№ 60640

[населено място], 22.11.2021

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: Р. Б.

В. Х.

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 28/2021 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ФАФ Ферзихерунгс” – акционерно дружество със седалище в Р. А. против решение № 247/17.08.2020 г. по т. д.№ 299/2019 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му, с която по същество е потвърдено решение № 3/ 09.01.2019 г. по т. д.№65/2017 г. на Окръжен съд – Хасково, за осъждане касатора да заплати на Ф. В., Д. Н. и Р. В., в качеството на наследници на ищеца Д. В., починал в хода на производството, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ексцес в увреждането, в причинна връзка с ПТП от 11.11.2009 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество автомобил, в размер на 300 000 лева, ведно със законна лихва върху същото от 01.01.2011 г. до окончателното му изплащане, к а к т о и е потвърдено решението на първоинстанционния съд за осъждане застрахователя да изплати на ответниците – универсални правоприемници на ищеца - обезщетение за имуществени вреди във връзка с влошеното здравословно състояние, в размер на 29 205,99 лева / направени разходи за лечение в Р. Т. / и 4 944,94 лева / направени разходи за лекарства / , к а к т о и в частта му, с която иска за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от доход, с приспадане на получена пенсия, за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2017 г. , е уважен за сумата от 111 724,06 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като счита, че съдът не е съобразил сключеното между пострадалия наследодател и застрахователното дружество споразумение за обезщетяване на причинени от ПТП вреди / от 03.01.2011 г. /, с което е определено и изплатено обезщетение от 700 000 лева и в което пострадалият изрично е заявил, че е удовлетворен напълно за претърпените от него по повод на процесното произшествие вреди и няма да има за в бъдеще каквито и да било претенции към застрахователя. Касаторът твърди, че определянето на високия размер на обезщетението е именно с цел обезщетяване на възможно, макар непроявено до момента на споразумението, влошаване на здравословното състояние на пострадалия. Отделно страната твърди, че така изплатеното и присъдено в настоящото производство обезщетение надхвърля лимита на застрахователна отговорност за обезщетяване на вреди – имуществени и неимуществени, според българския закон към момента на сключване на споразумението. Намира немотивиран извода на съда за установено влошаване на здравословното състояние на ищеца, което да не е било очаквано и предвидимо от медицинска гледна точка при сключване на споразумението, като се има предвид, че същото е подписано 14 месеца след увреждането. В този смисъл оспорва доказаност на ексцес. Касаторът мотивира неправилност поради съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства , както и произнасяне в разрив с критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД – неотчитането на всички релевантни факти е предпоставило изключително завишен размер на обезщетението, вкл. като се съобразят социално – икономическите условия в страната към момента на застрахователното събитие. Оспорва се правилността на въззивното решение и в частта относно присъдените мораторни лихви върху главниците, поради неразгледано от съда възражение за погасителна тригодишна давност на вземанията от лихви и неправилно определен начален момент на изискуемост на главниците. В частта в която е потвърдено първоинстанционното решение за обезщетяване на имуществени вреди, касаторът счита, че правните изводи са основани на оспорени частни документи, без материална доказателствена сила .

Ответните страни – Ф. В., Р. В. и Д. Н. – оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на общия и допълнителен селективен критерий по всеки от формулираните въпроси и необоснованост на очевидна неправилност.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно съдържанието на касационните основания за неправилност и обхвата на изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК, настоящият състав съобрази следното :

