РЕШЕНИЕ

№ 416

гр. София, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател:Биляна Чочева

Членове:Теодора Стамболова

Иван Стойчев

при участието на секретаря Галина В. Иванова

в присъствието на прокурора Атанас В. Гебрев

като разгледа докладваното от Т. С. Н. дело за възобновяване ВКС № 20258002200695 по описа за 2025 година

Производството е образувано по реда на чл.423,ал.1 НПК.

С присъда №361/03.07.23 г., постановена от РС-София /СРС/,НО,110 състав по Н.О.Х.Д.7867/21 г., Н. М. М. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.196,ал.1,т.2 вр. чл.195,ал.1,т.3 вр. чл.194,ал.1 вр. чл.29, ал.1,б.Б вр. чл.18,ал.1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, търпимо при първоначален строг режим.

Тази присъда е потвърдена с решение №403/24.06.24 г., постановена от ГС-София /СГС/, НО, 10 въззивен състав, по В.Н.О.Х.Д.7001/23 г.

Образуваното пред настоящата инстанция производство по чл.423,ал.1 НПК е на основание депозирано на 24.06.25 г. чрез РС-София, искане от осъдения чрез негов защитник до ВКС. Изразяват се съображения за постановяване на съдебните актове задочно, без М. да е бил запознат с обстоятелството, че срещу него се води съдебно дело.

Иска се възобновяване на съдебните производства, отмяна на решението на СГС и присъдата на СРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенен съд - на разпоредително заседание.

В съдебно заседание пред ВКС осъденият и неговият защитник споделят желанието си делото да се гледа отново пред съдилища по същество.

Представителят на прокуратурата моли да не се пристъпва към възобновяване на основание чл.423,ал.1 НПК, предвид установено нежелание на осъдения да придобие познание за воденото срещу него съдебно производство.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изразените в него съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото, в рамките на компетенциите си в настоящата процедура намира за установено следното:

На първо място е нужно да бъде обсъдено дали искането е депозирано в дължимия съгласно разпоредбата на чл.423,ал.1 НПК шестмесечен срок от узнаване за влизане на влязлата в сила присъда. Последното е станало на 24.06.24 г.,когато е постановен въззивният съдебен акт. Няма данни, различни от това да се приеме, че лицето е разбрало за постановяване на влязлата в сила присъда, когато е било намерено и задържано за нейно изпълнение - при постъпването си в Затвора-Враца на 06.03.25 г. При това положение депозираното на 24.06.25 г. искане за възобновяване се явява подадено в срок.

На второ място, както винаги действа в случаи като процесния при произнасяне по съществото на подобни претенции, за да направи преценка има ли основания за възобновяване по реда на чл.423,ал.1 НПК, този съд пунктуално проследява движението на производството, познанието на осъдения за него, личното му участие в процеса или дезинтересиране от подобна активност и не на последно място, действията на съответните съдебни инстанции в тази връзка.

И така, видно от материалите, актуалното досъдебно производство /ДП/ е образувано като бързо такова по реда на чл.356,ал.1,т.1 НПК. На л.26 от същото е приложено постановление за назначаване на служебен защитник-адвокат, присъствал при привличане на М. в качеството му на обвиняем с постановление, приложено на л.27 от ДП от 12.02.21 г. Според съдържанието на последното, лицето е предупредено за множество свои права, но не и за това, че съдебното производство може да бъде разглеждано в негово отсъствие при наличие на определени предпоставки за това, нито пък че то може да се уговаря със служебния си защитник за защита на правата му при задочно разглеждане. Самият М. е предоставил за адрес на призоваване такъв в гр.В., ул.Ш. № **, ет.1, ап.3. Изрично при разпита му като обвиняем /л.28/ е изразил нежеланието си нему да бъдат предявявани материалите по делото, но е дал съгласие същото да бъде сторено със защитника адвокат К.. СРС е отказал да му наложи мярка за неотклонение Задържане под стража, а е определена Подписка. След приключване на разследването следствените материали са предявени на защитника на 09.04.21 г. На 04.06.21 г. е образувано Н.О.Х.Д.7867/21 г. по описа на 110 състав на СРС. На л.6 от първоинстанционното съдебно производство е приложено разпореждане №650/09.06.21 г., в което съдията-докладчик е дал различни указания, едно от които е предупреждение на М. за възможностите по чл.269,ал.3 НПК делото да бъде разглеждано в негово отсъствие, въпреки задължението за присъствие поради характера на обвинението.

