Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 7220/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от от ръководителя на управляващия орган на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. срещу решение № 3713/07.06.2023 г., постановено по адм. д. № 2100/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане № АПДВ-1/03.11.2021 г.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба – „Сладък път“ ООД изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, доколкото постановеното решение от първоинстанционния съд е недопустимо.

С акт за установяване на публично държавно вземане № АПДВ-1/03.01.2021 г., издаден от заместник-министър на икономиката и ръководител на управляващия орган на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане срещу „Сладък път“ ООД в размер на 257 700, 53 лв. по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, представляващо недължимо платени суми, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове по договор № BG16RFOP002-3.004-0027-с02/23.11.2018 г. по проект „Внедряване на иновативно технологично решение за повишаване на ресурсната ефективност в „Сладък път ООД“. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност, този акт за установяване на публично държавно вземане, е отменен с решение № 1262/28.02.2022 г., постановено по адм. д. № 11743/2021 г. на Административен съд София град. Страни в това производство са били „Сладък път“ ООД и заместник-министър на икономиката и ръководител на управляващия орган на оперативна програма „Иновации и конкелентоспособност“ 2014 – 2020 г. С решение № 2122/28.02.2023 г., постановено по адм. д. № 3940/2022 г., Върховният административен съд е отменил решение № 1262/28.02.2022 г., постановено по адм. д. № 11743/2021 г. на Административен съд София град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото с определение № 1992 от 07.03.2023 г., постановено по адм. д. № 2100/2023 г., първоинстанционният съд е конституирал като жалбоподател Сладък път ООД, а като ответник заместник-министър на икономиката и ръководител на управляващия орган на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. В хода на съдебното производство първоинстанционният съд не е променял определението си за конституиране на страните по спора. С решение № 3713 от 07.06.2023 г., постановено по адм. д. № 2100/2023 г., първоинстанционният съд е отменил акта за установяване на публично държавно вземане, върнал е преписката на ръководителя на управляващия орган на опаративна програма „Иновации и конкулентоспособност“ 2014 -2020 г. за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания. Мотивите, съдържащи се в това решение са напълно идентични с мотивите, съдържащи се в решение № 1262 от 28.02.20222 г., постановено по адм. д. № 11743 по описа на Административен съд София град за 2021 г. Решението е недопустимо.

Акт за установяване на публично държавно вземане № АПДВ- 1/03.11.2021 г. е издаден от заместник-министър на икономиката и ръководител на управляващия орган на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. С определението си за насрочване на делото и конституиране на страните, при второто разглеждане на делото, от 07 март 2023 г., първоинстанционният съд е конституирал като ответник по спора заместник-министър на икономиката и ръководител на управляващия орган на оперативно програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. Всъщност това е бил и издателят на административния акт. Първоинстанционният съд не е съобразил приложимостта на чл. 153, ал. 3 от АПК, съгласно който, когато компетентността на административния орган по въпроса бъде отнета, съдът го заличава и конституира служебно като страна по делото компетентен орган. Главната дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност е създадена на 1 май 2012 г. в изпълнение на ПМС № 80 от 23 април 2012 г. за изменение и допълнение на устройствения правилник на Министерството на икономиката и енергетиката. Съгласно ПМС № 20 от 25.02.2022 г. дирекцията е част от структурата на Министерството на иновациите и растежа, като представлява част от специализираната администрация на министерството по чл. 23, т. 4 от устройствения правилник на Министерството на иновациите и растежа. До приемането на устройствения правилик на Министерството на иновациите и растежа, дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ е част от специализираната администрация на Министерството на икономиката. Д този момент, именно заместник-министър на икономиката изпълнява функциите на управляващ орган на оперативна програма „Иновации и кннкурентоспособност“ 2014 – 2020 г., съгласно заповед № РД-16-1347/27.09.2021 г. на министъра на икономиката. Именно заместник-министър на икономиката е управляващ орган на оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. Впоследствие, след приемането на устройствения правилник на Министерството на иновациите и растежа, функциите на ръководител на управляващия орган на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г. се изпълняват от главния директор на главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност. Именно това е ответникът по спора, който е следвало да бъде конституиран от първоинстанционния съд, а не заместник-министър на икономиката и ръководител на управляващия орган на оператвна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г. С определението си за насрочване на делото и конституиране на страните първоинстанционният съд е конституирал като ответник по делото заместник-министър на икономиката и управляващ орган на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. По делото не е налице определение за конституиране на надлежния ответник по спора. Конституирането на страните е процесуална дейност именно на съда, като съобразно чл. 154, ал. 1 от АПК, съдът конституира страните служебно. Конституирането на страните в процеса не се определя с процесуално поведение на която и да е от страните в процеса, както на албоподателя, така и на ответника. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно – без участието на надлежна страна доколкото има значение за спорното материално правоотношение, отчитайки действието на конститутивните съдебни решения съгласно чл. 177, ал. 1, изречение второ от АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита. Поради това конституирането на надлежните страни в съдебния процес представлява задължителна процесуална предпоставка за допустимост на производството. Този процесуален пропуск на първоинстанционния съд се преодолява съобразно чл. 221, ал. 3 от АПК с обезсилване на първоинстанционното съдебно решение, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При съобразяване на порока на решението, а именно, че същото е недопустимо, като обезсилването на съдебното решение е различно правомощие от отмяната му, не е приложимо ограничението по чл. 227, ал. 1 от АПК. При новото разглеждане на делото, преценката за законосъобразността на административния акт следва да се извърши в обхвата на чл. 168 от АПК. По искането за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд.

Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 3713/07.06.2023 г., постановено по адм. д. № 2100/2023 г. по описа на Административен съд София град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА