ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 412

гр. София, 12.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Костадинка Недкова

Членове:Николай Марков

Галина Иванова

като разгледа докладваното от Г. И. Ч. касационно търговско дело № 20238003900668 по описа за 2023 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

М. О`Съливан чрез адвокат Т. К. обжалва определение № 75 от 28.02.2023 г. по т. д. 62/23 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 353 от 14.12.2022 г. по т. д. 84/22 г. по описа на ОС – Пазарджик за прекратяване на производството по делото.

Излага съображения, че изводите на въззивния съд са необосновани.

Освен това било постановено определението при допуснато съществено процесуално нарушение – необсъждане на доказателство, представено с частната жалба, писмено изявление за оттегляне на отправеното предизвестие от съдружника М. О`Съливан за прекратяване на участието в дружество и липсата на възприемането му не като ново доказателство. Съдът не бил коментирал факта, че М. О. не била само съдружник, но и управител на дружеството, наред с другия съдружник и управител Д. А. Д., както и факта, че оттеглянето на предизвестието било направено до дружеството с адрес на управление гр. Ракитово, ул. „Ал. Стамболийски“ № 14, което седалище бил и адресът на физическите лица. Твърди се липса на анализ на факти и обстоятелства, което водело до необоснованост на извода, че ищецът не е легитимиран да иска отмяна на решението на общото събрание.

Моли да се отмени определението и делото да се върне за продължаване на производството по него.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът излага обстоятелства за неправилност на определението. На основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ, М. О`Съливан, като съдружник и управител на „П. Ю. ООД бил отправил писмено предизвестие за прекратяване на членственото правоотношение в дружеството. На 27.10.2021 г. същата била направила изявление за оттегляне на предизвестието, като това изявление било отправено до дружеството, съгласно изискванията на чл. 125 от ТЗ. Въззивният съд, като не бил обсъдил факта на новопредставено от пълномощника на частния жалбоподател писмено доказателство бил нарушил закона, което нарушение довело до постановяването на един неправилен съдебен акт, който подлежал на отмяна. Счита, че определението противоречало на определение № 650/2011 по т. д. 1135/2010 г., на ТК на ВКС, решение № 102 от 08.08.2019 г. по т. д. 2053/18 г., II ТО. Ответникът по частната жалба „Платинум юръп“ ЕООД оспорва същата в подадения писмен отговор. Счита, че не са налице основания за допускане касационно обжалване, тъй като няма изложен правен въпрос, като не е обосновано основание за допускане касационно обжалване. Счита, че съдът не може сам да формулира правния въпрос, нито да извлича волята на жалбоподателя от изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК. По същество счита, че няма отразено в книгата на дружеството за кореспонденция документ за оттегляне на предизвестието за напускане на съдружника. Счита, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима, разгледана по същество е неоснователна.

За да потвърди определението за прекратяване на производството по предявения иск с правно основание чл. 74 от ТЗ от М. О`Съливан срещу „Платинум юръп“ ЕООД, въззивният съд е приел, че предмет на исковата защита е свикано като общо събрание на съдружниците и взето решение за създаване на еднолично дружество с ограничена отговорност на 01.04.2022 г., към който момент, ищцата не е имала качеството съдружник в ответното дружество. Прието е, че същата е била съдружник в дружеството в предходен момент, което към този момент е била под формата на дружество с ограничена отговорност. На основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ била изразила волята си да прекрати членственото правоотношение. Било оформено в писмена форма предизвестие за прекратяване на съдружието, получено от дружеството на 28.09.2021 г. Прието е, че е изразена свободна воля и предвид дружествения договор, срокът за прекратяване на участието в дружеството е 6-месечен, от връчване на предизвестието. Прекратяването на членството означавало упражняване на потестативно право, чийто ефект води до персонална промяна в съдружниците. Прекратяването не било зависимо от условия или настъпване на юридически факти, свързани с уреждане на имуществените отношения между напусналия съдружник и дружеството, преразпределение на дяловете или изменение на дружествения акт, на правната форма. Изброените представлявали последици от прекратяването.

Прекратяването настъпвало с отправянето на предизвестие и изтичане на договорно предвидения срок. Редовното известяване на дружеството, било успешно достигнало до адресата и с това, както и с изтичане на срока на предизвестието, настъпили последиците. Разгледано е и приложеното към частната жалба изявление за оттегляне на предизвестието по реда на чл.125, ал. 2 от ТЗ от 27.10.2021 г. , отправено от М. О`С. и получено лично от нея в качеството й на управител на „Платинум юръп“ ООД, на същата дата. Такова уведомяване не можело да се счита за редовно уведомяване на дружеството чрез връчването му на другия съдружник, управител до изтичане на срока на предизвестието на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ, за да се приеме, че дружеството е уведомено за оттеглянето на предизвестието. Без значение, според въззивния съд, е обстоятелството дали това е ново доказателство, тъй като не установявал нов релевантен факт. Така е мотивирано, че към 01.04.2022 г. ищцата не е съдружник и съответно не може да иска отмяна на решението на общото събрание на съдружниците.

Допускането на касационно обжалване на определенията се извършва при условията на чл. 274, ал.3, т. 1 вр. чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка, не се установиха основания съгласно предвиденото в чл. 280, ал.2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал.3 , т. 1 от ГПК няма поставен правен въпрос и не е обосновано общо основание за допускане касационно обжалване. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция не може да формулира сама релевантния правен въпрос, изхождайки от твърденията на страната. В съответствие с диспозитивното начало, съгласно чл. 6 от ГПК и при спазване условията на състезателност, следва да преценява единствено посочените от касатора правни въпроси, включени в предмета на делото, разрешени от въззивния съд и обусловили изхода на спора.

Касационната инстанция може само да доуточни поставените правни въпроси, но не и изцяло да ги формулира. В случая няма формулирани правни въпроси в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК. Съдържанието на изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК, по същество представлява отново посочване на основания за неправилност на въззивното определение.

Основание за допускане касационно обжалване не представляват основанията за неправилност на въззивното съдебно решение. Само след установяването на наличие на основание за допускане на касационно обжалване и преценка наличието на това основание, като постановени при наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1 , т. 1 – т. 3 от ГПК, касационната инстанция може да се произнесе по правилността на обжалвания акт. Предвид липсата на посочване на разрешен правен въпрос, съответно липсата на обосновано основание за допускане касационно обжалване, не следва да се допуска обжалваното определение до касационно обжалване.

При този изход на делото, на ответника по касационната жалба се дължат разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, дружеството е заплатило на представляващия го адвокат М. сумата от 600 лв, като е удостоверено плащането в брой. Следователно този разход е извършен реално и се дължи неговото възмездяване с оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 75 от 28.02.2023 г. по т. д. 62/23 г. , по описа на Апелативен съд – Пловдив, 1 търговски състав.

ОСЪЖДА М. О`С., гражданка на Р Ирландия, постоянно пребиваваща в Р България с личен № **********, гр. Р., ул. „Ал. “ № 14 да заплати на „ПЛАТИНУМ ЮРЪП“ ЕООД, ЕИК 112657211, гр. Р., ул. „Ал. С.“ № 14 сумата от 600 лв направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.