ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 907

гр. София, 29.02.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 1820/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 28036/25.11.2022 г. на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, подадена от управителя В. В., приподписана от юрисконсулт С. С., срещу въззивно решение № 1279/24.10.2022 г. по в. гр. д. № 1208/2022 г. на Окръжен съд - Варна.

В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да направи нов доклад по делото, ако в доклада на първоинстанционния съд и до момента на подаване на въззивната жалба не са били изяснени твърденията на страните и не е била разпределена доказателствената тежест в процеса, и нарушен ли е принципът на равнопоставеност в гражданския процес, ако по отношение на една от страните в процеса указанията на първоинстанционния съд са непълни; 2. Следва ли въззивният съд да назначи служебно експертиза и да определи задачата на разноски на страната, която носи тежестта на доказване на съответния факт, дори и без нарочно искане, щом по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява какви са причините, способствали или довели до аварията на процесната шахта; 3. Следва ли въззивният съд да подложи на самостоятелна преценка доказателствата по делото и да обсъди защитните тези на страните при очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство; 4. Длъжен ли е въззивният съд да приложи императивна материалноправна норма и допуска ли предвиденото в чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД по иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД съдът да присъди обезщетение за вреда, която не е пряка последица от противоправното поведение.

Ответниците по касация И. М. Я. и П. Д. Я., [населено място], не изразяват становище.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение № 613/10.03.2022 г. по гр. д. № 5051/2021 г. на Районен съд – Варна, с което „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД е осъдено да заплати на И. М. Я. и П. Д. Я. на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД 7 186 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на общо 10 000 лева, причинени вследствие повреждане на собствения на ищците недвижим имот /дворно място/, съставляващо имоти с идентификатори ***, *** и ***, находящи се в [населено място], местност „Т. Т.“. Настъпилите вреди са вследствие авария на канализационна шахта, причинена на 11.01.2021 г.

Въззивният съд е приел за установено, че ищците са собственици на недвижими имоти с идентификатори ***, *** и *** по кадастралната карта на [населено място], които съставляват дворно място, находящо се в [населено място], район „Приморски“, местност „Т. Т.“. От констативни протоколи, изготвени от служители на община Варна, дирекция „Обществен контрол и ред“ е установено, че на 11.01.2021 г. е осъществен оглед в имот с идентификатор ***, като при проверката е констатирано, че същият е наводнен с фекални води, които са изтекли от шахта, която е разположена на ул.“30-та“ над имота. На 13.01.2021 г. е извършен нов оглед в имот с идентификатор ***, като е констатирано, че вследствие от аварирала канализационна шахта за фекални води, разположена над имота на ищците, в имот с идентификатор *** – УПИ * по плана на местност „Т. т.“, дворът на имот с идентификатор *** е покрит с тиня. Паркингът, който се намира в имота, с площ от около 150 кв. м. и пътеката, преминаваща около него, с дължина от около 140 метра и 4 метра ширина, е видимо нарушена. Чакълът, който покрива пътеката, е изровен и завлачен поради голямата сила на водата, която се е стекла от ската по време на аварията. Септичната яма е затлачена и препълнена с кални наноси, подобни на тези в имота и около него. Кладенецът също е пълен със свлякла се земна маса и фекални води. Констатирано е, че в имота има декоративно езерце, с приблизителна площ около 35 кв. м., което също е пълно с фекални води. От писмените доказателства става ясно, че по сигнал от 10.01.2021 г. в 23:04 часа от служители на ответното дружество са предприети дейности по отпушване на канализация в ж. к. Виница, [населено място], които са започнали на 10.01.2021 г. и са продължили до 12.01.2021 г. От приетото по делото заключение на вещото лице по техническата експертиза е установено, че към момента на огледа на място вредите по процесните имоти са отстранени. За почистването на имот с идентификатор *** са осъществени дейности, изразяващи се във възстановяване на настилка от трошен камък на паркинга пред жилищната сграда, с размер 13,40 на 9,37 метра с площ от около 130 кв. м. Възстановен е вътрешният път с трошенокаменна настилка, с размери 44 метра дължина и 4,20 метра широчина и 56 метра дължина и 2,5 метра ширина с обща площ от около 325 кв. м. Осъществено е почистване и обеззаразяване на облицован със стоманобетонни пръстени кладенец с диаметър от 90 см., с дълбочина от 16 метра. Почистена е шахтата на хидрофорната система, както и септична яма, с диаметър от 1,2 метра и дълбочина 3 метра. Общата стойност на разходите за труд и материали за отстраняване на вредите по този имот е в размер на 13 440 лева. В поземлен имот с идентификатор *** са осъществени дейности по възстановяване на вътрешен път от трошенокаменна настилка, с размери 18 метра дължина и 2,5 метра ширина с площ от около 45 кв. м. Общата стойност на разходите за труд и материали за отстраняване на вредите по имота е в размер 6720 лева. По отношение на имот с идентификатор *** са осъществени дейности по възстановяване на вътрешен път от трошено каменна настилка, с размери 10 метра дължина на 2,5 метра ширина, с площ от около 25 кв. м. Почистено е декоративно езеро с площ от 35 кв. м. Общата стойност на разходите за труд и материали за отстраняване на вредите по имота е в размер на 1560 лева. На основание чл. 198п от Закона за водите е сключен договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от 09.03.2019 г., между „Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от ВиК – Варна“ и “ВиК – Варна“ ООД. Ответникът “ВиК– Варна“ ООД е поел задължение да стопанисва, експлоатира и поддържа публичните активи на обособената територия, обслужвана от него. От справка от НИМХ – Ф. В. се установява, че количеството на валежите, паднали в дните около инцидента, не са се отличавали с голям интензитет, макар същите да надвишават нормата на валеж за периода. От свидетелските показания се установява, че в деня на инцидента пътят е залят с мръсни води, кал, тиня, като тези фракции са идвали от шахта на мръсен канал. Проблемът с шахтата бил от около 15 години, като от нея изтичала вода при всеки дъжд, без значение интензивен или не. Въззивният съд е приел, че възражението на ответното дружество за липса на пасивна процесуална легитимация по предявения иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД е неоснователно. Направил е извод, че съгласно нормативната уредба и наличието на сключен договор по чл. 198п от Закона за водите, монополистът ВиК - оператор е легитимиран да отговаря по предявения иск за вреди, причинени от ВиК съоръжение/съоръжения в обслужваната от него обособена територия, след като те са под негов изключителен надзор. Посочил е, че е налице задължение на оператора освен да експлоатира, така и да изгражда и да поддържа водоснабдителните и канализационните системи в обособения район. Ответното дружество е задължено да поддържа в експлоатационна годност предоставените му за стопанисване, поддържане и експлоатация публични активи, в това число и канализационната шахта, като елемент от ВиК системата, от аварията на която са причинени вредите по процесните имоти. Техническата и експлоатационна изправност на канализационната шахта включва в своя предмет осъществяване на дейност по нейното почистване и поддържане в състояние, в което същата може да осъществява своето основно предназначение, за което е изградена. Съдът е приел за недоказано, че в периода преди настъпване на инцидента, ответното дружество е осъществило дейност по почистване на авариралата канализационна шахта. Действия в тази насока са предприети едва след настъпване на инцидента, при който се увредени процесните имоти. Ответникът е извършил противоправно поведение, като не е осъществил действия по предварително отпушване на канализационната шахта, допускайки нарушение на задълженията, вменени му от закона и договора за поддръжка и експлоатация. За неоснователно е прието и възражението за наличие на непреодолима сила при причиняване на вредите върху процесните имоти. Посочено е, че обилното количество паднали валежи не представлява непреодолима сила, доколкото природните процеси по проучване на очаквани валежи на територията на страната е дейност, която ежедневно се наблюдава от НИМХ, съответно събитието е предвидимо и при изпълнение на вменените от закона задължения за почистване на канализационните шахти, увреждането би било предотвратимо. По отношение размера на обезщетението на имуществени вреди съдът е възприел изцяло заключението на вещото лице и е уважил иска в пълния предявен размер.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по първия въпрос относно задълженията на въззивния съд при констатиран пропуск на първоинстационния съд при съставяне на доклада по делото. Съгласно разясненията по т. 2 от ТР № 1/9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респ. извършването на непълен доклад, представлява нарушение на съдопроизводствените правила. Когато страната се позове във въззивната жалба на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, въззивният съд, ако ги прецени за основателни, дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В конкретния случай касаторът не сочи конкретни оплаквания във въззивната жалба, а в последната липсват такива за допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада по делото /за първи път се сочат в касационната жалба/, поради което за въззивния съд не е имало задължение да дава указания за възможността на страните да ангажират доказателства, които са пропуснали да поискат пред първата инстанция поради непълен доклад на делото.

