ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 405

гр. София, 07.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Боян Балевски

Членове: Кристияна Генковска

Анжелина Христова

като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Частно касационно търговско дело № 20238003900699 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Иванов М. против определение № 235/30.01.2023 г. по в. ч.гр. д. № 255/2023 г. на ПОС, с което е прогласено за нищожно определение № 12421/14.11.2022 г. по гр. д. № 12786/2022 г. на ПРС за спиране на осн. чл.420, ал.5 ГПК принудителното изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 ГПК от 08.09.2017г., издадена по ч. гр. д. № 9411/2019 г. на ПРС, въз основа на която е образувано изпълнително дело № 617/2019 г. по описа на ЧСИ П.Н. с рег. № 911 и район на действие ПОС.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска отмяна на обжалваното определение.

Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение, намира следното: Частната касационна жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.

Предмет на обжалване пред касационната инстанция е въззивно определение на ПОС, постановено по частна жалба на осн. чл.420, ал.3 ГПК срещу първоинстанционно определение на ПРС по чл.420, ал.5 вр. ал.1 ГПК. Компетентността на ПРС да се произнесе по искането на длъжника в заповедното производство за спиране на изпълнението се определя от висящността на спора по иск по чл.422, ал.1 ГПК пред така посочения съд. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по–нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава...