ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 3780

гр. София, 28.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. П.

Членове: Майя Русева

Джулиана Петкова

като разгледа докладваното от Д. П. К. гражданско дело № 20238002101794 по описа за 2023 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Иренор“ ООД, [населено място] и на В. М. Т. срещу решение № 297/22.11.2022г. по в. гр. д.№ 260/22г. по описа на Окръжен съд Монтана, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е осъдена В. Т. да плати на

„Иренор“ ООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 4313,13 лева и е отхвърлен искът на „Иренор“ ООД срещу Т. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 4313,13 лева до 5320, 63 лева, и са присъдени разноски.

Касаторът ищец „Иренор“ ООД, [населено място] обжалва решението в частта, с която е отхвърлен искът му за присъждане на 1007, 50 лева, които е заплатил като длъжник по изпълнително дело, образувано пред ответницата в качеството й на ЧСИ, в резултат от неправилното включване на тази сума в размера на дълга, като разход на взискателя за „подновяване на ипотека“.

Касаторът ответник В. М. Т. обжалва решението в частта, с която, като е потвърдено първоинстанционното решение, е осъдена да плати сумата 4313,13 лева, определени от нея в качеството й на ЧСИ и заплатени от ищеца, в качеството му на длъжник по висящо изпълнително дело, разноски за юрисконсултско възнаграждение на взискателя.

При служебна проверка, настоящият състав установи, че касационните жалби са недопустими като насочени срещу неподлежащ на касационен контрол въззивен акт. Съображенията са следните:

Предявените по делото главни искове са два, в условията на обективно кумулативно съединение и всеки от тях е с цена под 5000 лева. Всяка от

сумите 4313,13 лева и 1007, 50 лева се претендират като обезщетения за вреди, възникнали от различни фактически основания. Първата сума се твърди да е платена от ищеца в резултат от незаконосъобразни действия на ответницата по определяне с постановление от 16.01.2017г. по изп. д.№ 751/13г. на разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство на взискателя. Втората сума се твърди да е платена, без да е дължима, защото вземането на взискателя за 1007, 50 лева за подновяване на ипотека е определено незаконосъобразно от ответницата, в качеството й на ЧСИ, като част от дълга по изпълнителния лист. Претендирането на цитираните суми като сбор от стойността им ( общо 5320,63 лева ) не прави исковата претенция една, за което свидетелства и диспозитивът на първоинстанционното решение, в който е налице произнасяне по всеки един от двата иска за главници.

Тъй като всеки от предявените искове е с цена под 5000 лева, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.1, предл.1-во ГПК въззивното решение по тях е необжалваемо.

Воден от горното, настоящият състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на „Иренор“ ООД, [населено място], с вх.№ 607/14.02.2023г. и на В. М. Т., с вх. № 47/05.01.2023г., срещу решение № 297/22.11.2022г. по в. гр. д.№ 260/22г. по описа на Окръжен съд Монтана и ПРЕКРАТЯВА производство по гр. д.№ 1794/2023г., ВКС, ІІІ ГО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател:

Членове:

1.

2.