Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Н. Членове: Е. И. И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 7386/2023 г.

Производството е по реда на чл.160, ал.7 ДОПК, във връзка с чл.208 и сл.АПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Природа консулт ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, [улица], представлявано от С. Шакир управител, чрез адв. С., срещу решение № 1220 от 26.06.2023 г. постановено по адм. д.№2845 по описа на Административен съд гр.Пловдив за 2022 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-16001622001575-091-001 от 26.07.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив и потвърден с решение №482/11.10.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр.Пловдив.

Според касатора решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, касационни основания по чл.209, т.3 АПК.

Неправилно АС гр.Пловдив е приел, че не са налице условия за начисляване на нулева ставка по чл.28 ЗДДС, поради осъществен износ на стоки за Турция. Възразява се и срещу изводите на съда относно прилагането на чл.53 ЗДДС, като неправилно не е признато наличието на вътрешно общностна доставка /ВОД/. Изводите му, че ревизираното лице не се е справило с доказателствената тежест и не е представило доказателства в подкрепа на твърденията си, е неправилен. Дружеството е представило всички изискани му документи, които установяват доставката, превоза, предаването на стоката и т. н.

Обстоятелството, че стоката не е доставка с нулева ставка по чл.28 ЗДДС, според съда се установява от обстоятелството, че стоката не е минавала българо-турската граница. Такова твърдение обаче не е поддържано, тъй като стоката е натоварена в Пловдив. В конкретния случай стоката на дружеството чрез посредник турската фирма достига до получателя във Франция. Налице е разпоредбата на чл.17, ал.3 ЗДДС. Мястото на изпълнение е държава членка на общността, а не както приема съда България.

Неправилно съдът е приел, че не трябва да се прилагат нито разпоредбите на чл.28 ЗДДС, нито на чл.53 ЗДДС. Решението е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна.

Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък на същите по делото.

О. Д. на Дирекция ОДОП гр.Пловдив, в приложено по делото писмено становище, оспорва подадената касационна жалба и намира, че същата е неоснователна.

Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Върховна прокуратура на РБ, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Не са налице сочените основания по чл.209, т.3 АПК за неговата отмяна. В писмено становище подробно обосновава становището си и предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационните основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт №Р-16001622001575-091-001 от 26.07.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение №482/11.10.2022 г. на Директор на дирекция ОДОП гр. Пловдив, с който на Природа консулт ЕООД са установени допълнително задължения по ЗДДС в общ размер на 9 319.07 лв. за данъчен период м.01.2022 г.

Съдът е приел, че ревизионния акт е издаден в производство, проведено при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при спазване на изискването на форма, актът съдържа всички задължителни реквизити и е мотивиран, като са обосновани от фактическа и правна страна установените задължения по ЗДДС.

Прието е, че между страните няма спор по фактите и това е изрично заявено от процесуалния представител на ревизираното лице. Спорът се формира относно правилното приложение на материалния закон и наличието на предпоставките по чл.28 ЗДДС.

АС гр.Пловдив е приел за установено, че за процесния данъчен период м.01.2022 г. от Природа консулт ЕООД са извършени доставки на гранулат по два броя фактури за Х. П. гранул полимер ЕООД Турция. Турското дружество от своя страна продава стоките на Полимери САС, Франция. Натоварването на гранулата е извършено в гр. Пловдив, а транспорта е осъществен до гр. Б. Т. Франция и е за сметка на получателя. Фактурираните от ревизираното лице стоки по процесните фактури към Х. П. гранул полимер ЕООД са изпратени директно във Франция, като транспорта е осъществен от М. Л. ЕООД и С. К. ЕООД, по възлагане от получателя.

В хода на ревизионното производство, мястото на изпълнение на доставката на основание чл.17, ал.2 ЗДДС е определено на територията на Р. Б. тъй като стоката гранулат е натоварена в гр.Пловдив. Този извод на ревизиращите е възприет и от съдебния състав, като изрично е посочено, че не е спорно между страните и обстоятелството, че движението на стоката не е било към Р. Т. а директно към Франция. Според съда това е и причината, поради която превозът е бил придружен с транзитни митнически декларации, тъй като стоките не са били изпращани или превозвани извън Общността. Безспорно е установено пред съда, че за стоките предмет на процесните доставки не са изготвяни митнически декларации/единен административен акт /ЕАД/ и липсват всякакви документи за превоз на стоките по чл.21, ал.1, т.3 ППЗДДС до дестинация извън държава-членка.

В подкрепа на твърденията си за наличие на износ за трета държава и прилагане на чл.28 ЗДДС, ревизираното лице не е представило никакви доказателства. В тежест на страната която твърди, че следва да бъде приложена нулева ставка, е да докаже предпоставките за това.

Всички налични по делото документи за превоз сочат на вътреобщностно движение на стоки и като краен разтоварен пункт Франция, гранулатът предмет на доставките не е изплащан и превозван извън общността.

