4 № 60409

гр. София

22.11.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 4071 от 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от О. В. Л., чрез адв. М. Б., срещу определение № 107 от 28.06.2021 г. по възз. ч. гр. д. № 347/2021 г. на Пловдивски апелативен съд. С него е потвърдено определение № 260871 от 07.04.2021 г. по гр. д. № 762/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, с което производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Карлово.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се релевира основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводи, че обжалваното определение е постановено в разрез с правилата за определяне на родова подсъдност по чл. 104 ГПК, тъй като предявената претенция не е за дължима по трудово правоотношение сума – с постигнатото между страните споразумение е извършена обективна новация, което изключва възможността спорът да се квалифицира като трудов. Цитира се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1. „При положение, че от твърденията на ищеца и представените доказателства по делото е напълно ясно, че същият не претендира суми, произтичащи от трудово възнаграждение, а такива по новационно облигационно споразумение, следва ли съдът да определя правилата за родова подсъдност на делото по реда на чл. 104, ал. 4 ГПК, като приложи изключението, че трудовите спорове независимо от цената...