ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 323
гр. София, 05.05.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Камелия Ефремова
Членове: Людмила Цолова
Иво Димитров
като разгледа докладваното от К. Е. Ч. касационно търговско дело № 20238003900643 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на постоянни синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност („КТБ” АД /н./), гр. София срещу определение № 2171 от 05.10.2021 г. по ч. гр. д. № 2834/2021 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо определение № 263208 от 14.06.2021 г. по т. д. № 664/2020 г. на Софийския градски съд, ТО, VI-8 състав в частта за връщане на исковата молба, с която синдиците на „КТБ” АД /н./ са предявили срещу „Н. Б. ЕАД, гр. София иск с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 2 от ЗБН за връщане в масата на несъстоятелността на банката придобита от ответното дружество парична вноска, извършена със средства с произход от банката и производството по делото е прекратено.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателите оспорват извода на въззивния съд, че обявяването на противоконституционността на чл. 60а ЗБН води до недопустимост на производството. Поддържат, че основанието на предявения иск не е разпоредбата на чл. 60а ЗБН, която предвижда фактическия състав на иска, а правопораждащите факти, изложени в исковата му молба, поради което считат, че обявената противоконституционност на чл. 60а ЗБН има отношение към основателността на иска, а не към неговата допустимост и че същата не е довела до липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването или упражняването на правото на иск, нито до наличието на отрицателна такава.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Доколкото спорът все още не е квалифициран от съда като такъв по чл. 60а от ЗБН, предвид липсата на доклад по делото, допустимо ли е прекратяване на същото и връщане на исковата молба заради отменен закон; 2. Намира ли правното си основание в чл. 124, ал. 1 от ГПК предявеният иск; 3. Обявяването на противоконституционността на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН води ли до недопустимост на процесния иск или има отношение към неговата основателност, доколкото се касае за осъдителен иск, какъвто може да води всеки срещу всеки; 4. Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото въз основа на обявена противоконституционност на правна норма, за което вина няма ищецът, т. е. не е причина за неоснователно завеждане на делото“.
Поддържа се и наличието на очевидна неправилност на въззивното определение поради приетата недопустимост на иска, без наличие на доклад от съда и посочена правна квалификация, от една страна, и приета недопустимост на осъдителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, от друга страна.
Ответникът по частната касационна жалба – „Н. Б. ЕАД, гр. София – оспорва същата и моли за недопускането до разглеждане, респ. за отхвърлянето като неоснователна по съображения в писмен отговор от 23.12.2021 г. Не претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
С обжалвания акт въззивният съд е приел, че обявяването за противоконституционна на нормата на чл. 60а, ал. 1 ЗБН, на която именно е основана предявената от банката претенция, води до отпадане на правното основание на същата занапред, поради което изцяло е споделил извода на първата инстанция за недопустимост на производството по делото.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед мотивите на обжалвания акт, първите два от поставените въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Първият въпрос, по начина, по който е формулиран, предпоставя извършването на проверка на фактите по делото, каквото произнасяне касационната инстанция дължи едва при разглеждането по същество на частната касационна жалба, но не и в производството по допускане на касационния контрол. Вторият въпрос, касаещ вида на иска и търсената с него защита, е изцяло хипотетичен и не е обусловил решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на претенцията. В обжалваното определение не са изложени съображения, дали преценката за допустимостта на иска и неговата квалификация може да се извърши преди доклада на съда по делото, съответно - за съществуване на право на иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Освен, че отсъства общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, необоснован по отношение на тези въпроси е и допълнителният селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно задължителните указания в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е посочена непълна, неясна или противоречива правна норма, нуждаеща се от тълкуване, приложима в отговор на всеки от въпросите. Отделно от това, посоченото основание не е налице по отношение на първия въпрос, предвид съществуващата ясна и непротиворечива практика на ВКС, че съдът следи служебно за наличието на абсолютни процесуални пречки за развитието на процеса по всяко време и ако такива са налице е длъжен да прекрати производството, независимо от фазата на неговото развитие.
Поставеният трети въпрос е релевантен, но по отношение на него не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Относно правните последици на решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Р. Б. с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 60а от ЗБН, по отношение на заверените искови производства, е формирана практика на ВКС с постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 60239 от 14.06.2021 г. по ч. т. д. № 902/2021 г. на ВКС, I т. о., както и по реда на чл. 290 от ГПК решение № 60167 от 22.12.2021 г. по т. д. № 1284/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 03.12.2021 г. по т. д. № 763/2020 г. на ВКС, I т. о. и решение № 60142 от 25.11.2021 г. по т. д. № 2675/2019 г. на ВКС, I т. о. и др. Съгласно тази практика, предвид обявяването на разпоредбата на чл. 60а ЗБН за противоконституционна, исковите производства по чл. 60а, ал. 1 ЗБН са недопустими. Този извод е обоснован с правилото на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията, както и с приетото в Решение № 22/1995г. по конституционно дело № 25/1995г., че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. Съобразено е и решение № 3 от 28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019г. на КС, според което по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Взето е предвид, че според мотивите на КС в последното решение „не се прилага“ означава, че този закон фактически /макар и да не е отменен/ не е част от приложимото право и няма правна сила. Поради това е формиран извод, че неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица недопустимост на постановените решения поради липса на право на иск на синдиците на „КТБ“ АД /н./ да претендират връщане в масата на несъстоятелността на банката придобити със средства с произход от банката имущества, като е налице не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищците твърдят, че произтича процесното вземане по отношение на ответника, но и на възможността им да претендират това вземане по съдебен ред поради липса на разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с претендираните от ищеца правни последици. Настоящият състав споделя така формираната практика, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд. Наличието на практика на ВКС по поставения въпрос, която не се нуждае от промяна, изключва основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Четвъртият процесуалноправен въпрос се отнася до дължимостта на разноски от ищеца при прекратяване на делото по причина, за която същият няма вина. Доколкото обаче въззивният съд е приел, че частната жалба на синдиците срещу частта на определението на СГС, с която банката е осъдена да заплати по сметката на СГС държавна такса, следва да бъде третирана като молба за изменението му по реда на чл. 248 от ГПК от постановилия го съд и е изпратил делото на СГС за произнасяне по нея, т. е. в обжалваното определение липсва произнасяне по отговорността на страните за разноски, този въпрос е ирелевантен за преценката за допускане на касационния контрол и по него не следва да бъде обсъждано заявеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На последно място, не е налице и очевидна неправилност на въззивното определение. Както е изяснено в съдебната практика, очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен “contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен “extra legem”, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правни норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като то не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Независимо от този изход на делото, предвид липсата на направено от ответника по касация искане за присъждане на разноски, не се обсъжда въпроса за дължимостта на такива.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2171 от 05.10.2021 г. по ч. гр. д. № 2834/2021 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо определение № 263208 от 14.06.2021 г. по т. д. № 664/2020г. на Софийския градски съд, ТО, VI-8 състав в частта за връщане на исковата молба, с която синдиците на „КТБ” АД /н./ са предявили срещу „Н. Б. ЕАД, гр. София иск с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 2 от ЗБН за връщане в масата на несъстоятелността на банката придобита от ответното дружество парична вноска, извършена със средства с произход от банката и производството по делото е прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.