Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар С. П. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от председателя С. П. по административно дело № 7346/2023 г.
Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на „К. П. Б. ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Н. И. [улица], чрез адв. Б. П., против решение № 2843/26.04.2023 г., постановено по адм. д. № 10087/2022 г. по описа на Административен съд София – град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) по чл. 107, ал. З ДОПК с № ДНИ22-ТД26-32(3)/11.07.2022 г., издаден от орган по приходи в отдел „ОП - Н. И. , Дирекция ОП при Столична община (СО), потвърден с решение № СДФ22-РД28-308/23.09.2022 г. на директора на Дирекция „ОП“ към направление „Финанси и здравеопазване“ при СО и жалбоподателят е осъден да плати на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна.
Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба е направено уточнение, че оспорването е само в частта на отделни задължения от таксата за битови отпадъци (ТБО) и до това дали общината предоставя услугата „поддържане на чистота на териториите“. Счита че е налице нарушение на основния принцип за определяне на таксата „замърсителят плаща“. Съображенията за недължимост са насочени срещу съдебните изводи относно реалното предоставяне на услугата в съответния район и на следващо място, относно преценката за съразмерност на разходите, които понася стопанският субект предвид отчетната стойност на процесните имоти. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, с което жалбата срещу АУЗД е отхвърлена и в полза на ответната страна е присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – директор на Дирекция „ОП“ към направление „ФЗ“ при СО, чрез юрк. Н. К.-Григорова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение да се остави в сила като правилно и обосновано по съображения, изложени в представения писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, съгласно представен списък.
Прокурорът от Върховната прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата, доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град е бил АУЗД по чл. 107, ал. З ДОПК с № ДНИ22-ТД26-32(3)/11.07.2022 г., издаден от орган по приходи в отдел „ОП - Н. И. , Дирекция „ОП“ при СО, потвърден с решение № СДФ22-РД28-308/23.09.2022 г. на директора на Дирекция „ОП“ към направление „ФЗ“ при СО, с който за периодите от 01.01.2012 г. до 31.12.2021 г. и от 01.01.2022 г. до 30.06.2022 г. на „К. П. Б. ЕАД са установени задължения за довнасяне в общ размер на 7 535 лв. – главница и лихви за просрочие в размер на 66,93 лв. за недвижими имоти, находящи се в [населено място], район Н. И. СО, представляващи земя с идентификатор 80409.5824.34 и площ от 6 156 кв. м., офис сграда с идентификатор 80409.5824.34.1 с РЗП 404 кв. м., производствена сграда (хале) с идентификатор 80409.5824.34.2 с РЗП 300 кв. м., производствена сграда (монтажно-ремонтно хале) с идентификатор 80409.5824.34.3 с РЗП 563 кв. м.
От фактическа страна по делото е установено, че административното производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК е образувано на 14.06.2022 г. по инициатива на органа по приходите и във връзка с жалба от 26.04.2022 г. За имота лицето е подало декларации по чл. 14 ЗМДТ вх. № 7215001004/21.08.2020 г., вх. № 7215000674/16.06.2020 г. и коригираща декларация с вх. № 7215001004/21.08.2020 г. В решението са посочени подробно данните относно данъчната оценка, отчетните стойност и характеристиките на имота и сградите. По повод определянето на ТБО в констативната част са отбелязани обстоятелствата в подадените декларации от жалбоподателя за 2021 г. и 2022 г. по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО и представените доказателства към административната преписка – заповеди № СОА20-РД09-2750/30.10.2020 г. и № СОА21-РД09-1436/29.10.2021 г., решения № 626/17.12.2020 г. и № 809/16.12.2021 г. на СОС.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентни органи и в предписаната от закона форма, при липса на данни за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. Като неоснователни са отхвърлени оплакванията относно приложението на реда по чл. 105-106 ДОПК за установяване на МДТ. В настоящия случай производството е започнало по искане на задълженото лице за издаване на АУПДВ и обжалване на мълчаливия отказ за неговото издаване.
