Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. П. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от съдията К. К. по административно дело № 7248/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Бианка ММ“ ЕООД със седалище в гр.В. Т. подадена чрез пълномощника адвокат М. И.. Жалбата е против решение №148 от 09.06.2023., постановено по адм. дело №85/2023г. на Административен съд – В. Т. С него е отхвърлена жалбата на „Бианка ММ“ ЕООД против решение с №61/3/3120858/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, с което на дружеството е определена финансова корекция в размер на 20 132,71 лв., представляващи 10 % от получената субсидия. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. По същество излага оплаквания, сходни с разгледаните вече от първоинстанционния съд. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова по съществото на спора, с което да бъде отменен обжалвания административен акт, като неправилно е посочил, че актът е такъв за установяване на публично държавно вземане, тъй като в случая предмет на съдебното производство е решение за налагане на финансова корекция.

Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, не изразява становище по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Административен съд – В. Т. следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационни основания за отмяната му

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на „Бианка ММ“ ЕООД против решение с № 61/3/3120858/3/01/04/01 (изх. № 01-2600/6604 от 20.02.2022г.) за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на дружеството е определена финансова корекция в размер на 20 132,71 лв.

За да постанови решението си, съдът след изясняване на фактическата обстановка и във връзка с приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, както и разпит на свидетели, от правна страна е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, както и с предвиденото в закона съдържание. Съдът е констатирал, че при издаване на оспореното решение за налагане на финансова корекция са спазени административнопроцесуалните правила, както и че не е налице нарушение на материалния закон.

Съдът се е мотивирал, че от събраните при провеждане на административното производство доказателства, както и от събраните в хода на съдебното производство такива, приема за установено, че „Бианка ММ“ ЕООД не е спазил параметрите, заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчивата заетост – не е разкрил нови и/или не е запазил броя на съществуващите работни места. Приел е, че дружеството не е назначило 1 брой работник по трудов договор, предвиден в бизнес плана, а само управителят е продължил да осъществява трудови функции, за което е бил осигуряван за всички осигурителни случаи. Следователно е налице 50% изпълнение на задължението в устойчивата заетост, доколкото бизнес планът е изпълнен само за управителя, но не и за един наемен работник. По отношение на неизпълнението на заложените приходи в субсидираната дейност съгласно одобрения бизнес плана, за всяка една от годините в периода на проверка 2016-2018г. съдът е приел, че средноаритметичният процент на изпълнение на приходите за три последователни финансови години /2016г.; 2017г. и 2018г./ е 31,93%. Съдът е изложил мотиви и, че не споделя изводите на административния орган във връзка с трето установено нарушение, изразяващо се в несъответствия в количествата на финансираните активи. Тази част от обжалваното решение остава извън касационната проверка поради липса на касационни оплаквания в тази му част.

Според съда правилно е прието от административния орган, че в случая е налице нарушение на т.4.17 от договор № 61/3/3120858 от 15.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по Мярка 41 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Неизпълнението на одобрените индикатори било основание за извършване на финансова корекция по смисъла на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ, както правилно е процедирал административния орган.

Съдът е приел за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, свързани с приложението на нормите на Правилата за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.

Мотивиран е и извод от съда, че правилно административният орган е поискал връщане, както на получената помощ от европейския фонд, така и от държавния бюджет.

Обжалваното решение е правилно.

При правилно установена фактическа обстановка Административен съд – В. Т. е извел правилни правни изводи. Възраженията изложени в жалбата пред настоящата инстанция са сходни с направените пред първоинстанционния съд, като следва да се отбележи, че административният съд ги е разгледал подробно и при постановяване на решението си не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му.

Административният акт е издаден на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от ЗПЗП, чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. /Наредба №29 от 11.08.2008г./, чл.59, ал.1 и ал.2 от Наредба №23 от 18.12.2009г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Прилагане на стратегиите за местно развитие“ и по мярка „Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. /Наредба №23 от 18.12.2009г./ и чл.70, ал.1, т.7, във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 и 4, ал.3 от ДР на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, в сила от 01.07.2022г., както и в изпълнение на влязло в законна сила решение №9265 от 20.10.2022г., постановено по адм. дело №10136/2021г. по описа на Върховния административен съд.

