3 № 3451/09.11.2023 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на седми ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1664 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 7/11.01.2023 г. по гр. д. № 477/2022 г., с което Окръжен съд – Сливен, изменяйки решение № 1367/23.11.2018 г., поправено с решение № 951/16.08.2019 г. по гр. д. № 28/2018 г. на Районен съд – Сливен, е признал за установено в отношенията с Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, че Т. Г. Г. има право на общо 52 дни допълнителен отпуск за извънреден труд, положен като държавен служител в Затвора в гр. Сливен в периода 01.01.2003 г. – 31.12.2009 г., като искът е отхвърлен за периода 01.01.2010 г. – 30.09.2013 г. поради давност.

Решението обжалват и двете страни, производно на техния обжалваем интерес.

Касаторът Т. Г. иска да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка за правилност по въпросите: 1. Задължителни ли са за въззивния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, указанията в касационното решение, че в спорните правоотношения се прилагат ЗИДЗМВР (ДВ, бр17/21.02.2003 г.) и ЗМВР 2006 г. (отм.), а според тези закони докато съществува правоотношението между страните давност не може да тече по заявеното с иска право на допълнителен отпуск за положен труд от държавния служител, работил на смени и превишил нормативно установеното работно време след сумираното му изчисляване на тримесечие? 2. Правилно ли е решението, с което при новото разглеждане на делото и при тези указания, мотивирани с това, че приложимите правни режими са специални и изключват общи разпоредби в КТ и в ЗДСл., въззивният съд е приел, че правото на допълнителен отпуск по установителния иск е погасено по...