Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. Г. Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВ. П. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Ц. П. по административно дело № 7073/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. П., чрез пълномощник адв. Р. Ф., против решение № 3103 от 10.05.2023г., постановено по адм. дело № 8546/2022г. по описа на Административен съд София-град. С това решение е отхвърлена жалбата на лицето против заповед № 3С-64/22.08.2022г., издадена от министъра на отбраната.

В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд е игнорирал част от събраните по делото доказателства и превратно е тълкувал друга част от тях. Сочи се, че оспорващият е добросъвестен стопанин, който поддържа имота в изрядно състояние, през годините е извършил множество подобрения в него, като своевременно е заплащал всички консумативи, включително и наема. Поддържа се, че в случая е приложима разпоредбата на 165 ПЗР на Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС), според която наемните правоотношения на лицата се запазват. Наред с това се твърди, че жилището е единствено за оспорващия и семейството му, поради което изземването му би довело до грубо нарушаване на чл. 8, 2 от Европейската конвенция за правата на човека. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град.

В съдебно заседание, проведено на 22.11.2023г., съдът на основание чл. 227 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е конституирал на мястото на починалия касационен жалбоподател Т. П. неговите наследници – З. П. – съпруга и Б. М. – дъщеря, които са призовани в качеството им на касационни жалбоподатели.

Ответникът – министър на отбраната, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и с представен по делото отговор на касационната жалба взема становище за нейната неоснователност и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Т. П. против заповед № 3С-64/22.08.2022г., издадена от министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост (ЗДС) е наредено от лицето да се изземе част от недвижим имот – частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерство на отбраната, находящ се в Столична община, район „Панчарево“, [населено място], ул. „Самоковско шосе“ № 201, ет. 1, представляваща две стаи, кухненски бокс и сервизни помещения. За да постанови този резултат, съставът на Административен съд София-град е приел, че са изпълнени елементите от фактическия състав на чл. 80а ЗДС, тъй като е безспорно установено, че разпореденият за изземване имот е държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерство на отбраната, който се държи от адресата на заповедта на отпаднало основание поради прекратено наемно правоотношение. Подробно е обсъден 4 от Наредба № Н-22 от 16 юли 2010г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне (Наредба № Н-22/2010г.) и неговата неприложимост в случая. Наред с това е прието, че изземването на имота не противоречи на чл. 8, 1 и 2 от Конвенцията за защита на правата на човека.

Така постановеното решение е правилно. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2, предл. посл. АПК касационният състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря.

Не е спорно между страните, че предмет на изземване е имот държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерство на отбраната, който към момента на издаване на заповедта се е държал от посочения в нея адресат. Не е спорно и че към този момент е налице надлежно връчено на жалбоподателя /на 13.06.2019г./ предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение, съдържащо покана за доброволно освобождаване на имота и предупреждение за предприемане на последващи действия по реда на чл. 80а ЗДС, в случай на липса на доброволно изпълнение. При това се явява обоснован изводът на решаващия съд, че след получаване на предизвестието наемното правоотношение е прекратено и имотът се държи от жалбоподателя на отпаднало правно основание. Споделя се заключението на съда за неприложимост на 4 от Наредба № Н-22/2010г., съгласно който лицата, заварени като наематели на жилища от жилищния фонд на Министерството на отбраната по отм. 165 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (обн., ДВ, бр. 49 от 2000 г.; изм., бр. 34 от 2001 г.), имат право да ги ползват пожизнено под наем, ако са на възраст над 65 години; те и членовете на техните семейства не притежават на територията на страната собствен имот, годен за постоянно обитаване; и те и членовете на техните семейства не са прехвърляли жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване след 1 юни 1996 г. Обосновано е прието, че в случая жалбоподателят не е наемател по отменения 165 от ПЗР на ЗИДЗОВСРБ, а освен това към момента на приемане на сочената наредба, т. е. към 10.08.2010г., не е навършил 65 години. Споделят се, поради което не е необходимо да се преповтарят, подробните съображения на решаващия съд за неприложимост на 165 от ПЗР на Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. /в сила от 27.02.1996г., отм. 12.05.2009г./, тъй като сочената разпоредба се отнася само за заварени от промяната на закона наемни правоотношения с пенсионирани кадрови военнослужещи, каквото качество оспорващият не е притежавал. Не е налице и твърдяното нарушение на чл. 8, 1 и 2 от Конвенцията за защита на правата на човека, по повод на което обосновано е прието, че в случая ограничаването на правото на жилище е нормативно установено и преследва легитимна цел. В случая намесата на държавата е необходима в едно демократично общество, защото „отговаря на належаща обществена нужда“.

При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3103 от 10.05.2023г., постановено по адм. дело № 8546/2022г. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ В. П. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА