Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5

София, 02.01. 2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 8.11.2023 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А.

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 1741 /2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „А. Т. ООД, Панагюрище срещу въззивно решение № 425/28.11.2022 г. по в. гр. д. № 516/2022 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което по две въззивни жалби на „А. Т. ООД е потвърдено решение от 07.12.2020 г. и допълнително решение от 07.07.2022 г. по гр. д. № 283 /2019 г. на Панагюрския районен съд, с което срещу жалбоподателя са уважени иск по чл.222, ал.3 КТ и иск за изтекли лихви и (с допълнителното решение) по възражение за прихващане.

Ответникът по касационната жалба Н. Ц. Д. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, която има право и интерес да обжалва е обжалвала въззивно решение по искове, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна.

Въззивната жалба съдържа следните доводи:

Първоинстанционното решение е нищожно, т. к. е постановено от пристрастен съдия, което прави решението и абсолютно неразбираемо. Решението е и напълно неправилно, т. к. жалбоподателят (ответник) е доказал пълно и главно насрещното си вземане, произтичащо от имуществена отговорност.

За мотивите на въззивния съд:

Въззивният съд е очертал предмета на спора.

Въззивният съд е обосновал изводите си, че двете първоинстанционни решения са валидни (постановени от надлежен съдебен състав, в предвидената от закона писмена форма, в рамките на правораздавателната компетентност на съда), допустими (няма основание за тяхното обезсилване) и правилни.

Претендираното обезщетение по чл.222, ал.3 КТ е определено със заповед на работодателя (ответника), с която е установено прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца поради навършване на възраст за пенсиониране.

Преди това работодателя е издал заповед, с която е наложил на ищеца ограничена имуществена отговорност за установена липса на посочено количество дизелово гориво и е разпоредил сумата да се удържи от обезщетението по чл.222, ал.3 КТ.

Тази заповед е оспорена от работника (ищеца) в срока по чл.210, ал.3 КТ, работодателят не е предявил иск, за да реализира ограничената имуществена отговорност след постъпилото възражение.

При това положение обезщетението по чл.222, ал.3 КТ се дължи на общо основание от работодателя.

Неправилно работодателят е постановил ограничената имуществена отговорност да се реализира чрез удръжки, това следва от разпоредбата на чл.210, ал.4 КТ (която работодателят е нарушил).

По направеното възражение за процесуално прихващане:

То е процесуално недопустимо съгласно чл.210, ал.3 КТ. При положение, че за работодателя съществува процесуална възможност да осъществи вземането си за ограничена имуществена отговорност по съдебен ред (при оспорване на заповедта от страна на работника), не е допустимо вземането да се осъществява чрез процесуално възражение за прихващане в производство по чл.222, ал.3 КТ. Наличието на специален ред за реализиране на вземането на работодателя изключва приложението на предприетия от ответната страна способ.

Въззивният съд е изложил и евентуални мотиви:

Също така по делото е приложено постановление на прокурор в районна прокуратура за прекратяване на образуваното срещу ищеца наказателно производство. Поради липсата на намерение деянието е прието за несъставомерно, от което съдът приема, че се установява липсата на виновност и на противоправност на дееца.

Въззивният съд приел и че от представената по делото длъжностна характеристика на ищеца се установява, че виновността относно вида и размера на нанесените на дружеството щети се доказва чрез авариен акт или специален протокол, издаден по утвърдения ред и в рамките на законовия срок. В случая няма такъв, който да установява по безспорен ред имуществената отговорност на ищеца за допуснат преразход или липса на гориво и или смазочни материали.

Въззивният съд е изложи и допълнителни мотиви, основани на събрани по делото документи и заключение на СТЕ за липсата на доказателства липсата на гориво да се дължи на виновно и противоправно поведение на ищеца.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Жалбоподателят твърди, че въззивното решение страда от всички видове пороци и по отношение на него са осъществени всички видове основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК:

То е нищожно, т. к. е абсолютно неразбираемо, от правните изводи не следва изобщо извод за основателност на претенциите и на възражението, камо ли правен такъв (извод). Решението е вероятно недопустимо, съдът се е произнесъл плюс петитум, ответникът не е разбрал за какво е осъден. Решението е очевидно неправилно. Няма произнасяне в диспозитива по възражението, не е достатъчно потвърждаване на решението. Възражението не е недопустимо.