Ищецът Д. В. / починал в хода на производството и оставил за наследници съпруга и две дъщери, конституирани като ищци /е предявил срещу ответното дружество обективно съединени искове, с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ / отм ./ , за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди от ексцес - влошаване на здравословното му състояние, понесени в причинна връзка със същото разходи за лечение , както и пропуснати ползи от нереализиран доход, в причинна връзка с увреждане при ПТП от 11.11.2009 г., настъпило по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилисти автомобил . На 03.01.2011 г. между ищеца и застрахователното дружество – кореспондент на чуждестранния застраховател – е сключено споразумение за извънсъдебно уреждане на претенция за обезщетение, като се твърди договорено и получено такова в размер на 700 000 лева, без разграничаване на сумата по пера за различни видове вреди / представеното копие от споразумението по делото не съдържа сума в какъвто и да било размер в чл.1, предвиден за упоменаването й, но това обстоятелство е безспорно между страните /. В чл.2 от споразумението е декларирано, че пострадалият е напълно удовлетворен от обезщетението за претърпените от него вреди от ПТП и няма, както и няма да има в бъдеще, каквито и да било претенции към делинквента, ответника – застраховател и кореспондента му в страната, сключил споразумението. В чл.5 е декларирано, че споразумението урежда изцяло задълженията на страните и същите заявяват, че нямат претенции един към друг, както и че няма да завеждат съдебни искове по повод горепосоченото ПТП. С отговора на исковата молба ответникът е поддържал тезата, че споразумението обезщетява и предвидимите бъдещи вреди, макар същото да не е изрично посочено в текста му / а и дали е имало и какви са били предвидимите към същия момент, за да биха могли да бъдат съобразени като такива, бъдещи вреди по делото не е установявано / . Поддържани са и останалите възражения - предмет на касационните доводи – за липса на влошаване в здравословното състояние на ищеца, в сравнение със състоянието му към момента на сключване на споразумението / в касационната жалба се поддържа липса на влошаване и спрямо предвидимите, но непроявили се към момента на споразумението вреди, в който смисъл е и изложението в отговора на допълнителната искова молба /, в евентуалност - размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Оспорено е понасянето на имуществени вреди, като неподкрепено с доказателства по делото, както и дължимостта на лихви върху претендираните главници, поради недоказаност на последните, в евентуалност е оспорен началния момент на дължимост, различен от посочения от ищеца. Възражение за погасителна давност не е предявено, вкл. с отговора на допълнителната искова молба.

За да постанови атакуваното решение, въззивният съд е приел, че сключеното споразумение не обезщетява и бъдещи вреди от влошаване на здравословното състояние на ищеца, в причинна връзка с увреждането, претърпяно от застрахователното събитие, както предвид съдържанието на самото споразумение, така и поради обективна невъзможност да се предвидят и обезщетят всички действително понесени впоследствие вреди от усложнения в здравословното състояние на пострадалия. Съдът е споделил изводите на първоинстанционния съд, за установено влошаване на здравословното състояние на ищеца след подписване на споразумението , изразяващо се в : хроничен остеомиелит и втвърдяване на лява колянна става, с времето преминала във фрексионна контрактура на същата - ексцес от счупването на лявата бедрена кост и костите на лявата подбедрица ; масивни плеврални сраствания на фона на калуси от зарастване на счупени ребра и пневмосклероза / заместване на контузените участъци от белия дроб с нефункционална съединителна фиброзна тъкан /, стеснение на дихателната тръба, остра сърдечна левокамерна недостатъчност, пароктсизмална диспнея, хипертония 3 степен, мембранозна стеноза на трахеята - ексцес от контузията на гръдния кош, сърдечната област и белите дробове и последвалата травматична пневмония. По отношение установеността на ексцеса и причинността на здравословните усложнения с първоначалното увреждане при ПТП въззивният съд не е излагал самостоятелен анализ на доказателствата, а препратил към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК. Въззивният съд е приел, че макар съществували отпреди увреждането, хроничните заболявания на ищеца – артериална хипертония, хронична сърдечна недостатъчност, хроничен пиелонефрит, затлъстяване, жлъчно-каменна болест и ревматоиден артрит – доколкото са претърпели допълнително усложнение в причинност с травмата от ПТП / съгласно заключение на вещо лице М. С. /, следва да се съобразят при определяне на обезщетението за ексцес, макар да не е разграничено в какво съотношение, спрямо собствената им първопричина, предхождаща застрахователното събитие. По довода, поддържан и във въззивната жалба на ответника - че размера на договореното със споразумението и изплатено обезщетение е в максималния размер на застрахователна отговорност за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ според б ъ л г а р с к и я з а к о н - въззивното решение не съдържа каквито и да било мотиви . Във въззивна инстанция ищцовата страна е поддържала тезата, че законодателно установените застрахователни лимити по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ съобразно българския закон, на които ответникът се позовава, от една страна обвързват само българските застрахователи, а от друга са минимални, а не максимални граници на отговорността . За събития, причинени от автомобили, обичайно пребиваващи в страни – членки на Европейския съюз или на Международното споразумение „ Зелена карта„, какъвто е настоящия случай, отговорността е според „ регламентиращата национална правна уредба„. Макар и недостатъчно прецизно, но е ясно, че се оспорва приложимостта на лимитите на отговорност според българското законодателство, но се акцентира изрично и на факта, доколкото същите са само минимален праг на застрахователна отговорност, лимита по застрахователната полица на делинквента с чуждестранния застраховател / липсваща по делото / - е 10 милиона евро. Ищците считат този факт за безспорен по делото, макар да не е изрично постановено определение за неговата безспорност.

