Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Н. Членове: Е. И. И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 7113/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район Пловдив срещу решение № 1025 от 05.06.2023 г., постановено по адм. дело № 766 по описа на Административен съд гр.Пловдив за 2023 г. С обжалваното решение по жалба на Бяла река - ВЕЦ ООД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/№ 32 от 06.03.2023г. издаден от същия административен орган, с който на дружеството са определени задължения за възстановяване в размер на 35 684.57 лв.

Касаторът твърди, че решението е постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че съдът неправилно e тълкувал измененията на разпоредбата на чл. 194 от Закона за водите (ЗВ) и неправилно е приел, че в случая е налице основание за освобождаване от такса по чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ.

Видно от разрешението издадено на Б. Р. - ВЕЦ ООД, то е за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 3, б. б ЗВ. Въведената от законодателя изключваща разпоредба на чл. 194, ал. 11 ЗВ в редакцията си преди 2019 г., изрично предвижда освобождаване от заплащането на такси за правото на използването на водите само за определена категория разрешителни за ползване на воден обект, а именно - за водовземмане по чл. 44 ЗВ за аквакултури и на ползване за аквакултури по чл.46, ал.1, т.2 ЗВ, в която хипотеза дружеството не попада.

Таксата, която се дължи от дружеството е по разрешително, което е издадено на основание чл. 46, ал. 1, т. 3, б. б ЗВ, като целта на същото е: ползване на воден обект за смесен поток пречистени битово-фекални и производствени отпадъчни води след ЛПСОВ и обработени през рибовъдните басейни отпадъчни води (производствени отпадъчни води) за експлоатация на съществуващ обект. По делото не е било спорно, че от дейността на дружеството се извършва замърсяване на водния обект, тъй като заустването е свързано с отделяне на вредни вещества във водата и от производствената дейност ще настъпят промени в показатели на водата. Касаторът твърди, че изключението за плащане на такса не касае разрешителните, издадени на основание чл. 46, ал. 1, т. 3, б. б ЗВ, какъвто е настоящият случай. Иска обжалваното решение да бъде отменено.

О. Б. река - ВЕЦ ООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък.

Върховна прокуратура на Р. Б. чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на спора пред първоинстанционния съд е бил АУПДВ № 32 от 06.03.2023г., издаден от директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с който на дружеството е установено парично задължение за такси за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект съгласно № 33750025 от 09.07.2018 г. Таксата е определена за период 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. в размер на 35 684.57 лв. и законна лихва за забава върху главницата от 16.02.2021 г. до 06.03.2023 г. в размер на 3 898.71 лв., както и законна лихва от датата следваща датата на издаване на процесния АУПДВ. Задължението е формирано само от дължимата такса за поток №2 от процесното разрешително.

За да отмени АУПДВ, съдът е приел, че не са налице спорни факти между страните, а се формира спор само относно правилното приложение на материалния закон. Според мотивите на решението административният орган е тълкувал и приложил неправилно чл. 194 ЗВ, тъй като за дружеството е приложима разпоредбата на чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ. Въз основа на анализ на относимите законови разпоредби, съдът е приел, че дружеството попада в изключенията, които са освободени от такса на основание чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ, тъй като водовземането се отнася за аквакултури и свързани с тях дейности.

Решението е правилно, като краен резултат, като се нуждае от допълване на изложените мотиви. Първоинстанционният съд е посочил само номера на разрешителното за ползване на воден обект и не е направил уточнение, че се касае за обжалване само на задълженията по поток №2 от издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхности води № 33750025 от 09.07.2018 г. С него на основание чл. 46, ал. 1, т. 3, б. б ЗВ на дружеството е предоставено разрешително за ползване на воден обект, представляващо имот № 000199, общинска публична собственост, с НТП дерета, оврази, ями, по поречие на река Марица, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на съществуващ обект Предприятие за преработка на риба и рибовъдна база като има два потока на заустване. Поток № 1 - Смесен поток битово-фекални води и производствени отпадъчни води в дере Гьопса и поток № 2 - Обработени през рибовъдните басейни отпадъчни води, производствени в дере Гьопса. Съгласно посочената разпоредба разрешително за ползване на воден обект се издава за: заустване на отпадъчни води в повърхностни води за: експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания.

На Б. Р. - ВЕЦ ООД, като титуляр на разрешително № 33750025 от 09.07.2018 г., е вменено задължение да заплаща такса за ползване на воден обект, съгласно размерите и сроковете, определени в Тарифата на Министерски съвет по чл. 194 ЗВ, в сила към момента на заплащане на таксата. Във връзка с горното, и предвид разпоредбите на чл. 194, ал. 6 ЗВ, Тарифата на МС по чл. 194 ЗВ, в сила към формиране на таксата е Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, Приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г. обн. ДВ. бр. 2 от 6 Януари 2017 г.