Настоящият съдебен състав намира, че няма никакво съмнение за валидността и допустимостта на обжалваното въззивно решение.

То е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано и не е неразбираемо – волята на съда е ясна.

Въззивното решение е постановено по въззивни жалби именно на жалбоподателя („А. Т. ООД) по редовно предявени искове и по възражение на жалбоподателя. Не се установява липса на положителни, нито наличие на отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на въззивното решение, нито произнасяне свръх петитум. Нито (впрочем) липса на произнасяне по цялото искане (въззивният съд е потвърдил и двете решения на първоинстанционния съд, с което се е произнесъл по целия предмет на спора).

Настоящият състав намира че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение. Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него).

В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281,т.3 ГПК.

Отделно от изложеното жалбоподателят извежда следните правни въпроси:

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотивирано решение по предмета на делото и по всички събрани доказателства, да обсъди всички наведени доводи и възражения; Допустимо ли е да се игнорират част от събраните доказателства; Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по евентуално заявеното възражение за прихващане; Задължен ли е съдът да индивидуализира предмета на делото при противоречие на исковата молба и приложените към нея документи; Дали съдът дължи даването на указания за отстраняване на нередовности; Възможно ли е реализиране на имуществена отговорност на отчетник за липси по правилата на ограничената имуществена отговорност; Какво е значението по делото на издадената по чл.210, ал.2 КТ заповед, при положение, че от заявените с възражението за прихващане обстоятелства се извежда вземането за вреди от липси, причинени при отчетническа дейност; Как се разпределя доказателствената тежест между страните при спор за вреди от липса; Възможно ли е да се правят удръжки от други плащания по трудовото правоотношение, освен от получаваното от работника трудово възнаграждение? Какво е значението на постановлението на прокуратурата, с което е прекратено наказателното преследване?

Настоящата съдебна инстанция намира, че въпросите, свързани с процесуалните задължения на въззивния съд, са обуславящи (както са обуславящи и по всяко друго касационно дело), но не са разрешени както се твърди (в противоречие с установената практика).

Както беше посочено за мотивите му, въззивният съд е очертал предмета на въззивното производство и на спора и се е произнесъл по доводите на жалбоподателя и по предмета на спора и доколкото е приел възражението за прихващане за процесуално недопустимо, не е следвало да го разглежда по същество (по неговата основателност). Въпросът за даването на указания за отстраняване на нередовности не е обуславящ, тъй като такива не са установени – ищецът е индивидуализирал и предявил вземането си съвсем редовно.

Въпросът за начина на реализиране на имуществена отговорност на отчетник за липси по правилата на ограничената имуществена отговорност е разрешен в съответствие с установената практика.

При направените от въззивния съд изводи, че удръжки се правят въз основа на влязло в сила съдебно решение, че работодателят не е предявил иск, за да реализира ограничената имуществена отговорност след постъпилото възражение на работника и поради това за недопустимост на възражението му за прихващане в разглеждания спор, останалите въпроси, свързани с начина на реализиране на имуществена отговорност на отчетник за липси по правилата на ограничената имуществена отговорност, за разпределението на доказателствената тежест между страните при спор за вреди от липса, за това какви удръжки могат да се правят от дължимото обезщетение (по иска по чл.222, ал.3 КТ) и за значението на постановлението на прокуратурата, който се отнася до евентуалните мотиви на съда, не са обуславящи.

От изложеното дотук настоящият съдебен състав приема, че не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на ответника поисканите от него и направени от него разноски за процесуално представителство в размер на 1 200 лева, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 425/28.11.2022 г. по в. гр. д. № 516/2022 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

Осъжда „А. Т. ООД, Панагюрище да заплати на Н. Ц. Д. сумата 1 200 (хиляда двеста) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.