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси, при допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК : 1/ Може ли да бъде задължен застраховател да изплати обезщетение в размер над нормативно определения в Р. Б. лимит на отговорност за неимуществени и имуществени вреди, вследствие телесно увреждане, по застраховка „ Гражданска отговорност „ ? ; 2/ Не следва ли при определяне на застрахователното обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност„ ? ; 3/ Отговорността на застрахователя не е ли до нормативно определения лимит ? ; 4/ Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател ?; 5/ Не покрива ли критерия за справедливост определеното и изплатено в самото начало на 2011 г. застрахователно обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди, чийто размер е 700 000 лева ? ; 6/ Съдът не следва ли да вземе предвид съществуващия договор за спогодба и да постанови съдебно решение, което отговаря на уреденото в този договор ? ; 7/ В случай, че съдът реши, че спогодбата е валидна, не трябва ли да реши делото съобразно нея ? Следва ли да се приеме ексцес ако при определяне и изплащане на застрахователното обезщетение са били предвидени / очевидно се визират усложненията /, допускана е възможността за евентуално влошаване на здравословното състояние на пострадалия ? ; 8/ С изтичане на тригодишна давност не се ли погасяват вземанията за лихви ? Давността не започва ли да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо ? ; 9/ Следва ли да се приеме за доказана дължимостта за изплащане на обезщетение за пропуснати ползи, само въз основа на оспорени частни документи ?

Първите три въпроса конфронтират с правната уредба на отговорността на застраховател по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ , която п о б ъ л г а р с к и я з а к о н / на който, а не на съдържанието на застрахователния договор с чуждестранния застраховател – респ. отговорност до размера на застрахователната сума по същия, нито на приложим чужд закон, се позовава страната / не е лимитирана, освен с м и н и м а л н и нива на застрахователно покритие, т. е. може да се договори и в по-голям размер. Съгласно пар. 27 ал.1 т.1 б.”а” от ПЗР на КЗ от 2005 г. / отм. / , действащ към момента на застрахователното събитие / който момент, като единствено релевантен, визират въпросите, въпреки че се касае за последващо търпими вреди от ексцес / от 01.01.2010 г. минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждане или смърт, за всяко събитие при едно пострадало лице, се определят на 1 000 000 лева, а до 01.01.2010 г. – на 700 000 лева / ал.2 т.1 б.”а” /. Както се посочи по-горе, касае се за м и н и м а л н и , а не максимално допустими стойности, в който смисъл формулира касационните си доводи и въпроси ответникът. Минималния, законодателно въведен праг на застрахователна отговорност действително може да съвпада с договорения размер на отговорността по застрахователния договор , но последното не се презумира / в този смисъл решение по т. д.№ 976/2010 г. на І т. о. на ВКС / . Ако пък ответникът визира именно застрахователното покритие по договора на делинквента с чуждестранния застраховател, то следва да се съобрази, че такъв довод, ясно и обосновано, не е въведен своевременно в предмета на спора, нито е доказан, с представена застрахователна полица по делото. По начало, довода за обезщетение, надхвърлящо застрахователните лимити според българското законодателство, сам по себе си, е нелогичен, тъй като максимални ограничения законът не съдържа, а и за да би бил релевантен за изхода на правния спор е предходно обусловен от обосноваване приложимост на българския закон, за съобразими минимални нива на застрахователно покритие и от установяване на факта, че конкретния застрахователен договор, сключен между делинквента и застрахователя на отговорността му – ответника - е сключен за застрахователна сума, съответна на същия този, законодателно определен минимален праг / така и в посоченото по-горе решение по т. д.№ 976/2010 г. на І т. о. на ВКС, според което не е налице презумптивен знак на равенство между понятията„ застрахователна сума, определяща лимит на отговорността„ и „ лимит на отговорността, посочен в закона „ – НЗЗ отм. в конкретния случай / . От друга страна, отговор на такъв довод нито първоинстанционният, нито въззивният съд е давал, което предпоставя процесуалноправен въпрос, относим към задълженията на въззивния съд, съгласно чл. 236 ал. 2 ГПК.

