чл. 33, ал. 2 НК
Нормативен текст
Чл. 33. (1) Не е наказателноотговорно лицето, което действува в състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Не се налага наказание на лице, което е извършило престъпление, когато до произнасяне на присъдата изпадне в разстройство на съзнанието, вследствие на което не може да разбира свойството или значението на своите постъпки или да ги ръководи. Такова лице подлежи на наказание, ако оздравее.
Препратки от актове 
Относими Актове на ЕС
Решение №51/04.03.2021 по нак. д. №40/2021 на ВКС, НК, I н.о., докладвано от съдия Елена Каракашева
чл. 348 НПК (касационно производство)
чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 15 ОТ 27.04.1987 Г. ПО Н. Д. № 7/1987 Г., ОСНК НА ВС
Разграничение между краткотрайно и продължително разстройство на съзнанието, изключващи вменяемост
Краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта по смисъла на чл. 22, т. 1 НПК, е това, което трае кратко или по-дълго време, но винаги има временен характер и е излечимо.
Продължително разстройство на съзнанието, водещо до невменяемост по смисъла на чл. 21, ал. 1, т....
чл. 22, т. 1 НПК отм.