Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела 1953-1990, стр. 391, пор. № 128

ОТНОСНО ПРОДЪЛЖИТЕЛНОТО И КРАТКОТРАЙНО РАЗСТРОЙСТВО НА СЪЗНАНИЕТО - ЧЛ. 21, АЛ. 1, Т. 5 НПК И ЧЛ. 22, Т. 1 НПК

Чл. 21 НПК

Чл. 22 НПК

Главният прокурор на НРБ е предложил ОСНК на Върховния съд да издаде тълкувателно решение по въпросите:

1. Кое разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта е краткотрайно по смисъла на чл. 22, т. 1 НПК.

2. Кое разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта, е продължително по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 5 НПК.

В предложението се твърди, че в практиката по различен начин се определя кое разстройство на съзнанието е краткотрайно и кое продължително. Уеднаквяването на съдебната практика има важно значение за правилното прилагане не само на посочените текстове, но и на членове 234, т. 2,237, ал. 1, 239, ал. 1, т. 1, 247, ал. 1, т. 1, 248, ал. 1, 338, 339, ал. 1 и 2 и 429 НПК.

Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, взе предвид следното:

Действащият Наказателен кодекс обявява за наказателно неотговорни лицата, които са извършили обществено опасни деяния в състояние на невменяемост - чл. 33, ал. 1 НК. За това при констатация за невменяемост наказателно производство не се образува, а образуваното се прекратява.

Не се налага наказание на лице, което поради разстройство на съзнанието изпадне в състояние на невменяемост след извършване на престъплението - чл. 33, ал. 2 НК.

В чл. 33, ал. 1 НК изчерпателно са посочени причините за настъпване на невменяемостта от гледище на съдебната психиатрия. Та са три - умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Тези три категории причини, които дават медицинските критерии за...