Въпроси от 4 до 7 вкл. не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Освен че са формулирани като фактологични - изискващи отговор съобразно конкретните обстоятелства и доказателства по делото, а не еднозначен отговор по приложението на правна норма или правен принцип, същите са формулирани в съответствие с тезата на страната, несподелена от съда : че споразумението от 03.01.2011 г. обезщетява не само понесените от наследодателя до момента на сключването му вреди - имуществени и неимуществени, но и предвидимите, очаквани бъдещи такива – резултат от влошаване на здравословното му състояние, в причинност с вече претърпените от застрахователното събитие увреди. Съдът е изхождал от обстоятелството, че текста на споразумението не съдържа изрична или безспорно изводима с този смисъл уговорка, а и че не всички предявени от ищеца вреди от ексцес са били обективно предвидими, т. е. бъдещи, но сигурни в настъпването си към момента на споразумението вреди , за да би могъл пострадалият да прецени адекватно интереса си в предходен спрямо настъпването им момент. В този смисъл, въпросите са зададени превратно, като се изхожда от тезата, че въпреки изрична уговореност в поддържания от касатора смисъл, съдът е отказал да се съобрази с формираната от страните взаимна воля , т. е. че изводите му са в разрив с приетата за установена фактическа обстановка.

Осмият въпрос предполага произнасяне на съда по възражение за погасителна давност на вземания от лихви, но в противоречие с материалния закон. Такова произнасяне липсва, но без да се касае за процесуално нарушение на съда, тъй като възражение за погасителна давност, за вземанията на ищеца от законна лихва върху присъдените главници, ответникът не е предявил нито с отговора на исковата, нито с този на допълнителната искова молба. Въпросът е напълно чужд на предмета на делото и като такъв не удовлетворява изискването за правен - отговор на който да е от естество да промени правния резултат.

Деветият въпрос е относим към уважените искове за обезщетяване на имуществени вреди. Въпросът, вкл. с оглед развития касационен довод в раздел VІ от касационната жалба, е несъответен на процесуалните действия на ответника, който не е оспорил представените с исковата и допълнителната искова молба писмени доказателства на ищеца в качеството им на документи / вярност, автентичност / , а единствено е възразил относно доказателствената им стойност по отношение на релевантните за спора факти. В този смисъл не е налице същинско оспорване на документ. При това ищецът е представил не само свидетелстващи, но и диспозитивни документи, оспорими единствено досежно авторство, както и доказвал претенциите си със съдебно-икономическа експертиза .

Независимо от неудовлетворения общ критерий, дори да биха съставлявали правни, въпросите не са обосновани с допълнителния селективен критерий, сочен единствено в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, с формално позоваване на разпоредбата . Съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допълнителния селективен критерий по чл.280 ал. 1 т.3 ГПК предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма, чието тълкуване е породило противоречива практика, съответно посочена, или обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна практика по тълкуването на такава норма, предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството.

Очевидна неправилност на въззивния акт не е самостоятелно обосновавана, извън формулираните въпроси и тезата за неправилен отговор на същите, даден от въззивния съд. Съобразно непротиворечивата практика на ВКС, очевидната неправилност следва да е изводима от мотивите на съдебния акт, независимо от действителното съдържание на осъществените от съда и страните процесуални действия или бездействията на същите и конкретното съдържание на доказателствата. Пак според формираната съдебна практика очевидната неправилност следва да е обоснована от касатора. Такава очевидна неправилност решаващите мотиви не въззивното решение не предпоставят, отделно от необосноваността й, вкл. в аспектите на формулираните въпроси.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 247/17.08.2020 г. по т. д.№ 299/2019 г. на Пловдивски апелативен съд.

ОСЪЖДА „ФАФ Ферзихерунгс” – акционерно дружество със седалище в Р. А. на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал.1 вр. с чл. 38 ал.1 т.2 от ЗАдв, да заплати на адвокат М. Р. К., в качеството на процесуален представител на Ф. В., Р. В. и Д. Н., възнаграждение за процесуално представителство в касационна инстанция, в размер на 9 402,76 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: