Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. С. Членове: ТИНКА К. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 7200/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез пълномощник П. М. срещу решение № 859 от 11.05.2023 г., постановено по административно дело № 2347/2022 г. по описа на Административен съд /АС/ - Пловдив, с което е отменен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г., с изх. № 01-6500/4124 от 29.07.2022 г. /Акта/, издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се потвърди законосъобразността на оспорения административен акт.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните такива от ответника.

Ответникът по касация – Н. С. от [населено място], обл.Пловдив, чрез процесуален представител – адв. Н. в писмен отговор и писмена защита оспорва касационната жалба и моли решението, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Пловдив е Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР за периода 2014 г.-2020 г. за кампания 2019 г. с изх. №01-6500/4124 от 29.07.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който поради неизпълнение на задълженията на чл.15, ал.3, т.3 от Наредба № 4 от 26.02.2015 г., а именно: неспазени изисквания на чл.33, ал.1, т.2, т.3 и т.5 от същата, в съответствие с чл. 63, т.1, във връзка с чл. 77, т. 4, буква "в" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция се отказва финансова помощ и се прекратява поетия от земеделския производител ангажимент по направление "Биологично растениевъдство".

За да отмени оспореният пред него административен акт, първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност, е приел, че същият е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за неговата форма, обективирано в липсата на посочени конкретни фактически основания, довели до издаването му.

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционния съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал.2, изр.2 АПК. Касационните основания за необоснованост на решението и неправилност поради нарушение на материалния закон, са неоснователни. А конкретно нарушение на съдопроизводствените правила не се сочи, поради което така наведеното касационно основание, предвид чл.218 АПК, се явява бланкетено.

Неоснователно в касационната жалба се сочи, че административният орган е спазил изискването за излагане на фактически и правни основания в административния акт.

Цитираните в акта разпоредби на чл.15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредбата) във вр. с чл. 33, ал. 1, т. т. 2 ,3 и 5 от същата Наредба предвиждат, че ДФЗ прекратява поетия ангажимент и едновременно с това предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица не са изпълнили задълженията си, както следва по чл. 30, ал. 1, т. 2 - до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство, като сертификатът удостоверява произведена биологична продукция; по т.3 - да предоставят документите по т. 2 и 5, които удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината на издаването им и се предоставят обобщено за подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент и/или ДФЗ – РА, може да използва информацията от регистъра по чл.16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз ; и по т.5 – да са получили сертификат за съответствие на произведените от тях продукти с правилата за биологичното производство за площите/животните/пчелните семейства по чл.6, ал.4 и 6 до края на ангажимента.

В случая органът е приел неизпълнение на три различни хипотези (задължения на земеделския производител) по чл.33, ал.1 от Наредбата, но в акта липсва изложение на фактическите обстоятелства, за да се установи конкретното неизпълнение за всяка от тези хипотези.

В акта са цитирани определението за сертификат, дадено в 1, т. 7 от ПЗР на Наредбата (неправилно посочен като несъществуващ 7 от ПЗР на Наредбата) и правилото на чл. 48, ал. 9 от Наредба № 5 от 03.09.2018 г. за прилагане на правилата за биологично производство, етикиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица. Посочено е, че изискването всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи е съществувало при възникване на многогодишния ангажимент, произтичащо от регламент, който е общоприложим за всички държави-членки в ЕС.

Въз основа на така посочените норми в акта органът е приел, че документът, представен от земеделския производител не отговаря на тези условия, всички одобрени площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера за подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели в годината на издаване на документа.

В заключение органът е посочил, че на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредбата и в съответствие с чл. 63, т. 1 във вр. с чл. 77, т.4, б. "в" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. отказва финансиране и прекратява поетия от Стоилов ангажимент по направление "Биологично растениевъдство".

При това съдържание на акта, в който липсва посочване на каквито и да било фактически основания – без да са посочени конкретни парцели, за които е налице неизпълнение и в какво се състои неизпълнението, настоящият състав счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден при неспазване на изискванията за форма.

Действително, с писмо изх. № 01-6500/2399/12.05.2021 г., Стоилов е уведомен, че е открито производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания 2019 г. и е уведомен, че представения от него документ, удостоверяващ съответствие на произвежданите от него растителни продукти с правилата на биологичното производство не отговаря на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредбата.

В приложение № 1 към писмото е посочен парцел 35523-58-44-1 с площ 0,20 ха, за която площ не е представен сертификат. С това писмо обаче е поставено началото на административното производство, при което същият не може да бъде приет като документ, в който са изложени мотивите на органа към акта и не попада в нито една от хипотезите по ТР №16/1975г. на ВС, ОСГК, допускащи последващо мотивиране на акта.

При така установеното нарушение на изискванията за формата на акта, представляващо самостоятелно отменително основание по чл.146, т.2 АПК, изводът на съда за незаконосъобразност на обжалвания пред него административен акт е правилен.

По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Първоинстанционният съд обаче, след като е отменил обжалвания акт не е отчел, че в случая е налице хипотезата на чл.173, ал.2 АПК и не е върнал преписката на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Поради това съдът следва да постанови диспозитив, с който да върне преписката на органа.

С оглед изхода на спора, направената от ответника по касация Н. С. претенция за присъждане на разноски следва да бъде уважена, в доказан по делото размер – 1300 /хиляда и триста/ лева, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 04.10.2023 г. Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същият не се счита за прекомерен, респективно възражението на касатора в този смисъл е неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 859 от 11.05.2023 г., постановено по административно дело № 2347/2022 г. от Административен съд - Пловдив.

ВРЪЩА преписката на органа за ново произнасяне, съобразно дадените указания.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Н. С., с [ЕГН] деловодни разноски в размер на 1300 (хиляда и триста) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА