О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60757

София,24.11.2021г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховния касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди дведесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: геника михайлова

ЛЮБКА АНДОНОВА

изслуша докладвано от съдията В. Р. гр. дело № 2639/2021г. по описа на ВКС

Производството е по чл.288 ГПК.

Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 22.02.2021г. по гр. д.№1352/2020г. на ОС Благоевград, с което е уважен иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ГПК.

Жалбоподателят –З. М. С., в писмено становище, чрез процесуалния се представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване.

Ответникът М. И. Б., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., прие следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отменил дарение, извършено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот N., т. І, рег. No 913, дело No 59/2006г., с което М. И. Б. е надарила З. М. с недвижими имоти: Нива с площ от 0,124 декара, в землището на [населено място], с номер 024042 , Нива с площ от 0,199 декара/нула декара и сто деветдесет идевет квадратни метра/, девета категория, местност Костен, в землището на [населено място]., имот номер 047096/четиридесет и седем, Нива с площ от 0,500 декара /нула декара и петстотин квадратниметра/, осма категория, местност А.Л. в землището на [населено място], с номер 064033, Нива с площ от 2,588 декара/два декара и петстотин и осемдесет и осем квадратни метра/, десета категория, местност Б., с номер 069031 и лозе с площ 0,090 декара, с номер 072116, в землището на [населено място].

Установено е по, че ищцата е майка на ответницата, както и че през 2006г. майката е дарила на дъщеря си недвижими имота в землището на [населено място]. Прието е за установено, че дарителката е изпратила нотариална покана до дареното лице с искане за заплащане на месечна издръжка от 400 лв. , като поканата е връчена на ответницата на 12.04.2018г. и е налице писмен отказ за даване на издръжка, поради липса на достатъчно средства.

Прието е, че следкато е сключен договор за дарение дарителката е изпаднала в трайна нужда от издръжка, като доходите, с които същата разполага, не са достатъчни, за да покрият основните й нужди. Установено е, че дарителката е възрастна жена на 91 години, единствения й доход е получаваната месечна пенсия в размер на 260,95 лв., а съгласно заключението на в. л. , за да бъдат задоволени потребностите на ищцата от храна, облекло, битови консумативи и с оглед на нейната възраст и линията на бедност са й нужни още 47,20 лв. на месец над тези, които получава, като в посочената сума не са включени лекарства и медикаменти. Установено е, че здравословното състояние на ищцата също е влошено – констатирани са следните диагнози: фобийни тревожни разстройства, световъртеж и нарушение на устойчивостта, остър цистит и хроничен конюнктивит, за коитоследва да взема лекарства. При тези данни съдът е приел, че ищцата се нуждае от допълнителни средства за издръжка, с които да покрива нуждите си от храна, облекло и лекарства.

Съдът е приел, че е доказана и последната предпоставка за уважаване на иска – отказ на надарената да дава издръжка, както и реалната възможност за предоставянето на такава. Прието е, че дареното лице живее заедно със съпруга си и месечните доходи, които реализират са от пенсии, като ответницата получава месечно 207,60 лв.,а нейният съпруг - 176,46 лв.Съдът е изложилсъображения за това, че въпреки формирането на единствения паричен доход от пенсия ответницата разполага с достатъчно материални възможности да дава издръжка на дарителката, тъй като надарената и съпругът й притежават недвижими имоти –два урегулирани поземлени имота, като в нейния патримониум са и два от дарените имоти и тези недвижимости дават достатъчно възможности на ищцата за извличане на естествени и граждански плодове, като не са установени разходи за наем, което рефлектира положително върху имуществения й статус. Съдът е взел предвид и здравословното й състояние, възрастта, семейното положение и пр. И е счел, че надарената има възможност да дава издръжка на дарителката.Установено епо делото са налице данни за реализирани от ответницата доходи от покупко-продажби и липсват данни за наличието на други лица, на които надарената дължи издръжка, което допълнително обосновава изводите досежно възможностите й да дава издръжка на дарителката.

Предвид всички съображения съдът е приел, че предявеният иск за отмяна на дарение с правно основание чл.227, ал.1, б.”б” ЗЗД е основателен и го е уважил,

В изложението по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да разпредели точно доказателствената тежест, за задължението на съда да постанови решението в съответствие със събраните по делото доказателства, а не на базата на предположения, за зачитане правата на трети лица върху подареното имущество с оглед разпоредбата на чл.227, ал.5 ЗЗД, за задължението на съда да извърши преценка за обективната невъзможност да се дава издръжка при иск по чл.227 ЗЗД и налице ли е в този случай проява на непризнателност от страна на надарения и за значението на материалните възможности на надарения в хипотезата на чл.227, ал.1,б”в” ЗЗД. Поддържат, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допусканена касационно обжалване като сочат противоречие с ТД 1/2013г. и практика на ВКС в решения на състави.

Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси и на соченото основание. На същите съдът е дал отговор в съотвествие с практиката на ВКС, изразена включитено и в представените от жалбоподатя въпроси. Според същата съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК, като в тази насока е и трайната и постоянна съдебна практика, отразена и в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК - решение № 331/19.05.2010 г. на ІV гр. отд., по гр. д.№ 257/2009 г., решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д.№ 761/2010 г. на ІV гр. отд., решение №700/28.10.2010 г. по гр. д.№ 91/2010 г. на ІV гр. отд. и др., която задължителна практика се споделя и от настоящия състав на ВКС.

Трайно установено е и практиката според която нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране на сила на присъдено нещо по делото, като е възможно дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала към датата на подаване на исковата молба, която също има значението на покана. Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние. Важно е дарителят да е изпаднал в трайна нужда и това да е било факт било към датата на поканата, отправена преди исковата молба, или към датата на исковата молба или към датата на приключване на устните състезания, съответно датата на съдебното дирене във въззивна инстанция. Нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци/определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размера на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани – повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и нови пера, напр. за лечение, за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя и т. н. Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира – наеми или цена на друго имущество. Наличието на допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, трябва да е ясно и конкретно посочено, като съдът изясни какво е неговото състояние, възможно ли да се получават наеми, в какъв месечен размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможност да се получат доходи от продажбата му. В съотвествие именно с тази практика въззивният съд в своето решение е достигнал до извод, че дарителят е изпаднал в трайна нужда от издръжка, която надарения е отказал да му даде и е отменил дарението.

С оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по жалба не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за реално направени такива.

Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.02.2021г. по гр. д.№1352/2020г. на ОС Благоевград.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: