О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60593

гр. София, 22.11.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : К. Е.

ЧЛЕНОВЕ : Б. Й.

Е. С.

изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 135/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Р. Ф. - поданик на Обединено кралство Великобритания и С. И. представляван по пълномощие от адв. К. Д. от САК, срещу решение № 383 от 22.06.2020 г., постановено по в. т. д. № 169/2020 г. на Окръжен съд - Варна. С посоченото решение е потвърдено решение № 3671 от 09.08.2019 г. по гр. д. № 1143/2019 г. на Районен съд - Варна в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е осъден Г. Р. Ф. да заплати на „Л. В. ЕООД /с променено в хода на делото фирмено наименование „З. К. ЕООД/ на основание чл.79 ЗЗД сумата 20 536.22 лв. с ДДС - дължимо възнаграждение по договор за посредничество при покупка на недвижим имот, ведно със законната лихва от предявяване на иска на 24.01.2019 г. до окончателното плащане, на основание чл.86 ЗЗД сумата 975.47 лв. - обезщетение за забава за периода от 06.08.2018 г. до 23.01.2019 г., и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 2 365.38 лв. - съдебно - деловодни разноски.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл.235, ал.2 ГПК, чл.236 ГПК, чл.272 ГПК, чл.154, ал.1 ГПК, чл.164, ал.1, т.6 ГПК и чл.172 ГПК и нарушения на материалния закон - чл.280 ЗЗД вр. чл.50 ЗЗД, чл.21 ЗЗД, и чл.20 ЗЗД. По съображения в жалбата се прави искане за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.

Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Ответникът по касация „З. К. ЕООД със седалище в [населено място] не заявява становище по жалбата в срока по чл.287, ал.1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в указания от въззивния съд едномесечен срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да потвърди решението на Районен съд - Варна в обжалваната от ответника Г. Р. Ф. осъдителна част, Окръжен съд - Варна е приел, че в качеството му на посредник по сключен с ответника неформален договор за посредничество за покупка на недвижим имот ищецът „З. К. ЕООД /с предишно фирмено наименование „Л. В. ЕООД/ има право на възнаграждение в размер на присъдените от първата инстанция 20 536.22 лв. с ДДС, ведно с обезщетение за забава в размер на 975.45 лв., тъй като вследствие на предприетите от същия действия в изпълнение на договора за посредничество е постигнат целеният с договора резултат - осъществяване на връзка между продавача и ответника - клиент и реализиране на сделка /покупко - продажбата на недвижим имот/ при зададените параметри.

След съвкупна преценка на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства въззивният съд е приел за установена по несъмнен начин облигационната обвързаност на страните с договор за посредничество, с който ищецът „З. К. ЕООД се е съгласил да посредничи на ответника Г. Р. Ф. при покупката на недвижим имот. По делото не е имало спор, че ответникът е сключил договор за продажба на недвижим имот, като въз основа на писмените и гласни доказателства по делото въззивният съд е направил извод, че връзката между ответника и продавача на имота е осъществена със съдействието на посредника „З. К. ЕООД. В подкрепа на направения извод въззивният съд се е позовал на представения с исковата молба протокол за проведен оглед на недвижими имоти от 23.10.2017 г. и на еднопосочните показания на свидетелите С. Г. - служител на ищеца, и Р. И. - продавач на имота. Свидетелите са обяснили, че протоколът за оглед е бил изготвен на български език и е подписан в офиса на дружеството - ищец в присъствие на ответника от лицето Д. И.; Преди да положи подпис от негово име, Д. И. разяснила на ответника /който не владеел български език/ съдържанието на подписвания документ; Впоследствие И., а след това и Г. Р. Ф., посетили имота в присъствие на представляващия ищцовото дружество и заявили, че го одобряват за покупка, но при условие, че се премахне намиращ се в имота електрически стълб, който би представлявал опасност за детето им. Условието за премахване на електрическия стълб е поставено и в подписания по-късно от ответника формуляр за запазване на имот за закупуване. Съобразявайки свидетелските показания, въззивният съд е приел, че към момента на подписване на протокола за оглед и този на извършване на огледите И. е действала като пълномощник на ответника по силата на неформално упълномощаване и че всички извършени действия насочват към изпълнение на задълженията на ответника като посредник. Предвид изводите, до които е достигнал след преценка на доказателствата, въззивният съд е счел за неоснователни възраженията и доводите на ответника за недължимост на претендираното от ищеца възнаграждение поради неизпълнение на поетите от последния договорни задължения.

Въззивният съд е преценил като неоснователно и възражението на ответника - жалбоподател, че договорът за посредничество следва да се счита за развален с връщане от ищеца на платения при сключването му депозит за запазване на имот в размер на 2 000 евро. От съдържанието на подписания от ответника формуляр за запазване на имот за закупуване съдът е заключил, че в качеството си на посредник ответникът се е задължил да съдейства на купувача за закупуване на имота при определени условия, без неосъществяването на тези условия да води до разваляне на договора за посредничество и без да дерогира поетото от ответника, чрез пълномощника му Д. И., задължение по протокола за оглед от 23.10.2017 г. да заплати възнаграждение на посредника в случай на сключен без знанието му окончателен договор за покупко - продажба.

В зависимост от фактическите и правни изводи, до които е достигнал, въззивният съд е потвърдил постановеното от първоинстанционния съд осъдително решение, препращайки по реда на чл.272 ГПК към неговите мотиви.

По основанията за допускане на касационно обжалване :

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът - ответник в първоинстанционното производство, е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирано с твърдения, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните значими за изхода на делото въпроси : „1. Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи, наведени във въззивната жалба, за неправилност на решението, както и всички допустими и относими към правния спор доказателства съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, в т. ч. и когато прилага чл.272 ГПК, препращайки към мотивите на първата инстанция; 2. При обсъждането на приобщения доказателствен материал следва ли да се извърши съпоставка на доказателствените средства, които за бъдат обсъдени в тяхната взаимна връзка, като се субсумират фактите, да се преценят възраженията на ответника и решението да се постанови само по разяснено дело; Допустимо ли е и в съответствие с изискването на чл.236, ал.2 ГПК и константната съдебна практика бланкетното споменаване на доказателствените средства, обобщаването, че фактическата обстановка се изгражда от тях, без те да са обсъдени конкретно и в тяхната взаимовръзка, извратеното им тълкуване и пригаждане към правната теза на една от страните; Сложната преценка за установяване на действителното правно положение въз основа на тълкуване и съпоставяне на доказателствата и съобразяването им с възражението на ответника може ли да се извърши бланкетно, без излагане на обстойни обективни съображения относно тяхното действително значение за формиране на фактическата обстановка, която следва да бъде субсумирана под определена правна норма; 3. При преценка на показанията на свидетел, които са от съществено значение за формиране на изводите относно действителното правно положение, каквито са тези на свидетелката С. Г., не следва ли да се преценява тяхната достоверност с оглед заинтересоваността й от тезата на ищеца и от крайния положителен изход по спора съобразно изискването на чл.172 ГПК, или преценката им следва да се съсредоточи само върху тяхното опровергаване от ответната страна; 4. При тълкуването на облигационните връзки между страните, обективирани в договорни отношения, не следва ли да се търси действителната им обща воля съобразно правилата на чл.20 ЗЗД, след като отношенията им са неясни и противоречиви; Следва ли да се съобразят отделните уговорки една с друга, при което да се вземат предвид разпоредбите на чл.21, ал.1 ЗЗД и чл.8 ЗЗД; При преценка на общата воля на страните следва ли да се съобрази, че договора поражда задължения между страните и само в определени случаи в полза на трето лице; Наличието на изключение от правилото на чл.21, ал.1 ГПК /заб. вероятно се има предвид чл.21, ал.1 ЗЗД/ не следва ли да се установи пълно и главно от страната /ищеца/, която го твърди, а да се прави само въз основа на предположения“.

Настоящият състав на ВКС намира, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е осъществено по отношение на постановеното от Окръжен съд - Варна въззивно решение.