На л.13 от първостепенното досие е приложена върната в цялост призовка за лицето, според която то не е намерено. Не е направена връзка и с предоставения номер на мобилен телефон. Изрично е отбелязано на призовката, че според адвокат К. М. е трудно откриваем, тъй като е безпризорен, и тя не поддържа връзка с него. Направено е запитване и до местата за лишаване от свобода, като става ясно, че последно е освободен на 02.06.20 г. по изтърпяване.

На л.40 от досието е приложен протокол от съдебно заседание на 29.09.21 г., съгласно който не е даден ход на разпоредително заседание, мярката за неотклонение на подсъдимия е изменена от Подписка в Задържане под стража и той е обявен за общодържавно издирване с цел установяване на местонахождение и адрес на пребиваване в страната. На л.48 е приложен отговор на МВР-СДВР - отдел Противодействие на криминалната престъпност с рег.№513000- 59928/ 15.10.21 г. Съгласно него М. е обявен за издирване с бюлетин №284/21 г. на СДВР и е присъединен към телеграма №19037/21 г. на ГДНП с оглед мярка за неотклонение Задържане под стража, определена от процесния съдебен състав. Уточнено е, че при установяване на издирвания, съдът ще бъде уведомен своевременно.

Оттук насетне многократно са получавани данни от МВР, че лицето не е издирено /било е и призовавано от дадения адрес/ и насрочваните заседания са отлагани. В съдебно заседание на 04.07.22 г. /л.84 и сл./ е изискана и справка от Държавна психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм дали М. я посещава и дали служители от нея са в състояние да запознаят съда с адреса и телефона на подсъдимия. На л.92 е приложен отговор с изх.№137/19.07.22 г., съгласно който осъденият не е провеждал лечение там и болничните власти не разполагат с никакви данни за него.

Тъй като адвокат К. е преустановила явяванията си пред съд по актуалното дело, СРС е изискал определяне на нов служебен защитник от страна на САК, както и за пореден път данни по издирване на лицето от оправомощените органи. На 19.12.22 г. е констатирана информация за определяне на адвокат С. С.. След поредно изчакване на данни за издирване на лицето, на 06.03.23 г. съдът е дал ход на разпоредително заседание след назначаване на сочения адвокат за служебен защитник, в отсъствиае на подсъдимия при условията на чл.269,ал.3,т.2 и т.4,б.А НПК /л.122 и сл./. Същото е сторено и в съдебни заседания на 31.05.23 г. /л.163 и сл. от първостепенното дело/, когато е започнало провеждането на съдебно следствие, както и на 03.07.23 г., когато е постановена присъдата. За всяко от тези заседания търсенето на лицето е продължило.

След произнасяне на присъдата резонно е потвърдена мярката за неотклонение Задържане под стража.

Срещу постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия. СГС е положил всякакви дължими усилия да открие М.- разпратени поредни питания до МВР, изискване на справка за активни мобилни номера, запитване но МВР - ГД Гранична полиция и т. н. Финално на 17.04.24 г. е даден ход на второинстанционното дело по реда на чл.269,ал.3,т.1 и т.2 НПК и то е обявено за решаване. На 24.06.24 г. е постановено въззивното решение на СГС. На трето място, както последователно и винаги досега този съд е излагал тезата си, задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред изискванията за покриване на минимален стандарт по силата на чл.6,т.1 вр. т.3, б “с”, “d”и “e” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ челно място заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Затова като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ присъствие на подсъдимия с ефективно упражняване на целия каталог от процесуални права, законът е регламентирал института на възобновяване на наказателното производство в случаи на задочно осъждане.

Това възобновяване не става обезателно, а при стриктно съблюдаване на прогласените във всяко местно законодателство предпоставки, обмислими и в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСдПЧ/, а понастоящем и на плоскостта на преюдициални заключения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по преюдициални запитвания на български съдилища, в съответствие с дължимите актове на Съюза.

Като дължима предпоставка за възобновяване винаги се има предвид процесуалното поведение на обвиняемото /подсъдимото/ лице, а именно, дали то е запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участва в него. В този контекст задължително се проследява цялостната верига от действия или бездействие на искателя в хода на наказателното производство, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информирането за отпочнато срещу му дело.

Преюдициалните заключения, опредметени в решения на СЕС, задължителни за изпълнение от съдебните юрисдикции на държавите-членки на Европейския съюз /ЕС/, които внасят по-детайлни разглеждания на въпроса с третиране на националното законодателство по възобновяване на наказателни дела по реда на чл.423,ал.1 НПК на фона на уредба на ЕС, са следните:

1/ Решение на Четвърти състав на съда, постановено на 19.05.22 г. по дело № С- 569/20.

2/ Решение на Четвърти състав на съда, постановено на 16.01.25 г. по дело № С- 400/23.

3/Решение на Четвърти състав на съда, постановено на 16.01.25 г. по дело С-644/23 /Стангалов/.

4/ Решение на Трети състав на съда, постановено но 20.05.25 г. по дело № С- 135/25 PPU /Качев/.

Комплексният подход при разглеждане на параметрите, поставени в отделните производства, води до извод за необходимост от преразглеждане на някои постановки, застъпвани доскоро в съдебната практика на ВКС по възобновяване на наказателни производства по реда на чл.423,ал.1 НПК. Внимателният прочит на аргументацията по цитираните решения установява необходимост не само от по-задълбочено обмисляне съображенията и текстовете по Директива /ЕС/ 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, и в частност чл.8 и чл.9 от същата, но и изключително стриктно отнасяне на конкретиката по всяко дело и констатираната по него релевантна за решаемите въпроси информация към зададените от СЕС репери. Обобщено, този съд заявява, че за да се преценява поведението на органите по наказателно преследване и на обвиняем/подсъдим и дължи ли се възобновяване на наказателното производство поради задочно разглеждане на делото, е необходимо да се следи: дали осъденият е съобщил на органа по наказателно преследване неверен адрес или поне такъв, на който не може да бъде намерен, и/или други установъчни данни, като например номер на мобилен телефон; дали своевременно е уведомен за последиците от неявяване при водене на съдебен процес срещу му по обвинителен инструмент, който следва предявеното му на ДП обвинение; дали е представляван от упълномощен или служебен защитник и каква връзка е имал с тях с оглед уговорка да го представляват пред съд в негово отсъствие; дали е направено всичко възможно обвиняемият да бъде издирван в страната и чужбина, включително и когато не е намерен на посочения от него адрес и се е отколонил при изпълнение на взета мярка за неотклонение; и др., в зависимост от конкретиката по всяко производство. Най-общо казано, познанието на лицето се свързва основно със съдебното разглеждане на делото.

На четвърто място, казаното току-що по принцип, доколкото иде реч за обсъждане на процедура по чл.423,ал.1 НПК в светлината на приложимо към актуалния процесуален момент общностно право и съдебните ряазрешения по тях на наднационална юрисдикция, каквато е СЕС, отнесено към данните по настоящото дело, подробно описани по-горе, установяват необходимост от възобновяване на наказателното производство поради непознание от страна на М. за воденото срещу му съдебно производство и незапознаване с последиците от разглеждане на делото в негово отсъствие.

Прочитът на процесното искане не води до извод, че осъденият и неговият защитник са се фокусирали върху тезите по цитираните по-горе решения, нито дали въобще са запознати с тях и техните постановки, въз основа на които да се заявява необходимост от възобновяване на наказателното производство поради неучастие на М.. Просто се твърди, че той е бил лишен от правото да узнае за водения срещу му съдебен процес, без никакъв опит дължимото поведение на органите, ангажирани с воденото наказателно производство, да бъде отнесено към неговото собствено такова по желание или не да бъде запознаван с обстоятелствата по същото и да му бъде дадена възможност да участва лично, отношения със защитници и т. н. Въпреки това ВКС е длъжен да съобрази всички гореизложени обстоятелства, относими към положението на осъденото лице.

Осъденият е участвал в досъдебното производство в рамките на допустимото по закон, доколкото не е проявил нежелание да му бъдат предявени материалите по разследването. Тогава не му е разяснена възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие пред съд от една страна. От друга - в тази връзка няма данни да е поверил на служебния си защитник да го представлява, ако не желае да участва за водения срещу му процес.

По-нататък, без съмнение М. не е присъствал на провежданото съдебно производство - и първоинстанционно, и второинстанционно. Той никога не е призован редовно поради невъзможност да бъде намерен на дадения от него адрес и несвързване по мобилен телефон. Така не е станало възможно да бъде уведомен за воденото срещу му наказателно дело пред СРС и СГС, да му бъдат връчени необходими документи, да му бъде разяснена възможността за задочно разглеждане и т. н., въпреки титаничните усилия за намирането му и всякакви справки и търсения, предприети от решаващите съдилища.

Не може да не се обърне внимание и че в хода на първоинстанционното разглеждане на делото служебният защитник на подсъдимия е заменен с нов, за когото той не е имал никакво понятие, но пък и последният не е имал ресурс за лично свързване с него. Съгласно една от постановките по решението по дело №С-135/25 на СЕС, при изследването на познание на лицето за възможността делото му да се разгледа в съдебно заседение в негово отсъствие, не е достатъчен контакт със служебен защитник само на ДП. Това обуславя тезата, че проблемът с назначаване на нов служебен защитник в хода на съдебното производство, макар и участвал в събирането на доказателства и отстоявал ревностно правата и интересите на подзащитния си, не преодолява позицията за невъзможност подсъдимият да му е поверил задочно разглеждане на делото за него.

В случая се явява без значение обстоятелството, че М. не е намерен по независещи от съда причини, за да бъде приканен да направи подобно изявление, както и това, че точно този защитник е инициирал въззивното производство с изготвяне на жалба пред СГС в несъмнена полза на М.. Разчитане на постановките по преюдициалното заключение за несъответствие с общностното право на по-ранен етап на делото, както бяха описани по-горе, довеждат до извод за необходимост от възобновяване на наказателното производство по реда на чл.423,ал.1 НПК, отмяна на решението на СГС и присъдата на СРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция - в съответствие с нормата на чл.425,ал.2 НПК.

С оглед направения извод без всякакво обсъждане ще бъдат оставени съображения по самото искане, относими към същината на вменената престъпна деятелност, невъзможността на осъдения да се запознае със събраната в хода на досъдебното и съдебното производство доказателствена съвкупност /само ще се отбележи отново, че лицето само е отказало предявяване на разследването на ДП/, както и възможността за приложение на кои диференцирани процедури не била допусната. В крайна сметка процедурата по чл.423,ал.1 НПК е с дълготрайно изграден формат на прилагане и не допуска разгръщане на всякакви позиции, които искащата страна би желала да сподели.

И на последно място, в съобразие с нормата на чл.423,ал.4 НПК след възобновяване ВКС е длъжен да се произнесе по мярката за неотклонение на лицето. В случая това означава да се реновира изпълнението на потвърдената в последното съдебно заседание пред първата инстанция мярка Задържане под стража. Друга и не може да бъде. Отправената в самото искане претенция за определяне на мярка за неотклонение, несвързана с ограничаване на свободното придвижване на М. в обществото, е неудовлетворима не само, защото е немотивирана, а и защото доказателствата за поведението на лицето по делото и предоставянето на адрес, на който то е регистрирано за постоянно, но не живее фактически /теза, потвърдена и в съдебно заседание пред ВКС/ би означавало толериране на поредна възможност за торпилиране на дължимото съдебно разглеждане на делото.

Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.О.Х.Д.7001/23 г. по описа на ГС-София, НО,10 въззивен състав; Н.О.Х.Д.7867/21 г. по описа на РС-София, НО, 110 състав.

ОТМЕНЯВА решение №403/24.06.24 г., постановено от ГС-София, НО, 10 въззивен състав, по В.Н.О.Х.Д.7001/23 г.

ОТМЕНЯВА присъда №361/03.07.23 г., постановена от РС-София, НО, 110 състав по Н.О.Х.Д. 7867/21 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.