О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60799

София, 23.11.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: М. П.

Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

изслуша докладваното от съдията М. П. гр. дело № 1771/2021г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „КРОЗ“АД, [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. М., срещу решение № 260820/08.02.2021 г. по гр. д. № 14992/2019 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 222413 от 20.09.2019 г. по гр. дело № 62489/2018 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на Д. С. Б. – П. сумата 10 000 лв. и на Р. А. П. сумата 15 000 лв. - обезщетения за претърпени неимуществени вреди вследствие на публикувана статия във вестник „Галерия“, година Х, брой 1/428/, 03. - 09.01.2018 г.

Ответниците Д. С. Б. – П. и Р. А. П., двамата със съдебен адрес - [населено място], оспорват жалбата. Претендират деловодни разноски.

Въззивният съд е приел, че в брой 1 от 03-09.01.2018 г. на вестник Галерия е публикувана статия Заради фатална болест Д. Б. и П. остават без деца. Издател на вестник Галерия е ответникът по иска. Според ищците с употребените в статията изрази Заради фатална болест Д. Б. и П. остават без деца, „Разслоението на аортата, от което починаха големият син и бащата на президента, се предава по наследство“, „За съжаление от същата диагноза от този свят си отива не само големият син, но и бащата на П.“, „Лекари предупредили Д. Б. и П., че евентуални техни наследници също могат да станат жертва на рядката болест“ са направени неверни твърдения, които дълбоко ги засягат и заблуждават читателя. Свободата на изразяването на мнения, включително свободата да се отстоява своето мнение, да се получава и разпространява информация и идеи без намесата на държавните власти са регламентирани и чл.10, ал.1 КЗПЧОС. Пределите, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите. Ограничения на тези права и свободи са предвидени и в текста на чл.10, т.2 КЗПЧОС, който допуска ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство при унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай, че същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на лицето, автор на изказването. Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на журналиста, само ако представляват обида. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени с постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения, съставляващи задължителна съдебна практика. Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да подложи на изследване и преценка дали конкретно изказване или публикация с негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Само при наличие на твърдение за факт, което е невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с право извън горепосочените нормативно установени предели. Използваните в статията изрази представляват разгласяване за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни - неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. В случая употребените изрази в процесната статия са от естество да предизвикват еднозначна отрицателна оценка. Освен това те са и неистински, т. е. не съществуват в обективната действителност. По делото не са събрани доказателства за достоверността на изнесените факти. Не е установен и обществен интерес, налагащ изнасяне на тази информация, а тя навлиза недопустимо в личната сфера на ищците. Те не могат да се окачествят и като оценъчно съждение (оценка на факт), нито като изразяване на мнение или на критика по политически или други обществено значими въпроси, доколкото касаят неприкосновеността на семейството и личния живот на ищците, и включват твърдения за факти. Тези твърдения не представляват негативно становище за личността и поведението на ищците, а касаят неосъществени позорящи факти във връзка със здравословното състояние на ищеца П.. Изнесената информация е създала невярна представа у читателите на вестника относно изложените обстоятелства, а именно че ищецът П. е наследствено обременен, което би се отразило на възможността му той и ищцата П. да имат деца, респ. здравословното състояние на децата им. По делото не се установи изнесените факти да са верни. Напротив, от приложените писмени доказателства се установява, че на 01.10.2018 г. ищците са станали родители. При публично разгласяване на клеветнически твърдения авторът на изявленията е длъжен да провери истинността им, да проведе добросъвестно проучване преди тяхното разпространение. Ако източникът на информация е посочен, цитиран е или се възпроизвеждат точно изнесените от него твърдения т. е. авторът на статията не е излязъл извън рамките на предоставената му информация, той нито дължи проверка на казаното от третото лице /защото преразказва казаното от него/, нито отговаря за верността на твърденията на последния, т. е ако съдържанието на текста насочва към извод, че твърденията изхождат от други лица, които са посочени в статията и в текста коректно е предадена дадената от тях информация, авторът, респ. издателят, не отговаря за препредадена информация. Следователно, няма как да бъде направена преценка относно коректността на препредаденото твърдение, ако не са посочени лицата, на които авторът се позовава или не е осигурен достъп до тяхното изявление под някаква форма, т. е. в случаите, в които статия е била първоначално публикувана в друго издание и впоследствие е била препечатана от ответника, последният няма да носи отговорност единствено когато се възпроизвеждат факти, които впоследствие се окажат неверни, тъй като първоначалният издател е трябвало да провери информацията в съответствие с правилата на добрата журналистическа практика, а ответникът като вторият издател не може да бъде държан отговорен за това, че се е доверил на добросъвестността на първия. Когато обаче информацията е представена като преразказана, без да е посочен източникът /авторът на изявленията или публикация в друга медия/, издателят отговаря за верността като за собствени изявления, какъвто е настоящият случай. В процесната статия не са цитирани по никакъв начин предходни публикации, за които са твърди, че са изнесли клеветническите твърдения, като същите не представляват и препечатка на същите, поради което ответникът не може да бъде осводобен от отговорност. Съобразно изложеното, съдът намира, че е налице осъществено противоправно деяние, вследствие на което да се ангажира деликатната отговорност на ответника. В подкрепа на изложеното са и гласните доказателства събрани чрез разпит на свидетелите. От тях не може да се направи по никакъв начин извод, че в случая е налице препредаване на информация, изнесена за първи път в друга статия. Гласните доказателства не доказват и че изнесените фактически твърдения са верни, което би освободило ответника от отговорност.Налице е и причинно - следствена връзка между изложеното в процесната статия и претърпените от ищците вреди. От другите свидетелски показания се установява, че след публикуване на статията ищецът П. бил разстроен от изнесената информация, изпаднал в депресия и не излизал, не можел да спи. След публикуване на статията, синът му го попитал дали и той ще умре като брат му. Бащата на ищеца П. починал от рак на черния дроб. На ищцата П. също се отразило много зле публикуваното, започнала да се задушава, страдала от безсъние. Плачела постоянно, изпитвала безпокойство и тревожност. Определил е размерът на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, като е взел предвид тежестта на понесените страдания. За определяне на справедливия размер на обезщетението съдът е взел предвид свидетелските показания и е отчел и обстоятелството, че публикуването на клеветнически твърдения по необходимост и закономерно се отразява неблагоприятно върху психическото състояние на личността с оглед засягане на доброто име и честта.

В касационната жалба са наведени твърдения за неправилност на решението, поради противоречието му с материалния и процесуалния закон и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени правни въпроси, по отношение на които жалбоподателят счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Първата група въпроси се отнасят до задължението на съда когато присъжда обезщетение за неимуществени вреди да обсъди всички фактически обстоятелства, установени по делото, както и да посочи конкретното им значение за определянето на размера на обезщетението и за това дали трябва да вземе предвид, че при публичните личности самото осъждане за причинените вреди има основен репарационен ефект. Втората група въпроси се отнасят за това длъжен ли е съдът да преценява позорящия характер на употребените изрази въз основа на обективен критерий, независимо от субективното отношение на определено лице към публикацията. Представени са решения на ВКС.

Касационната жалба е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 260820/08.02.2021 г. по гр. д. № 14992/2019 г. на Софийския градски съд.

Повдигнатите въпроси представляват общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно приетото в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице обаче допълнителната предпоставка – противоречие с практиката на ВКС, включително с посочената от касатора. Въззивният съд е взел предвид конкретните обстоятелства, установени по делото, при определяне на обезщетението по реда на чл. 52 от ЗЗД. Събразена е задължителната практика на ВКС, според която когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, журналистическите твърдения и оценки могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани журналистически мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, при които според чл.39, ал.2 КРБ правото за изразяване на мнение и за разпространяване чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Извън тези ограничения журналистите и медиите могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността. Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност – те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения. Ако те са верни не се носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, а ако не са верни, има отговорност, доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото не е положена дължимата грижа за проверка достоверността на разпространената информация. По повдигнатите въпроси относно свободата на изразяване на мнение по чл.10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи има значителна по обем практика на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/. Тя се отнася и до чувствителните етични и морални въпроси, които се поставят на границата на правата на личността и свободата на словото. Според ЕСПЧ без възможно най-широките граници на свободата на изразяване на гражданско мнение, т. е изявление, което е тясно свързано с определен обществен интерес, биха били изложени на риск самите основи на демокрацията. Ролята на средствата за масова информация е изключително важна за динамичния политически процес. Медиите гарантират устойчивото функциониране на демокрацията като излагат действията или бездействията на управляващите на обществен контрол и подпомагат гражданите в процеса на вземане на решение. Те са и средство на обществото да разбере какво е становището на политическите лидери за управлението на държавата. По тези причини допустимите граници за критика на публични фигури в сравнение с частните лица са много по - широки. Всяко твърдение за клеветническо изявление, което е свързано с въпрос от обществен интерес трябва да се преценява стриктно. Журналистите са длъжни да действат добросъвестно и да предоставят проверена и точна информация. Медиите не трябва да злоупотребяват със свободата си на слово и да отправят неоснователни нападки към публични личности, защото носят отговорност при доказана злонамереност. Свободата на словото по отношение на тях обаче може да включва известна степен на преувеличение и дори провокации. Критиката срещу действия и думи на политици може да бъде в много по-широки граници, защото те за разлика от частните лица, съзнателно избират да са публични фигури, които са изложени на показ пред журналистите и обществото. Това естествено не означава, че политиците, които са изложени на неоснователна критика, трябва да бъдат лишени от възможност да защитят репутацията си. Фактическите твърдения, разпространени чрез медиите, подлежат на доказване за истинност, докато оценъчните съждения са мнения и коментари и не могат да се доказват, но следва да се преценява дали е налице достатъчно фактическо основание в тяхна подкрепа. Необходимостта да се докаже степента на връзка между оценъчното съждение и подкрепящите го факти е различна в зависимост от конкретните обстоятелства по делото.

Съобразно изхода на спора на ответниците по касационната жалба трябва да се присъдят деловодни разноски, представляваща платени адвокатски възнаграждения – 1440 лв за Р. А. П. и 1 200 лв. за Д. С. Б. – П..

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260820/08.02.2021 г. по гр. д. № 14992/2019 г. на Софийския градски съд.

ОСЪЖДА „КРОЗ“АД, [населено място], да заплати деловодни разноски 1440 лв на Р. А. П. и 1 200 лв. на Д. С. Б. – П., двамата със съдебен адрес – [населено място].

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.