ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 3507

гр. София, 14.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. П.

Членове: Майя Русева

Джулиана Петкова

като разгледа докладваното от М. Р. К. гражданско дело № 20238002101772 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ“Данмар-Й. Т.“ срещу решение №.18/6.02.23 по г. д.№.518/22 на АС Пловдив, с което е потвърдено реш.№.127/10.05.22 по г. д.№.38/21 на ОС Смолян за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на 56025лв. обезщетение за лишаване от ползване за периода 9.08.19-22.12.20, със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна Кооперация „Всестранна потребителска кооперация Николка“, [населено място], оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С атакуваното решение съдът е приел, че елементите на фактическия състав на чл.59 ЗЗД /обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването, липса на правно основание за последното и на друга възможност за защита/ не са налице и претенцията за

заплащане на претендираната сума е неоснователна. Посочил е, че когато се претендира обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот, правото на обезщетение на собственика е обусловено от неоснователното ползване от трето лице, обогатяването се изразява в спестени средства за наем на имота, а обедняването - в пропусната възможност за получаване на такъв. В случая претенцията на ищеца се основава на твърдения, че процесната сграда ..., чийто собственик е ответната кооперация, е разположена върху 83кв. м. от притежаван от него имот ..., от ползването на която част е лишен неоснователно. Самото притежание на сграда в чужд имот не представлява противоправно поведение, което да обоснове отговорност по чл.59 ЗЗД – подобно притежание е възможно в хипотеза на реализирано право на строеж /чл.63 ал.1 ЗС/, прехвърляне на сградата отделно от земята /чл.63 ал.2 ЗС/, при делба или придобиване по давност на сградата или терена поотделно. В тези случаи в отклонението от общото правило на чл.92 ЗС /че собственикът на земята е собственик на всичко, построено върху нея/ притежателят на сградата я държи в чужд имот на правно основание - учреденото му или придобито право на строеж. Собственикът на земята трябва да търпи това законово правно положение и не може да иска обезщетение от собственика на сградата за това, че я държи в неговия имот. Ако едно лице построи сграда в чужд имот без да му е учредено право на строеж, по силата на приращението собственикът на земята става собственик и на сградата и не може да се приеме, че е лишен от ползването на терена под сградата, тъй като върху тази част е възникна нов обект, който е негова собственост. За лишаване от ползване може да се говори само ако построилият сградата се намира във фактическа власт на същата без съгласието на собственика на земята. В случая ищецът се легитимира като собственик на терена с нот. акт №..., т..., рег.№..., д.№..../..., като легитимиращият му ефект не е оспорен от ответника. Констативният нотариален акт по чл.587 ГПК, удостоверяващ принадлежност на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик, и което носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. В случая, доколкото ответникът не оспорва собствеността на ищеца върху поземления имот, е намерено, че окръжният съд не е имал основание да отрече легитимиращия му ефект и да приеме, че не е негов собственик. От друга

страна, обаче, ищецът също не оспорва, че ответната кооперация е собственик на процесната сграда с идентификатор ... и извежда претенцията си от твърденията, че я държи неоснователно в неговия имот. Правото на собственост върху сграда, построена в чужд имот, обаче, съобразно посоченото по-горе, включва в съдържанието си и правото да се държи имота

- от което следва, че собственикът на земята не е лишен неоснователно от ползването му в тази част. Доводите, че изградената от ищеца двуетажна масивна сграда ... представлява нов обект, различен от павилиона, предмет на нотариален акт №...., т...., д..../..., който е имал характера на преместваемо съоръжение, са приети за ирелевантни, при положение, че ищецът не оспорва собствеността на кооперацията върху нея. При това положение е формиран извод за неоснователност на претенцията поради липса на кумулативните елементи на фактическия състав на чл.59 ЗЗД.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Приложима ли е разпоредбата на чл.59 ЗЗД, когато ответникът, макар и да не владее пряко постройка, за която твърди, че е собственик и същата е поставена върху чужд имот без съгласието на собственика на терена, но с всичките си действия ограничава правото на собственика на терена да осъществява правата си върху него в пълен обем?“

/реш.№.135/25.09.17 по т. д.№.512/16, ІІ ТО, реш.№.96/11.05.16 по г. д.

№.5405/15, ІІІ ГО, реш.№.24/1.06.16 по г. д.№V2968/15, ІV ГО/; 2. „Следва ли производството по делото да бъде спряно на основание чл.229 ал.4 ГПК при направено искане от страна на ищеца и при наличие на доказателства, че в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело?“ /реш.№.020/10.03.22 по т. д.№.2021/21, ІІ ТО, реш.№.181/1.02.21 по т. д.№.12/20, ІІ ТО, реш.

№.60293/15.06.22 по г. д.№.10/21, ІV ГО, реш.№.60244/25.01.22 по г. д.

№.3962/20, ІV ГО/; 3. „Допустимо ли е в исковото производство при оспорване правото на собственост, удостоверено с констативен нотариален акт, този нотариален акт да се ползва с материална доказателствена сила и съдът да се озовава на него при постановяване на съдебния акт? При направено оспорване на констативен нотариален акт по иск с правно основание чл.59 ЗЗД длъжен ли е съдът да се произнесе по оспорването?“.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.

Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въпросът предпоставя условие, което не е било прието от въззивната инстанция-съдът не е приемал, че постройката е направена в чужд имот без съгласието на собственика му и че с всичките си действия собственикът й ограничава правото на собственика на терена да осъществява правата си върху него в пълен обем; подобни мотиви не са били излагани. Предвид изложеното въпросът не е свързан с решаващата воля на въззивната инстанция, неотносим е и не би могъл да обуслови допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

Аналогичното важи и за втория въпрос. В процесната хипотеза съдът не е приемал, че в друг съд се разглежда дело, което би имало значение за решаване на спора по настоящото. Напротив, произнасяйки се по искането за спиране, изрично е посочил, че такава връзка на преюдициалност не е налице, доколкото липсва субективен идентитет по делата и от друга страна продажбата на имота е станала преди образуването на делото, заради което се иска спиране, и прехвърлителят няма да е обвързан от формираната по това дело сила на пресъдено нещо. Предвид изложеното не е налице годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.

Съгласно цитираната във връзка с третия въпрос задължителна практика /ТР 11/21.03.13, ОСГК/, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти; при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се

носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Въззивният съд сам се е позовал на тази практика, но е посочил, че в случая, доколкото ответникът не оспорва собствеността на ищеца върху поземления имот, окръжният съд не е имал основание да отрече легитимиращия му ефект, като от друга страна ищецът също не оспорва, че ответната кооперация е собственик на процесната сграда; именно доколкото правото на собственост върху сграда, построена в чужд имот, включва в съдържанието си и правото да се държи имота, съдът е приел, че собственикът на земята не е лишен неоснователно от ползването му в тази част. Предвид изложеното не е налице сочената хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.

С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответната страна се дължат направените разноски в размер на 5130лв. платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.18/6.02.23 по г. д.

№.518/22 на АС Пловдив.

ОСЪЖДА Й. Н. Т., упражняващ търговска дейност като ЕТ“Данмар-Й. Т.“, [населено място], ЕИК[ЕИК], да плати на основание чл.78 ал.3 ГПК на Кооперация „Всестранна потребителска кооперация Николка“, [населено място], ЕИК[ЕИК], 5130лв. /пет хиляди сто и тридесет лева/ разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1. 2.