РЕШЕНИЕ

№ 302

гр. София, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав: Председател:Илияна Папазова

Членове:Майя Русева

Джулиана Петкова

като разгледа докладваното от Д. П. К. гражданско дело № 20238002101744 по описа за 2023 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 250 от ГПК.

Образувано е по молба на ищците Д. А. Г., И. А. Г. и Е. И. С., с вх.№ 5560/29.03.2024г., с искане за допълване на постановеното по делото решение № 182/21.03.2024г. Молителите твърдят, че касационната инстанция е пропуснала да се произнесе по искането им за присъждане на законна лихва за забава върху пълния размер на претендираното обезщетение по чл. 432, ал.1 КЗ – 170 000 лева, за периода 06.11.2020г. до 17.01.2022г. Твърдят, че искането е заявено с исковата молба и следва да бъде уважено, предвид изхода на спора пред ВКС.

Насрещната страна по искането – ответникът „Д. З. АД, в срок се противопоставя, изтъквайки следните съображения:

1/ в касационната жалба няма изрично наведено и обосновано оплакване срещу въззивното решение във връзка с мораторната лихва;

2/ касационната инстанция е присъдила законна лихва върху присъдената разлика от главницата от датата на подаване на исковата молба; 3/ за част от обезщетението – общо 60 000 лева ( 50 000 лева и 10 000 лева), законната лихва за забава за период преди исковата молба е присъдена с влязлото в сила решение на първата инстанция.

Третото лице помагач - ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, не е депозирало становище.

За да се произнесе по искането, настоящият състав съобрази следното: Ищците са въвели като предмет на спора претенцията си за присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението по чл. 432, ал.1 КЗ от 170 000 лева за периода 30.10.2020г. (датата на ПТП) до 17.01.2022г.( датата, на която застрахователят е изплатил доброволно застрахователно обезщетение от 50 000 лева). Претендирано е и присъждане на законна лихва от подаване на исковата молба - на 18.01.2022г. , до окончателното изплащане.

Въззивното решение, с което на ищците е присъдена лихва за забава върху общо 60 000 лева застрахователно обезщетение, натрупана в периода 07.02.2021г. до 16.01./18.01.2022г. , е влязло в сила като необжалвано.

Пред касационната инстанция се обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част, която включва и произнасянето за неоснователност на искането за присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението от датата на увреждането – 30.10.2020г. до 17.01.2022г. Мотиви за определяне началния момент на забавата въззивният съд не е държал.

В касационната жалба, по която настоящият състав се е произнесъл с решението си от 21.03.2024г., не се съдържат оплаквания относно периода или размера на дължимата лихва за забава. Заявен е единствено петитум за отмяна на въззивното решение във всичките му отхвърлителни части, но основанията за това касаят единствено иска за главница.

С решението си касационната инстанция е намерила за основателни оплакванията по касационната жалба, в резултат от което е приела, че справедливият размер на застрахователното обезщетение е 170 000 лева и тъй като от тях 50 000 лева са платени доброволно преди подаване на исковата молба, а 10 000 лева са присъдени от въззивния съд с влязло в сила решение, то на ищците се следва разликата от общо 110 000 лева. Върху тази разлика е присъдена законна лихва от подаване на исковата молба, но съдът е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на законната лихва за забава върху тази разлика за периода преди подаване на исковата молба. С такова искане касационната инстанция е била сезирана предвид направеното с касационната жалба искане за отмяна на въззивното решение в частта, с която, като е потвърдено първоинстанционното, е отхвърлена претенцията на ищците за присъждане на законна лихва за забава върху дължимото обезщетение от датата на увреждането – 30.10.2020г. От горното следва, че в касационното решение липсва произнасяне по цялото искане на касатора, поради което то подлежи на допълване по реда на чл. 250 ГПК. По същество на искането, съдът приема следното:

Върху присъдената от касационната инстанция разлика от 110 00 лева по иска за главница се дължи законна лихва за забава за периода от 07.02.2021г. до 17.01.2022г. Началният момент на забавата е определен от първоинстанционния съд по реда на чл.497, ал.1,т.2 КЗ, като е прието, че преди 07.02.2021г. лихва за забава не се дължи и искането за присъждането й от датата на ПТП е неоснователно. Срещу този извод на съда във въззивната жалба не е направено оплакване, а в решението му мотиви по този въпрос липсват. В касационната жалба не се съдържат оплаквания досежно определянето на началния момент на периода на забавата. По тази причина касационната инстанция, която е ограничена при проверката си по чл. 281 ГПК от оплакванията по жалбата, не може да определи друг, различен момент от вече определения, срещу който касаторите не са възразили и следва да приеме, че за периода преди 07.02.2021г. не се дължи законна лихва нито върху 170 000 лева, нито върху присъдената разлика от 110 000 лева.

По изложените съображения, касационната инстанция следва да допълни решението си като отмени въззивното решение и в частта, с която, като е потвърдено първоинстанционното, е отхвърлен иска на ищците за присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението за периода от 07.02.2021г. до 17.01.2022г. и я присъди върху разликата от 110 000 лева, и остави в сила въззивното решение в останалата обжалвана част.

Размерът на законната лихва за забава върху 110 000 лева за периода 07.02.2021г. - 17.01.2022г. възлиза на 10541,66 лева.

При настоящото произнасяне съдът констатира, че е допуснал очевидна фактическа грешка на ред 3 от диспозитива на решението от 21.03.2024г., където е посочил, че първоинстанционното решение е по описа на РС (Районен съд) Бургас, вместо на ОС ( Окръжен съд) Бургас. Същата следва да се отстрани по реда на чл. 247 ГПК. Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 182/21.03.2024г. като на ред трети от диспозитива вместо „РС Бургас“ се чете „ОС Бургас“. ДОПЪЛВА постановеното по делото решение № 182/21.03.2024г., като : ОТМЕНЯ решение № 225/20.12.2022г. по в. гр. д.№ 409/22г. по описа на АС Бургас и В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 644/30.06.2022г. по гр. д.№ 84/22г. по описа на ОС Бургас за отхвърляне на иска за присъждане на лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на А. И. Г., настъпила в резултат от ПТП от 30.10.2020г., за периода 07.02.2021г.-17.01.2022г. и за разликата над 5738,89 лева до 16280, 55 лева и ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Д. З. АД [населено място] да плати на Д. А. Г., И. А. Г. и Е. И. С. ( съобразно дела им от наследството на Н. С. Г.), всички със съдебен адрес адв. Д. Р., [населено място], [улица],вх..., ет..., сумата 10541,66 лева (разликата между 16280,55 лева и 5738,89 лева), представляваща законна лихва за забавено изплащане на 110 000 лева от дължимото застрахователно обезщетение, натрупана в периода 07.02.2021г.-17.01.2022г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 225/20.12.2022г. по в. гр. д.№ 409/22г. по описа на АС Бургас в частта, с която, като е потвърдено първоинстанционното решение, е отхвърлена исковата претенция за присъждане на мораторна лихва в периода 30.10.2020г. - 07.02.2021г. и за разликата над 16 280, 55 лева до пълния предявен размер на иска.

Решението е окончателно.