Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ДЕСИСЛАВА С. К. при секретар С. О. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 7230/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ю. Х. Х. от [населено място], чрез адвокат В. Ч., срещу Решение № 520 от 27.06.2023 г., постановено по адм. дело № 108 по описа за 2023 г. на Административен съд – Хасково.

Изложени са съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново, по съществото на спора. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът– директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Хасково, чрез юрк. Т. З., в писмено молба оспорва жалбата като неоснователна. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Хасково е Решение № 1012-26-529-5 от 05.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на касатора против разпореждане [номер]-2140-26-1115 от 17.11.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Със заявление, вх. № 2113-26-1210 от 19.07.2022 г., Ю. Х. Х. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е приложил документи, удостоверяващи трудовия му и осигурителен стаж - трудова книжка, издадена от „Ковег“ ООД - гр. Харманли на 01.06.2021 г., Удостоверение за военна служба № 736 от 12.02.2021 г., издадено от ДВА - В. Т. удостоверение, обр. УП-30 с № 189 от 11.05.1992 г., издадено от ОС- [населено място], кметство Пчелари и удостоверение, обр. УП-30 № 481 от 08.09.1992 г., издадено от ЛC на ТКЗС- [населено място]. В заявлението е декларирано, че няма друга трудова книжка.

С разпореждане [номер]-2140-26-1115 от 17.11.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на Ю. Х. Х. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В разпореждането е посочено, че зачетеният стаж за времето на военна служба от 30.09.1974 г. - 30.10.1976 г. с продължителност 02 г.01 м. и 1 ден не представлява действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Посочено е също, че осигурителният стаж към ТКЗС- [населено място] за периода 01.12.1976 г.-01.01.1983 г. не е зачетен заради Уведомително писмо № 5531-26-1133-1 от 30.08.2022 г. на сектор „Осигурителен архив“, в което е отразено, че в приетата документация от ТКЗС – Пчелари за периода липсва информация за лицето в документите за осигурителен стаж и доход. Не е зачетен и осигурителен стаж за периода 1983 г. – 1986 г. предвид отмяната на издаденото удостоверение, обр. УП-30 с №189 от 11.05.1992 г. (обхващащо периода 01.01.1983 г. до 31.12.1990 г.) и издаването на ново удостоверение, обр. УП-30 само за периода 1987 г. - 1990 г.

Разпореждането е оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Хасково. Била извършена проверка на разходите на ДОО на Ю. Х. Х., резултатите от която били обективирани в Констативен протокол № КВ-5-26-01251733 от 13.12.2022 г. на контролен орган при ТП на НОИ и проверка на разходите на ДОО на О. С. резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № КП-5-26-01253841 от 19.12.2022 г., издаден от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ –Хасково. Вследствие на това е издадено оспореното пред съда Решение № 1012-26-529-5 от 05.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково.

С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил законосъобразен като краен резултат акт.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение. Напротив, съдът обстойно и подробно е изложил мотиви съобразно събраните доказателства. В тази връзка, съдът е приел, че административният орган е следвало да зачете за действителен осигурителен стаж периода от 30.09.1974 г. до 30.10.1976 г., когато касаторът е бил на редовна военна служба. В нормата на чл. 9, ал. 7 КСО, в редакцията й изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изрично е записано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл е и нормата на чл. 44, ал. 1 НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба, като за този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. При наличие на изрична нормативна уредба на цитирания осигурителен стаж, то липсва правно основание за коментар дали той е действителен или не по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Още повече, че в процесния период е действал чл. 81 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите. След като стажът е положен при действието на цитирания текст, допълнителен аргумент за признаването му се черпи и от нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, изм. обн. ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 20.12.2005 г. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд.

Зачитането на този стаж, обаче, не променя крайния резултат от оспорването, понеже от останалите доказателства по делото е видно, че жалбоподателят не изпълнява условието за 15 години действителен осигурителен стаж. Това е така, защото представените удостоверения, обр. УП-30 №189 от 11.05.1992 г. и № 481 от 08.09.1992 г., не отговарят на изискванията за форма и съдържание и нямат материална доказателствена сила. В тях няма отбелязване на липсата на първичните изплащателни ведомости и причините за това, основанието за издаване на удостоверенията и всички документи, въз основа на които те са съставени. Както е посочено в мотивите на решението, удостоверенията не са оформени съобразно изискванията на т. 8 от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (обн. ДВ бр. 20 от 12.03.1968 г., изм. и доп. - ДВ, бр.48 от 1975), тъй като липсва подпис на главния счетоводител.

Освен това Удостоверение, обр. УП-30 №189 от 11.05.1992 г. е било отменено, а вместо него е издадено друго Удостоверение, обр. УП-3 №2286 от 31.08.2022 г., което е било зачетено от пенсионния орган.

Правилна е и преценката на съда да не кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като те са противоречиви, непоследователни в своята логика, не съвпадат с твърденията на касатора и по никакъв начин не подкрепят неговата теза.

При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК и §1, т. 6 от ДР на АПК, жалбоподателят следва да заплати на НОИ сумата в размер от 100 лева, определена на основание чл. 24 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 520 от 27.06.2023 г., постановено по адм. дело № 108 по описа за 2023 г. на Административен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Ю. Х. Х. от [населено място], област Хасково, да заплати на Националния осигурителен институт - гр. София, бул. „А. С. № 62-64, Булстат 121082521, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. С. п/ ЯВОР КОЛЕВ