ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2897

гр. София, 15.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева ч. т.д. № 1847 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на адв. Н. Н. Д. – процесуален представител на ищцата З. И. М., против имащата характер на определение част от решение № 114/29.04.2025 г. по в. т.д. № 91/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с която е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 92/20.01.2025 г. по т. д. № 401/2023 г. на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, чрез увеличаване размера на адвокатското възнаграждение.

В частната касационна жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон. Изтъква се, че присъденото адвокатско възнаграждение за оказаната на ищцата безплатна правна помощ от 15 000 лева е занижено и не отговаря на фактическата и правна сложност на делото, неговата продължителност, извършените от адвоката правни и фактически действия, както и на разходите му, вкл. ежедневни такива. Присъденият адвокатски хонорар не е съобразен и с предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Излагат се подробни аргументи относно приложението на решение по дело С-438/2022 на СЕС. В тази връзка се акцентира, че при определяне дължимото адвокатско възнаграждение апелативният съд не е извършил препоръчаната в т. 56 от горецитираното решение преценка дали приетата от Висшия адвокатски съвет наредба би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на...