Обсъдени са и предпоставките за наличие на ВОД по смисъла на чл.7, ал.1 ЗДДС. Според мотивите на решението не са налице основния и за прилагане на чл.53, ал.1 ЗДДС. Установено е, че получателят на стоката по процесните фактури Х. П. гранул полимер ЕООД , Турция не е регистрирано за целите на ДДС в държава членка. Реално страните са уговорили стоката да бъде предадена вместо на купувача на посочено от него трето лице и това е Полимери САС, Франция. Тези доставки не могат да бъдат класифицирани като ВОД, тъй като турското дружество няма регистрация по ДДС. В ревизионното производство не е посочен и не се твърди да има идентификационен номер по ДДС. Това обстоятелство е достатъчно, за да не може да се приеме наличието на ВОД и освобождаването на доставките в РБ.

Според съда, веригата от доставки между ревизираното лице и Х. П. гранул полимер ЕООД Турция, респективно Х. П. гранул полимер ЕООД и Полимери САС Франция не могат да се обединят и в тристранна операция. Изискването на чл.15 ЗДДС е доставката да е осъществена между три регистрирани за целите на ДДС лица в различни държави членки. Липсата на ДДС регистрация на турското дружеството в която и да е държава членка е достатъчно да изключи прилагането на режима относим към тристранните операции.

Налице е доставка на стоки между ревизираното лице и Х. П. гранул полимер ЕООД Турция, разпореждането, с които е станало на територията на България, в седалището на доставчика към момента на натоварване на стоката и следва превозването й до Франция. По тази причина първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи са начислили ДДС на жалбоподателя на основание чл.12 ЗДДС, поради установеното по делото обстоятелство, че мястото на изпълнение на процесните доставки е местонахождението на стоките съгласно чл.17, ал.2 ЗДДС.

Решението валидно, допустимо и правилно постановено.

Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа подробния анализ на всички относими писмени и гласни доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. Решаващият състав е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Неправилно се поддържа от касатора, че придобиващият стоката е от държава членка на Общността и е регистрирано лице по ДДС, поради което мястото на изпълнение на доставката е Франция, а не България така както е прието от органите по приходите и в последствие от съда. Според приложените по делото доказателства крайният получател на стоката Полимери САС, Франция безспорно е регистриран в държава членка и има идентификация за нуждите на облагането с ДДС. Но Полимери САС не е получател по процесните фактури. Получателят по тях е турското дружество Х. П. гранул полимер ЕООД, Турция. За да бъдат обложени с нулева ставка доставките по тези две фактури е необходимо получателят по тях да отговаря на изискването да е регистрирано лице по ДДС, в държава членка на общността. Нито едно от тези две условия не е изпълнено по отношение на Х. П. гранул полимер ЕООД, Турция.

В мотивите на атакуваното решение са обсъдени всички хипотези, при които доставката би могла да бъде обложена с нулева ставка и правилно е прието, че не са осъществени предпоставките на нито една от тях. Споделя се изводът на съда, че всички налични по делото документи сочат на вътреобщностно движение на стоките, като изходния товарен пункт е гр.Пловдив, а превоза е осъществен през транзитни територии до Франция. Не са налице доказателства предметът на доставката да е напускал територията на общността. Следователно не подлежи на облагане с нулева ставка по чл.28, т.1 или т.2 от ЗДДС.

Правилно е приета за неприложима и разпоредбата на чл.53, ал.1 ЗДДС, тъй като Х. П. гранул полимер ЕООД Турция няма регистрация на територията на Франция за нуждите на облагането с ДДС.

Изложени са и мотиви защо не се касае за тристранна операция по смисъла на чл.15 ЗДДС.

Няма спор, че са налице всички необходими документи, които установяват натоварването и превозването на стоката, нейната доставка във Франция, осъществените плащания и ангажирания превоз. Не са налице, обаче предпоставките да бъде прието, че по процесните фактури не се дължи ДДС. Не се касае за износ, тъй като безспорно е установено, че стоката никога не е напускала територията на Общността. Не може да се говори и за ВОД, тъй като турското дружество няма регистрация за нуждите на ДДС, в нито една държава членка. Ето защо, правилно е определено задължение по ЗДДС за осъществена доставка с място на изпълнение на територията на страната според правилото на чл.17, ал.2 ЗДДС.

Несподелимо е поддържаното от касатора относно мястото на изпълнение на доставката. Не може да бъде прието, че мястото на изпълнение на доставката е Франция, тъй като е безспорно, че стоката е натоварена в гр. Пловдив. Доставката между ревизираното лице и турското дружество е финализирана в този момент, поради което и по нататъшното й транспортиране и получаване от крайния потребител във Франция нямат отношение към облагането й с ДДС.

По изложените съображения оспореното решение, като правилно постановено следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 1232 лв. определен съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така, Върховен административен съд състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1220 от 26.06.2023 г., постановено по адм. дело № 2845 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2022 г.

ОСЪЖДА Природа консулт ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], представлявано от С. Шакир управител да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 1232 лв., представляваща разноски за настоящото производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

/п/ ИВА КЕЧЕВА