Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Р. Членове: АНЕЛИЯ АН. С. при секретар М. Т. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 4245/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Я. В. Н., чрез адв. Г. като процесуален представител, срещу решение № 261 от 09.01.2024 г., постановено по адм. дело № 1691/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед да се отмени. Касаторът претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Ответникът - кметът на община Карлово, чрез пълномощника си юрк. Т., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив отхвърля жалбата на Я. В. Н. срещу заповед № РД-512/15.05.2023 г. на кмета на община Карлово, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено в качеството на извършител да премахне незаконен строеж: „Тераса“, намиращ се до сграда с идентификатор 36498.502.969.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Карлово, съответстващ на урегулиран поземлен имот (УПИ) ХII - 3022, кв. 99 по плана на гр. Карлово, с посочен административен адрес.

За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на установената в чл. 225а, ал. 1 процедура и в съответствие с материалния закон. Излага съображения за незаконност на извършения строеж „тераса“ предвид липсата на изискуемите за изграждането му одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, поради което обосновава извод за приложимост на правното основание на заповедта по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Като приема, че е изпълнен след 2011 г., съдът обосновава извод за неизпълнение на предпоставките за търпимост по 16, ал. 1 – 3 ПР ЗУТ и 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, поради което законосъобразно е разпоредено премахването му.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:

Изводите на решаващата инстанция относно липсата на порок във формата на заповедта и за отсъствие на допуснати при издаването й съществени нарушения на административнопроизводствените правила не се споделят от настоящия състав. Преценката на административния съд относно спазването на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК е извършена формално, без преценка дали актът отговаря на съдържанието, предвидено в разпоредбата.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че изграждането на терасата по югозападната фасада на сградата е осъществено поетапно. Издадено е разрешение за строеж № 110/14.11.1986 г. от началник управление в Общински народен съвет Карлово за строеж „пристройка и надстройка“ на жилищна сграда, като при предвидена по одобрените на 12.11.1986 г. инвестиционни проекти тераса на югозападната фасада с означена дължина 5,3 м и ширина 1,2 м като конзолна част към подовата плоча на втория етаж (първи жилищен), реално на място е изпълнена такава с две стоманобетонови рамки с дължина 6,5 м и ширина 1,2 м още в хода на разрешеното строителство на пристройката. В по-късен момент същата е разширена до имотната граница от юг и е изпълнена средната от трите колони до оградата, до която достига и отлятата част от плочата, обособявайки строежът с параметрите, описани в заповедта.

Както в констативен акт № 17 от 05.04.2023 г., така и в издадената въз основа на него заповед е посочено, че е изградена тераса на първи жилищен етаж, югозападна фасада, с размери 6,30 м на 2,70 м със стоманобетонова основа, стъпила на две стоманобетонни колони. Строежът е определен за незаконен съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като изпълнен без строителни книжа и е наредено неговото премахване.

При тези данни настоящият състав приема, че оспорената заповед съдържа неяснота относно волеизявлението на административния орган. От изложените в мотивната част на оспорения акт факти и обстоятелства не може да се определи еднозначно какво точно е констатирано като незаконен строеж и какъв е обемът на разпореденото за премахване – терасата в цялост, включително двете стоманобетонови колони, на които е стъпила, както и частта от нея, за която има строително разрешение и одобрен инвестиционен проект или само продължението на подовата плоча на втория етаж извън фасадните стени на жилищната сграда. Според заключението на вещото лице „тераса“ на югозападната фасада на сградата е предвидена с приетите по делото одобрени инвестиционни проекти. Този факт не е обсъден от административния орган въпреки приложените в административната преписка строителни книжа. Следователно, с оспорената заповед се разпорежда премахването и на законно изградената част от терасата, чрез включването й в параметрите на подлежащия на събаряне строеж, въпреки че за сградата са били налице представени още със сигнала до органа инвестиционни проекти и разрешение за строеж, отразяващи тераса с проектна дължина 5,3 м и ширина 1,2 м. Тази неяснота в предмета на административния акт представлява нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, което е самостоятелно основание за отмяната му. Като не изяснява всички относими за случая обстоятелства и разпорежда премахване на „тераса“ без да обсъди събраните доказателства и да извърши преценка дали целият или част от строежа се явява незаконен, съответно и да изследва обстоятелствата за търпимостта му, административният орган постановява акта си при съществено нарушение на правилата по чл. 35 и чл. 36 АПК. В случая кметът на община Карлово не изпълнява и задължението си по чл. 225а ЗУТ да установи по вид, местоположение и точно да индивидуализира проверявания обект в заповедта, което е от съществено значение за последващото изпълнение след влизането й в сила.

Доколкото със заповедта се разпорежда премахване на цялата тераса, вкл. и на законната част от нея, то това би довело до събаряне на строеж, който не е изцяло незаконен и за който частично са налице строително разрешение и одобрен проект. В този смисъл административният орган постановява акта си и в нарушение на материалния закон, тъй като за целия обект не е налице посоченото от него правно основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Само извън параметрите на разрешеното строежът би бил незаконен като изграден при липса на строителни книжа. В този смисъл оспорената заповед е издадена и в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая, ако се приеме, че предвид установяванията на вещото лице за изграждането към 1986-1987 г. на предвидената тераса в по-големи размери от тези по проекта, административният орган е имал предвид, че строежът е изпълнен в толкова съществено отклонение от одобрените книжа, така че да не съответства въобще на разрешеното, то тези фактически основания не са установени и не са изложени аргументи в какво се изразяват съществените отклонения, нито са изследвани предпоставките по чл. 225, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 154 ЗУТ. Това правно основание не е посочено или обсъждано в заповедта.

С оглед изложеното настоящият състав приема, че при издаването на оспорения административен акт са допуснати нарушения, които обуславят отмяната му като процесуално и материално незаконосъобразен съгласно чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК.

Като достига до извод в обратен смисъл, съдът постановява обжалваното решение в противоречие със закона. Същото следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени заповед № РД-512/15.05.2023 г. на кмета на община Карлово.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на направените по делото разноски, община Карлово следва да бъде осъдена да заплати такива в общ размер на 595 лева, представляващи внесени държавни такси за образуване на производството пред административния съд и пред касационната инстанция, както и за депозити за вещо лице. Искането за присъждане на адвокатски възнаграждения за двете инстанции е направено преди приключване на последното съдебно заседание съобразно чл. 80, ал. 1, изр.1 ГПК във вр. с т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, но липсват доказателства за реалното заплащане на такива от страната, която ги претендира. Представените от жалбоподателя при разглеждането на делото договори за правна защита и съдействие определят съответните хонорари да се заплатят на упълномощения адвокат по банков път. Извадките от приложение „Paysera“ отразяват единствено постъпване на парични суми в банковата сметка на адв. Г. с основание „адвокатски хонорар“ от лице, което не е страна по делото и без отразяване на данни за делото, за което се отнасят, за да се обоснове извод, че това е именно уговорения с жалбоподателя хонорар за процесуално представителство. В този смисъл представените доказателства не установяват, че претендираните суми за адвокатски възнаграждения за двете инстанции са внесени от страната, поради което искането за присъждането им е неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 261 от 09.01.2024 г., постановено по адм. дело № 1691/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № РД-512/15.05.2023 г. на кмета на община Карлово.

ОСЪЖДА община Карлово да заплати на Я. В. Н., [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 595 (петстотин деветдесет и пет) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА