му настаняване в СВНЧ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.07.22г. до окончателното й изплащане, следва да се отмени и вместо това делото се върне в тази част за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ.

В останалата част решението ката правилно следва да се потвърди.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл.222, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3308 от 19.05.2023 г., постановено по адм. дело № 11337 по описа на Административния съд София-град за 2022 г., в частта, в която исковата претенция на Н. Б. А. с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, предявена срещу Столична дирекция на вътрешните работи при Министерство на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от отменена с влязло в сила съдебно решение Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № УРИ 5392 ПАМ-1170/06.06.2022 г. на Началник сектор Незаконна миграция при отдел М. С. дирекция на вътрешните работи, е отхвърлена за сумата от 220 лева, ведно с претендираната законна лихва върху нея, като ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административния съд София-град.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3308 от 19.05.2023 г., постановено по адм. дело № 11337 по описа на Административния съд София-град за 2022 г. в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА

/п/ ЮЛИЯН КИРОВ