При извършена проверка по документи на 29.07.2022 г., обективирана в констативен протокол № ПВ1-171 от 29.07.2022 г., във връзка с дължими такси по разрешително № 33750025 от 09.07.2018 г., е констатирано, че е начислена такса за заустване на отпадъчни води за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. е в общ размер на 35 720.56 лв.

В АУПДВ е посочено, че таксата за Поток № 1 е в размер на 35.99 лв, а за Поток № 2 е в размер на 35 684.57 лв. На 16.03.2022 г. е постъпило частично плащане в размер на 30.09 лв. и на 28.10.2022 г. в размер на 5.90 лв.

Съгласно чл.218, ал.2 АПК, при осъществяване на касационната проверка, настоящата инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Служебна проверка се осъществява само относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При обжалването, като основание за отмяна на решението се поддържа само допуснато от съда нарушение на материалния закон, поради което и проверката на постановеното първоинстанционно решение ще бъде извършена само на това основание.

Неоснователно е оплакването на касатора, че изключението по чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ от заплащане на такси за аквакултури не се отнася до таксата за заустване на отпадъчни води по чл. 46, ал. 1, т. 3, б. б от закона. От представените по делото доказателства се установява, че съобразно разрешителното, дружеството ползва водния обект за заустване на два потока Поток № 1 - смесен поток битово-фекални води и производствени отпадъчни води и Поток № 2 - обработени през рибовъдните басейни отпадъчни води. Според касатора и двата потока представляват производствени замърсени води, поради което се дължи такси за ползването.

Въпреки липсата на конкретика по фактите описани в мотивите на решението, изводът на първоинстанционния съд, че ползването за заустване на Поток № 2 е с цел аквакултури и свързаните с тях дейности, което в случая изцяло покрива хипотезата за освобождаване от заплащане на такса съобразно чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ. Към датата на издаване на разрешителното за ползване е действала разпоредбата на чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ в редакцията към ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., съгласно която не се заплаща такса за правото на използване на водите по ал. 1 в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ когато разрешителното за ползване на воден обект се издава за аквакултури и свързаните с тях дейности. Считано от 27.11.2018 г. нормата на чл. 194 ал. 11 т. 4 ЗВ е претърпяла последваща промяна, като е посочено, че таксите по ал. 1 (които включват както такса за водовземане, така и такса за заустване) не се дължат в случаите на ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. Към датата на издаване на обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане е влязло в сила и изменението на закона, обн. в ДВ, бр. 25 от 2019 г., според което таксите по ал. 1 не се дължат за водовземане за аквакултури по чл. 44 и на ползване за аквакултури по чл. 46, ал. 1, т. 2 на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. От мотивите към законопроекта личи, че целта на посоченото изменение е именно преодоляването на налаганото тълкуване на закона от басейновите дирекции, което по същество води до неравно третиране на равнопоставени субекти, а и е в противоречие с основния принцип на чл. 8, ал. 2 ЗВ за създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност за всички граждани и юридически лица.

Настоящият състав намира, че възприетият от законодателя критерий за освобождаване от таксата е целта на използване на водите, поради което релевантна е именно посочената в издаденото на Бяла река - ВЕЦ ООД разрешително цел на водовземането. В този смисъл е и трайната практика на ВАС (решения по адм. дело № 9815/2022 г., Осмо отделение, адм. дело № 1825/2021 г., Осмо отделение, адм. дело № 12159/2020 г., Осмо отделение, адм. дело № 10783/2020 г., Осмо отделение, адм. дело № 9411/2020 г., Осмо отделение, адм. дело № 3925/2018 г., Първо отделение, адм. дело № 11667/2020 г., Първо отделение и др.).

Издаденото на Бяла река - ВЕЦ ООД разрешително от 09.07.2018 г. е за заустване на отпадъчни води от експлоатация на съществуващ обект Предприятие за преработка на риба и рибовъдна база, поради което за водите от рибовъдните басейни е приложимо изключението по чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ. В случая определящо за дължимостта на таксата за ползване, е видът дейност и целта, за който се използва водния обект.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски по делото за касационната инстанция в размер на 3 820 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. От касатора не е направено възражение относно договорения размер на адвокатското възнагржаждение и същото следва да бъде присъдено така както е претендирано.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1025 от 05.06.2023г., постановено по адм. дело № 766 по описа на Административен съд гр.Пловдив за 2023 г.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция Източнобеломорски район Пловдив да заплати на на Бяла река - ВЕЦ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [ЕИК], сумата от 3 820 лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

/п/ ИВА КЕЧЕВА