Не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК и по втория въпрос. Оплакванията му са свързани с твърдението, че решаващите правни изводи на съда са необосновани и неподкрепени от доказателствата по делото. Съобразно цитираното ТР № 1/2013 г., ОСГТК, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В случая не е въведено оплакване пред въззивния съд за допуснато процесуално нарушение, доколкото всички доводи на касатора касаят несъгласието му с направените фактически констатации. Въззивният съд е приел за установени от приетите по делото доказателства всички правнорелевантни факти относно причиненото непозволено увреждане и причините, довели до аварията на процесната шахта, като не е счел за необходимо допускането на нова техническа експертиза. Самият жалбоподател не е предприел процесуални действия в тази насока и не е формулирал доказателствени искания във въззивната инстанция. Оплакванията за необоснованост на фактическите изводи във въззивното решение не следва да се разглеждат в настоящото производство по чл. 288 ГПК.

Не може да бъде допуснато касационно обжалване и по третия и четвъртия въпроси от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, както и доводите на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Той е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено от въззивния съд. Той е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Разгледал е оплакванията във въззивната жалба относно изключването на отговорността на ответника поради наличие на непреодолима сила и е анализирал правната уредба относно задължението на ВиК оператора „ВиК-Варна“ ООД за почистване и поддържане в експлоатационна изправност канализационните шахти в местността, в която се намират процесните имоти и е дал отговор на спорните въпроси. Съдът е обсъдил и всички относими обстоятелства, които са в пряка причинна връзка с настъпването на имуществени вреди за ищеца, както и виновното поведение на служители на ответника при или по повод изпълнението на възложената работата. Извършил е преценка на данните от констативните протоколи, съставени от надлежен орган / община Варна/, заключението на вещото лице, както и на събраните писмени и гласни доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност. Несъгласието на касатора с фактическите констатации относно правнорелевантните факти и оценката за тяхното значение с оглед наличието и размера на имуществените вреди не може да обоснове допускане на касационното обжалване по така поставения въпрос. Следва да се има предвид, че съобразно принципите на състезателност и на равнопоставеност на страните в процеса, съдът няма задължение в хода на процеса да им посочва дали ангажираните от тях доказателства са достатъчни, за да установят съответното им твърдение или възражение.

С оглед изложеното, не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на І г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1279/24.10.2022 г. по в. гр. д. № 1208/2022 г. на Окръжен съд - Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: