Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 7412/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 225а ал. 1 и 225 ал. 2 т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба от С. Н. от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Г., срещу решение № 3299 от 18.05.2023г. по адм. дело № 113/2023г. на Административен съд София – град /АССГ/, 37 състав, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РА – 30 – 960 от 30.11.2022г. на Главния архитект на Столична община (СО), с която на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 и чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж „Надстройка над съществуваща еднофамилна жилищна сграда“, находяща се в ПИ идентификатор № 49597.1706.331 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на [населено място], район „Витоша“ на СО и с което решение жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото.

С касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл.209 т.3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като напротив посочва такива досежно процедурата по констатиране на наредения за премахване строеж. Навежда съображения и за нарушени изисквания за форма на акта – липса на фактически основания и липса на индивидуализация на спорния строеж. Посочва и че е неправилен извода на съда, че се касае за строеж от вида на тавански етаж, като навежда съображения, че в случая се касае за извършен ремонт на покрива в условията на неотложност и приложимост на чл. 148 ал. 6 ЗУТ, което съдът не е съобразил при постановяване на решение. Твърди и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила досежно отказа на съда да допусне при режим на довеждане до разпит поискани двама свидетели, които да установяват наличието на водени граждански дела с другия съсобственик на имота Вълчева, като в тази връзка твърди и че в противоречие със закона само той е посочен като адресат на заповедта, а е следвало като такъв да бъде посочена и съсобственичката на имота. Най – накрая навежда съображения за допуснато нарушение, а именно неустановяване, както в административното производство, така и от съда, на приложимостта на 16 ПР на ЗУТ, а именно дали се касае за търпим строеж, неподлежащ на премахване. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед. Алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендират разноски за касационната инстанция.

О. Г. архитект на СО с представен писмен отговор и чрез процесуалния си представител юрк. И. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на договорено в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган в рамките на предоставени му правомощия със заповед на кмета на СО, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че заповедта е материално законосъобразна, тъй като безспорно е установен строеж, от вида на описания в заповедта, за който не са налице строителни книжа. Приел е, че от доказателствата се установява, че е извършен строеж, при който се е достигнало до увеличаване на обема на тавански етаж, а не е извършен текущ ремонт или друг обект, попадащ в изключенията по чл. 147 ал. 1 и чл. 151 ал. 1 ЗУТ. Приел е, че нареденият за премахване строеж не е търпим по смисъла на 16 ал. 1 и 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като от доказателствата е установено, че е реализиран в периода 2017 – 2022г., изключващ приложимост на разпоредбите за търпимост. Поради това е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно.

Правилен е извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискването за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В тази връзка е неоснователно възражението, че в обжалваният акт не е индивидуализиран нареденият за премахване строеж. Напротив видно от заповедта в нея ясно и точно е описан и индивидуализиран нареденият за премахване строеж, което описание съответства и на установения на място незаконен строеж, предвид установяванията и на приетата по делото СТЕ. Правилен е извода на съда, че от събраните доказателства се установява стоеж по смисъла на 5 т. 38 ДР на ЗУТ, който съответства на надстройка на съществуваща жилищна сграда, като от доказателствата е установен надзид с височина 1,80м., при което се е увеличил във вертикално и в хоризонтално обемът на подпокривното пространство на сградата. Обоснован и съответен на събраните по делото доказателства е и извода на съда, че в случая не се касае за текущ ремонт по смисъла на 5 т. 43 ДР на ЗУТ, тъй като и от приетата по делото СТЕ е установено, че не е извършена само дейности по подобряване и поддържане в изправност на сградата и в частност на покрива, а е извършено надстрояване и действия, засягащи и конструкцията на сградата с подмяна на конструктивни елементи.

Правилен е и извода, че в случая не се касае за извършени СМР, попадащи в обхвата на чл. 147 ал. 1 или чл. 151 ЗУТ, за които в първия случай е налице облекчен ред за издаване на разрешение за строеж, но пак такова е изискуемо, а във втория не се изискват строителни книжа. Неоснователно е и възражението, че съдът не е съобразил, че в случая се касае за извършен ремонт в хипотезата на чл. 148 ал. 6 ЗУТ. Според тази разпоредба „При бедствени и аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение могат да се издават по частични работни проекти. Строителните книжа могат да се комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им и се предават на органа, компетентен да издаде разрешението за строеж“. В случая не са ангажирани доказателства, че са налице предпоставките по посочената разпоредба, тъй като не се установява да е била налице бедствена или аварийна ситуация, в резултат на която да са настъпили повреди по сградата и покрива й, като естественото износване на същия, довели до лошото му състояние, в каквато насока са събраните по делото доказателства, не покриват изискването на посочената разпоредба. Освен това тя изисква и възстановяване в резултата на аварията или бедствието на нарушението части в съществуващия им вид, като в хода на строителството следва да се процедират одобряването на строителни книжа. В случая се установява, че е извършен нов строеж, изразяващ се в надстрояване, както и не са представени доказателства за процедиране на одобряване на строителни книжа по време на извършване на неотложни работи, каквито и не се установяват.

Неоснователно е и възражението за допуснати нарушения, а именно неустановяване в административното, както и в съдебното производство на наличието или не на предпоставките за приложимост на 16 ПР на ЗУТ и 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Напротив и в административното производство и в съдебното, са събрани доказателства и са изложени съображения защо нареденият за премахване строеж не е търпим по смисъла на посочените разпоредби, а именно предвид установеното от всички събрани в хода на производството в съвкупност доказателства – писмени, гласни и приетата СТЕ – че строежът е извършен в периода 2017г. – 2022г., съответно същият попада извън времевия период по посочените параграфи, за който е законово допустимо съответните на ПУП и на правилата и нормите по устройство на територията, да бъдат приети за търпими строежи, неподлежащи на премахване.

Най – накрая предвид събраните доказателства относно извършителя на строежа, правилно в оспорената заповед жалбоподателят е посочен като адресат на заповедта.

Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АССГ е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно следва да бъде присъдено съгласно чл. 143 ал. 3 АПК в размер на 100 лв. на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Искането на касатора за присъждане на разноски съобразно настоящото произнасяне е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3299 от 18.05.2023г., постановено по адм. дело № 113/2023г. по описа на Административен съд София - град, 37 състав.

ОСЪЖДА С. Н. от гр. София да заплати на Столична община сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща разноски за тази инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