От фактите по делото безспорно се установява, че между Държавен фонд „Земеделие“ и „Местна инициативна група – Брезово, Б. Д. и „Бианка ММ“ ЕООД, като „ползвател“ е сключен договор №61/3/3120858 от 15.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по Мярка 41 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007–2013г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Според т.1.1 и т.1.2 от договора, Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени oт ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект с ИД №61/3/312/0858 от 24.10.2013г., като Фондът изплаща помощта по договора, при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него; Наредба №23 от 18.12.2009г.; Наредба №29 от 11.08.2008г.; Програмата за развитие на селските райони за периода 2007–2013г.; Регламент 1407/2013 от 18.12.2014г., както и всички действащи в съответната област нормативни актове.

Противно на твърденията на касационния жалбоподател се приема, че изпълнението на бизнес плана е индикатор за постигане на целите на проекта, респективно ефективността на предоставяне на безвъзмездната помощ. Следователно, при преценката за изпълнението на задълженията на жалбоподателя следва да се съобразяват не само клаузите на договора за безвъзмездна финансова помощ, но и изготвения от самия него бизнес план, включително заложените в плана стойности и финансови показатели. Именно въз основа на този бизнес план проектът е одобрен за финансиране, сключен е договорът и е изплатена субсидията по него. Заложените в бизнес плана финансови показатели са точни индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до възможност за коригиране на размера на финансовата помощ. Бизнес планът е задължителен, а не пожелателен и всеки един от показателите от същия следва да бъде изпълнен. Не може да бъде прието за основателно възражението на касатора, че бизнес плана е с прогнозен характер.

С касационната жалба се твърди, че финансирането на инвестицията е с цел нейното реализиране, приходите са резултат от последваща дейност, но не и самата инвестиция. Между страните няма спор, че ползвателят на помощта е следвало да изгради и е изгладил къща за гости в [населено място], общ.Брезово, обл.Пловдив. Построяването обаче не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. В случая е безспорно установено неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. Средно аритметично за трите финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./ изпълнението на бизнес плана е в размер на 31,93 % от заложените приходи /установено и от вещото лице по делото/. Установено е и неизпълнение на бизнес плана в частта относно заложеното разкриване на 2 (две) работни места, от които 1бр. управленски и 1бр. производствен персонал.

В случая е налице установеното от административния орган нарушение по т.4.17 и т. 4.25.3 от Договора. Съгласно чл.59, ал.1 от Наредба №23 от 18.12.2009г., в случай че МИГ или получателите на помощта не изпълняват свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с тях. При проверка на изпълнението на проекта ДФЗ е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, поради което е достигнал до верни изводи за финансовото неизпълнение на плана.

След като ползвателят на помощта не е постигнал предвидените от него финансови показатели и разкриването на брой работни места, той нанася вреда на бюджета на Общността, тъй като не работи в посока развитие на туризма в селските райони и насърчаване на заетостта.

Нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз като действителна или възможна последица от извършено нарушение на стопански субект е същностен елемент от понятието „нередност“ и по смисъла на чл.2, т.7 от Регламент №1083/2006г. на Съвета. Допуснатите от ползвателя на помощта действия или бездействия са довели до нарушение на разпоредбите на относимите наредби и договора за отпускане на финансова помощ, което от своя страна води до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл.2 от Наредбата. Следва да се посочи, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза, и в частност Регламент №1083/2016г., поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това разбиране на разпоредбата на чл.2, т.7 от Регламент №1083/2006г. следва от буквалното езиково тълкуване, което не оставя никакво съмнение за тази възможност – „има или би могло да има“. Следователно твърдението на касатора, че в оспорения индивидуален административен акт не се посочва и доказва конкретна вреда на бюджета на Съюза, не следва да се приеме, като нарушение.

В рамките на самостоятелната си преценка административният орган законосъобразно е определил финансовата корекция в размер на 10 % върху стойността на цялата изплатена сума. След изменението на ЗУСЕСИФ, обн. в ДВ, бр.85 от 24.10.2017г. нормата на чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ е допълнена, като за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Определящо значение в случая е обстоятелството, че към датата на издаване на обжалваното решение за финансова корекция допълнената разпоредба е действаща, поради което определената финансова корекция и върху националното съфинансиране е законосъобразно определена от издателя на процесния акт. Затова е неоснователно твърдението на касатора, че изпълнителният директор на ДФЗ не е бил оправомощен да наложи корекция и на средствата, представляващи национално съфиннасиране.

Поради липсата на наведените касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, решението на първоинстанционния съд е правилно и затова то следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №148 от 09.06.2023., постановено по адм. дело №85/2023г. на Административен съд – В. Т.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Бианка ММ“ ЕООД за присъждане на разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА