Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. Д. Членове: И. С. Н. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 4198/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, чрез процесуален представител служител с юридическо образование К. П., срещу Решение № 1987 от 29.02.2024 г., постановено по адм. д.№ 3029/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено нейно Решение № ППН-01-562-1/2021 г. от 30.11.2023 г., с което на основание чл. 38, ал. 3 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, на Е. Д. Р., в качеството й на администратор на лични данни, е наложена глоба в размер на 1 200 лв., на основание чл. 83, 6 от Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД), за неизпълнение на влязло в сила разпореждане на надзорния орган, обективирано в т. 2 на Решение № ППН-01- 562/2021 г. от 30.08.2022 г. на КЗЛД.

Касационният жалбоподател счита оспореното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по смисъла на чл.209, т.3 от АПК.

Приема за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че решението на КЗЛД е постановено без изясняване на фактите и обстоятелствата, при положение че недоказаните за съда фактически положения са безспорни между страните. Излага подробни съображения за законосъобразност на оспорения административен акт.

Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което жалбата на Р. срещу Решение № ППН-01-562-1/2021 г. от 30.11.2023 г. на КЗЛД бъде отхвърлена. Претендира направените по делото разноски заплатената Д.Т. и юрисконсултско възнаграждение и при условията на алтернативност, прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касация Е. Д. Р., с писмено становище и лично в с. з. пред касационната инстанция, оспорва касационната жалба и счита за правилни изводите на първоинстанционния съд.

Иска оспореното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на пътните разходи за явяването й пред касационната инстанция, съгласно представените касови бонове от Ш. Б. за закупено гориво и винетка.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на оспореното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено в предвидената от закона форма от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.

Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение № ППН-01-562-1/2021 г. от 30.11.2023 г. на КЗЛД, с което на основание чл. 38, ал.3 от ЗЗЛД на Е. Д. Р., в качеството й на администратор на лични данни, е наложена глоба в размер на 1 200 лв., на основание чл. 83, 6 от ОРЗД, за неизпълнение на влязло в сила разпореждане на надзорния орган, обективирано в т. 2 на Решение № ППН-01- 562/2021 г. от 30.08.2022 г. на КЗЛД.

Първоинстанционният съд е установил, че с Решение № ППН-01-562/2021 г от 30.08.2022 г. на КЗЗЛ, в частта му по т.2, на основание чл.58, 2, буква г, за нарушение на чл. 5, 1, букви а и в от Регламент (ЕС) 2016/679 е издадено разпореждане на Е. Р. да преустанови заснемането на общите части на етажната собственост, като пренастрои обхвата на камерата, а ако това е невъзможно, да я демонтира. За решението Р. е уведомена на 07.11.2022 г. и не го е обжалвала.

Съдът е установил, че процесното производство пред КЗЛД е инициирано с писмо на процесуалния представител на М.Т. от 04.01.2023 г., с твърдения за неизпълнение на решението на КЗЛД.

При извършената проверка, обективирана в докладна записка изх. № ППН-01-562#36(21) от 08.09.2023 г., с приложени към нея констативен протокол и изображения на камерата за видеонаблюдение и осъществена без предварително уведомяване и в отсъствие на Р., е констатирано, че камерата не е демонтирана, че същата видимо функционира и проследява движението на членовете на проверяващия екип, като се завърта автоматично в различни посоки. След проведено на 20.09.2023 г. заседание на КЗЛД е предложен и приет проект на решение, последвано от издаване на процесното такова.

При така установената фактическа обстановка и след извършената проверка за законосъобразност, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на КЗЛД е издадено от компетентен административен орган КЗЛД, в съответствие с предоставените й правомощия по чл. 38, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗЛД във връзка с чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Правилника, в предписаната от закона форма писмено решение, надлежно мотивирано и при спазване на разписаната в правилника процедура.

Счел е, че административния орган е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изпълнил задълженията си по чл.35 от АПК да извърши пълно и всестранно изясняване на релевантните факти и обстоятелства по случая, като не е установил изпълнено ли е било даденото разпореждане - Р. да пренастрои обхвата на камерата, така че да се преустанови заснемането на общи части на етажната собственост. Посочил е и че извършения от контролните органи външен оглед не е достатъчен, за да се обоснове извода, че камерата записва данни и че е налице обработване на такива.

В заключение е обосновал извода, че допуснатото от административния орган съществено процесуално нарушение е довело и до несъответствие на решението на КЗЛД с материалния закон.

По изложените съображения решаващия съд постановил оспореното решение.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, изяснил е фактическата обстановка и е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал.2, изр. второ от АПК не се налага да бъдат преповтаряни.

Обоснован и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на решаващия съд, че оспореното решение на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в предписана от закона форма, с изложени фактически и правни основания за издаването му и при спазване на разписаната в Правилника на КЗЛД процедура.

Съгласно чл. 83, 6 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Е. П. и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД), неспазването на разпореждане на надзорния орган, както е посочено в член 58, параграф 2, подлежи, в съответствие с параграф 2 от настоящия член, на административно наказание глоба или имуществена санкция в размер до 20 000 000 EUR или, в случай на предприятие до 4 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока.

Следователно, за да е осъществен фактическия състав на нарушението по чл. 83, . 6 от ОРЗД следва да е налице влязло в сила разпореждане на надзорен орган, в случая КЗЛД и безспорно установено неизпълнение на това разпореждане.

По делото е безспорно, че Решение № ППН-01-562/2021 г от 30.08.2022 г. на КЗЗЛ, като необжалвано е станало стабилен административен акт и адресатът му Е.Р. е била задължена да преустанови заснемането на общите части на етажната собственост, като пренастрои обхвата на камерата, а ако това е невъзможно, да я демонтира.

Както правилно е посочил и първостепенния съд, административният орган, в нарушение на изискванията на чл.35 от АПК, не е установил неизпълнение на даденото разпореждане. При проверката от служителите на КЗЛД е извършен само външен оглед, който не е достатъчен да формира извода, че след като камерата не е демонтирана и работи, заснемането на общите части на етажната собственост не е преустановено.

Производството е санкционно и в тежест на КЗЛД, като наказващ орган, е да установи от обективна и субективна страна неизпълнението на разпоредените действия основание за налагане на законовата санкция.

Ето защо, изводите на първоинстанционния съд, че допуснатото съществено процесуално нарушение е довело и до несъответствие на обжалваното решение с материалния закон, се явяват правилни.

Неоснователен е и бланкетно наведеният довод за необоснованост на решението. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, като е формирал изводите си единствено въз основа на представените по делото доказателства. Извършеният анализ на последните е задълбочен, като доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност, приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с доказателствата, а правните изводи са изложени аргументирано и подробно.

При липса на пороците сочени като касационно основание за отмяна на оспореното решение, същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора, претенцията на Е.Р. за присъждане на направените от нея пътни разходи за явяването й пред касационната инстанция, се явява неоснователна, тъй като разходите за транспорт не представляват разноски в съдебното производство по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.144 АПК. В този смисъл са решение на ВАС № 10843/18.10.2016 г. по адм. д. № 13770/2015 г., решение на ВАС № 11173/04.11.2021 г. по адм. д. № 4710/2021 г., решение на ВАС № 7644/24.06.2021 г. по адм. д. № 13581/2020 г. и др.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1987 от 29.02.2024 г., постановено по адм. д.№ 3029/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА

/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА