чл. 14, ал. 1 ЗН;

Председателят на Върховния съд на НРБ е направил предложение да се издаде на основание чл. 212 ГПК тълкувателно решение по въпроса дали чужда държава може да придобие по завещание собствеността върху недвижими имоти, които се намират в нашата страна.

В предложението са изложени съображенията, които обосновават необходимостта от издаване на тълкувателно решение по поставения въпрос. Те са свързани с тенденциите на международното развитие и с растящия брой случаи, в които държавата става участник в гражданскоправни отношения с международен елемент. Изтъкнати са и някои основни положения, които следва да бъдат взети предвид при постановяването на решението. Те се отнасят до общите принципи на обществено-икономическото устройство на нашата страна и до режима на правото на собственост върху недвижими имоти в страната, в пряка зависимост с който се намира институтът на наследяването.

За да се произнесе по поставения за тълкуване въпрос, общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд взе предвид следното:

Законът за наследството от 1949 г. урежда въпросите относно наследяването по закон. В този закон липсват правила, които уреждат приложимия закон за наследственоправните отношения с международен елемент. Такива правила няма в действуващото ни законодателство въобще. Правоотношението, което възниква в такива случаи - на завещателно разпореждане, имащо за предмет имущество, което се намира в нашата страна и извършеното в полза на чужда държава, е с международен елемент. При неговото регулиране, респ. при определянето на способността на чуждата държава да получи по завещание недвижими имоти, които се намират у нас, е необходимо поради липсата на пряка тълкувателна норма, да се извлече стълкновителна норма, чието съдържание да се образува от действуващото в страната законодателство. Като не дава пряк отговор на поставения въпроси поради това допуска до разрешението да се стигне по предлагания тълкувателен път, правната ни уредба съдържа същевременно редица разпоредби, в които...