Формулираните в т.1 и т.2 въпроси не носят белезите на правни въпроси с обуславящо изхода на делото значение по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. В съдържанието на въпросите са инкорпорирани поддържаните в касационната жалба оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при обсъждането и преценката на доказателствата и доводите на страните, както и при мотивиране на съдебното решение, които нарушения - предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не са предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Дори да се приеме, че въпросите отговарят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на тях не се констатира противоречие със сочената от касатора практика на ВКС, обективирана в решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ІV г. о., решение № 92/22.02.2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г. на ІV г. о., решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ІІ т. о., решение № 22/02.07.2019 г. по т. д. № 587/2018 г. на І т. о. и решение № 18/09.03.2018 г. по т. д. № 1512/2017 г. на І т. о. При постановяване на решението си въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, но независимо от препращането е изложил свои собствени мотиви за уважаване на предявените срещу касатора осъдителни искове. От мотивите към въззивното решение е видно, че въззивният съд е извършил самостоятелна решаваща дейност като инстанция по съществото на правния спор и е формирал свои правни и фактически изводи по спора след съвкупна преценка на счетените за относими доказателства. В мотивите - противно на твърденията на касатора, съдът се е произнесъл по всички доводи и възражения, насочени към оспорване на облигационната обвързаност между страните и на изпълнението на поетите с договора за посредничество задължения от страна на ищеца - посредник, като е приел, че сключването на договора и изпълнението на задълженията, за които посредникът претендира възнаграждение, са установени по несъмнен начин от събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства. Правилността на направените от въззивния съд изводи не е предмет на производството по чл.288 ГПК, а след като разрешението на поставените в изложението процесуални въпроси не противоречи на сочената от касатора практика на ВКС, няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Въпросът по т.3 е изведен от оплакването в касационната жалба, че въззивният съд е основал решението си на показанията на свидетелката С. Г., която е служител на дружеството - ищец и е заинтересована от благоприятен за дружеството изход от делото. Преценен във връзка с мотивите към обжалваното решение, посоченият въпрос не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като решаващите изводи на въззивния съд по съществото на спора не са обусловени от неговото разрешаване. При обсъждане на показанията на свидетелката Г. въззивният съд е констатирал, че тя е служител на „З. К. ЕООД, и е отчел евентуалната й заинтересованост делото да приключи с благоприятен за нейния работодателя резултат. Кредитирането на показанията на свидетелката Г. като достоверни е последица от преценката на съда, че те се припокриват изцяло с показанията на друг свидетел по делото, чиято незаинтересованост от крайния резултат по делото е несъмнена - собственичката на закупения от ответника - касатор недвижим имот. Предвид възприетия от въззивния съд подход при обсъждането и кредитирането на показанията на свидетелката Г., поставеният въпрос не може да предпостави допускане на обжалваното решение до касационен контрол, включително поради това, че не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС в цитираното в изложението решение № 800/22.03.2011 г. по гр. д. № 776/2009 г. на ІV г. о.

Последната група въпроси, формулирани в т.4 от изложението, не кореспондират с мотивите към обжалваното решение и това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване по повод на тях. В мотивите няма изводи, формирани вследствие тълкуване на договорни уговорки между страните, респ. изводи, че договорът за посредничество е породил задължения за трето лице, каквато теза е инкорпорирана в зададените въпроси. За прецизност следва да се посочи, че на тълкуване съобразно критериите на чл.20 ЗЗД подлежат клаузите на договора, респ. постигнатите от страните уговорки в договора, а не „облигационните връзки между страните“, в какъвто смисъл е първият въпрос. След като не са намерили отговор в мотивите към обжалваното решение, въпросите по т.4 не могат да бъдат подведени под общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и е безпредметно да се обсъжда поддържаното във връзка с тях противоречие на решението с практиката на ВКС.

По изложените съображения решението по в. т. д. № 169/2020 г. на Окръжен съд - Варна не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Неоснователно е искането на касатора въззивното решение да се допусне до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

В практиката на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е възприето разрешението, че като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК.

В конкретния случай касаторът е аргументирал очевидната неправилност с доводи за неправилна преценка на фактите и доказателствата по делото от страна на въззивния съд, за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост на изводите относно съдържанието на договорното правоотношение между страните и изпълнението на поетите с договора задължения. Поддържаните доводи не насочват към очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, а съставляват оплаквания за неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК и произнасянето по тях е възможно само по реда на чл.290 ГПК. В рамките на правомощията по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не преценява въззивното решение като очевидно неправилно, поради което не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 383 от 22.06.2020 г., постановено по в. т. д. № 169/2020 г. на Окръжен съд - Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :