Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар А. С. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 7399/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на О. С. против решение № 518 от 18.05.2023 г., постановено по адм. д. № 491/2023 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т.3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата – Т. Д., в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отменя отказ на главния архитект на община Созопол, обективиран в писмо от 14.10.2022 г., за издаване на разрешение за строеж по заявление на Т. Д. от 23. 09. 2021 г. и връща преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения отказ е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатира, че УПИ VІІ-477, кв. 28 по плана на гр. Созопол попада в границите на „Старата част“ на гр. Созопол и представлява недвижима културна ценност с категория „национално значение“. Излага съображения, че е изпълнено изискването, въведено като условие за издаване на разрешението за строеж съобразно чл. 83, ал. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН) вр. чл. 148, ал. 4, изр. 4 ЗУТ, като по делото е представено съгласуване с министерството на културата в т. ч. съгласувана е и графичната част. Приема, че изискването на чл. 158а ЗКН не е предпоставка за издаване на разрешение за строеж. Позовава се на чл. 161, ал. 1 ЗКН, както и на съгласуването с министерството на културата и прави извод, че осъществяването на теренни археологически проучвания задължително предхождат извършването на строителни дейности, за които обаче следва да има издадено разрешение за строеж и са неотносими към процедурата по издаването на същото.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

С оспорения пред първоинстанционния съд административен акт е отказано да се издаде разрешение за строеж за „реконструкция на водопроводно отклонение“, като мотивите за това са, че с писмо на община Созопол от 02.02.2021 г. и писмо от 18.11.2020 г. на министерството на културата жалбоподателката е уведомена, че инвестиционното намерение може да се осъществи само след приключване на спасителни археологически разкопки и изготвяне на протокол от експертна комисия, назначена от министерството на културата съгласно чл. 158а ЗКН и разрешението за строеж може да бъде издадено след представяне на този протокол съгласно чл. 148, ал. 4 ЗУТ. Съобразно изискването на чл. 148, ал. 4, изр. 4 ЗУТ разрешение за строеж на обекти в защитени територии за опазване на културното наследство се издава при спазване разпоредбите на Закона за културното наследство. Нормата на чл. 83, ал. 1 ЗКН регламентира, че инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗКН съгласуването по този раздел се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в срок до 4 месеца от датата на постъпване на съответната документация в НИНКН или в общината, определена по чл. 17, ал. 3. По делото е установено, че инвестиционния проект е съгласуван на основание чл. 84, ал. 1 вр. чл. 83, ал. 1, т. 2, б. “а“ ЗКН от министерството на културата и въз основа на становище на Националния институт за недвижимо културно наследство. Налице е и заверка с печат на графичните материали. Следователно са спазени изискванията на цитираните норми, като законодателят поставя условие за съгласуване с министерството на културата и регламентира, че инвестиционните проекти се одобряват и строежите се изпълняват по реда на ЗУТ. В съгласуването становище на министерството на културата изрично е посочено, че се съгласува – инвестиционен проект за обект: “реконструкция на водопроводно отклонение“ части – водопровод, геодезия, пожарна безопасност; фаза – технически проект като са посочени изискванията изкопните работи, необходими за реализацията на инвестиционното намерение да бъдат предхождани от спасителни археологични проучвания при условието на чл. 161, ал. 1 и по реда на чл. 148, ал. 5 ЗКН; инвестиционните намерения да се осъществят само след приключване на спасителните археологически разкопки и изготвяне на протокол от експертна комисия, назначена от министерството на културата съгласно чл. 158а ЗКН, която да приеме резултатите от тях и определи бъдещата съдба на новото строителство; след приключване на строителните дейности да бъдат възстановени съществуващите настилки, засегнати от разработката. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ЗКН осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти, задължително се предхожда преди началото на строителните работи от спасителни теренни археологически проучвания, с които се установява дали няма да бъдат засегнати или нарушени археологически обекти. Законосъобразен е изводът на съда, че цитираната норма не поставя като условие за издаване на разрешение за строеж извършването на спасителни теренни археологически проучвания. Разпоредбата поставя изискване това да се извърши преди започването на строителните дейности, а несъмнено за да започнат същите е необходимо издаване на разрешение за строеж. В тази връзка не е налице и противоречие с поставеното условие при съгласуване на проекта от министерството на културата, а именно всички изкопни работи, необходими за реализация на инвестиционното намерение да бъдат предхождани от спасителни теренни археологически проучвания при условието на чл. 161, ал. 1 и по чл. 148, ал. 5 ЗКН, тъй като за започване на изкопните работи за реализиране на инвестиционното намерение е необходимо издадено разрешение за строеж, а съгласно нормата на чл. 148, ал. 5 ЗКН средствата за спасителни теренни проучвания до пълното проучване на терена се предоставят от възложителя, във връзка с чиято инвестиционна инициатива се извършва спасителното проучване, което изискване в случая е спазено, като Т. Д. дарява на община Созопол сумата 1998 лв. за извършване на пълни спасителни археологични проучвания. В подкрепа на извода, че за одобряване и издаване на строителните книжа за започване на строителство е необходимо единствено съгласуване с министерството на културата по реда на ЗКН е и нормата на чл. 224а, ал. 1 вр. чл. 224, ал. 1, т. 6 ЗУТ, която регламентира, че компетентния орган с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж, който се извършва без съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на Закона за културното наследство - за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони, когато това се изисква по реда на този закон.

Позоваването в касационната жалба на чл. 158а ЗКН, въз основа на който е постановен и оспорения отказ е неоснователно, тъй като нормата е приложима за приемане на приключили теренни археологически проучвания или приключил техен етап, включително при възникнала необходимост от временно преустановяване на теренните проучвания върху целия терен, определен с разрешението по чл. 148, или върху част от него и е неотносима към спасителни теренни археологически проучвания при условието на чл. 161, ал. 1 и по чл. 148, ал. 5 ЗКН. Нормата на чл. 161, ал. 1 ЗКН визира осъществяването на инвестиционните проекти, за което реализиране е необходимо първо да се издадат необходимите строителни книжа, като задължението е преди началото на строителните работи да се осъществят задължителни спасителни теренни археологически проучвания, с цел да се установи дали няма да бъдат засегнати или нарушени археологически обекти.

Цитираната в касационната жалба практика на Върховния административен съд е неприложима в настоящия случай.

С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 518 от 18.05.2023 г., постановено по адм. д. № 491/2023 г. по описа на Административен съд гр. Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