По същество решаващият съд е концентрирал спора до преценката за предоставянето на услугите по чл. 62 ЗМДТ за процесните имоти, собственост на жалбоподателя. В тази насока са изведени предпоставките за всеки един от компонентите на таксата по чл. 62, т. 1-3 ЗМДТ и определянето на нейния годишен размер въз основа на чл. 18, ал. 1 НОАМТЦУПСО. Според съдебните мотиви, при действието на принципа „замърсителят плаща” съгласно Директива 2008/98/ЕО на ЕП и на Съвета от 19.11.2008 г. и неговата регламентация в разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, размерът на ТБО за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. В случая жалбоподателят е подал декларации по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО за 2021 г. и за 2022 г., с които е заявил един бр. контейнер тип „Бобър“ и с АУЗД правилно е изчислена дължимата такса по компонентите за сметосъбиране и сметоизвозване и за обезвреждане на битови отпадъци, според декларираното, а само за услугата поддържане на чистота на териториите за обществено ползване е приложен реда по чл. 23, ал. 4 от Наредбата. По отношение на услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината е прието, че по делото са представени доказателства за нейното възлагане с обществена поръчка и съответно е налице реално предоставяне, което е видно от отчетените и приети дейности. Факт е, че собственикът на имота ползва не само намиращите се непосредствено до имота улици и тротоари, за да осъществи достъпа си до него и поради това не може да бъде ограничено естеството на услугата – за обща полза на живущите в определеното населено място.
Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно.
След преценка на доказателствата и възраженията на страните първоинстанционният съд е изложил самостоятелни и обосновани правни изводи, които са в съответствие с изискванията на приложимата нормативна уредба. Заявените оплаквания в касационната жалба не се установяват при извършена проверка на доказателствения материал по делото.
Неоснователни са възраженията за недължимост на таксата на ТБО за услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ, свързана с поддържането чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания. За разлика от данъка върху недвижимите имоти, който съгласно чл. 13 ЗМДТ се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не, съгласно чл. 62 ЗМДТ, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ, за всяка от трите групи услуги поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
На основание разпоредбата на чл. 64 ЗМДТ, таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината. Видно от АУЗД, във формулата за изчисление на размера на ТБО, два от компонентите – по чл. 62, т. 1 и т. 2 ЗМДТ са застъпени на основание подадените декларации по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО за съответните данъчни периоди от страна на „К. П. Б. ЕАД и не са спорни.
В нормата на чл. 71, т. 1-3 ЗМДТ са регламентирани изключенията, при които не се събира такса за определени услуги и разглежданата хипотеза не е посочена изрично. Следователно основание за дължимост на таксата за поддържане на чистотата е престирането на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване от общината. Както уточнява касаторът, задължението за поддържането на чистотата в парковете, алеите, площадите и уличните платна, е възложено на всички собственици на имоти на територията на общината и релевантно в това отношение е преценката дали района попада в границите, определени със заповед на кмета, в които общината организира посочената услуга. Релевантна за преценката в случая е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, а не както счита касаторът тази на 5, т. 6 ДР ЗУТ, определяща „територията на населеното място“.
Настоящият касационен състав намира за правилни изводите на административния съд по преценката на доказателствата за изпълнение на договора между СО и концесионера „Т. С. И. 1“ ДЗЗД, включващ в предмета си и „Почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на Столична община, обособена позиция № 5: Пета зона - райони Банкя, Връбница и Н. И. . Правилни и издържани са мотивите на административния съд за наличие на всички предпоставки за заплащане на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съобразно заповеди № СОА20-РД09-2750/30.10.2020 г. и № СОА21-РД09-1436/29.10.2021 г. на кмета на СО са определени вида и териториални обхват на предоставените услуги по поддържане чистотата на териториите и се установява, че имотът на дружеството-касатор попада в съответния район и територия, на които се предоставя услугата. Именно изложените житейски аргументи, че имотите представляват „база и шооурум с паркинг за продажба на тежкотоварни камиони“, броят на заетите служители, респективно клиенти на предприятието, обосновават приложението на принципа „замърсителят плаща“ и по-висока обществена и социална отговорност при формирането на таксата за компонента, изчислена на база отчетната стойност на активите.
След проверка на заявените от касатора пороци, които са идентични с обсъдените от първоинстанционния съд и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Заключението на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на жалбата срещу АУЗД.
При този изход на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 1 060,19 лв., изчислени по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2843/26.04.2023 г., постановено по адм. д. № 10087/2022 г. по описа на Административен съд София – град, изменено с частта на разноските с определение № 5245/19.06.2023 г.
ОСЪЖДА „К. П. Б. ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Н. И. [улица], да заплати на Столична община разноски за касационното производство в размер на 1 060,19 лв. (хиляда и шестдесет лева и деветнадесет стотинки).
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
секретар:
Членове:
/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА