Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: М. М. Б. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 7422/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на А. М. чрез процесуалния представител юрк. А., срещу Решение № 524 от 18.05.2023 г., постановено по адм. дело № 1769/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена заповед № 1631 от 26.09.2022 г. на директора на А. М. и е осъдена агенция да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК необоснованост и неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

Ответникът М. Г., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложени по делото писмен отговор и писмени бележки, чрез процесуалния си представител адв. И., оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М. Г., против заповед № 1631 от 26.09.2022 г. на директора на А. М. с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 и чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение без предизвестие и запазване на придобития ранг на държавна служба за длъжността старши инспектор в ТД на А. М. ТД М. Б.

За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, макар и издадена от компетентен орган в предвидената писмена форма с изискуемите реквизити и при спазване на административно-производствените правила и установения срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, същата е постановена в нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Съдът е приел за безспорно по делото, че на посочената в заповедта дата жалбоподателят е бил разпределен да осъществява контрол на преминаващите през границата пътни превозни средства на трасе Вход товарни автомобили, като при изпълнение на задълженията си същият е пропуснал три пътни превозни средства - молдовски микробуси с рег. № [номер], рег. № [номер] и рег. № [номер], без да бъдат претеглени и въведени в модул ПТРР, както и без да бъде издаден за тях контролен лист, заверен с подпис и личен митнически печат, и да бъде извършена физическа проверка на същите - с извършения оглед на товарното помещение на първия микробус задълженията му не са изпълнени, доколкото не е проверен превозваният багаж за наличие на стоки над нормите за безмитен внос или такива, нарушаващи правата върху интелектуалната собственост, или за наличие на недекларирани по съответния ред стоки, а по отношение на останалите два микробуса не са предприети каквито и да било действия. Според съда неизпълнението от жалбоподателя на задължението му да осъществи възложения му контрол на посочените превозни средства съставлява дисциплинарно нарушение съгласно нормата на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, поради което следва да се приеме, че е налице приетото от дисциплинарно-наказващия орган фактическо основание за налагане на дисциплинарно наказание, което съставлява дисциплинарно нарушение и по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, доколкото води до нарушаване на основните принципи на държавната служба, установени в чл. 2, т. 3 и т. 6 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация - добросъвестност и отговорност при изпълнение на възложените задачи. Прието е от съда също така, че в случая не се съдържат данни за получена от жалбоподателя облага от трети лица, поради и което не е налице хипотезата на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, във вр. чл. 11 от Кодекса за поведение на митническите служители. Независимо от така устатовеното по делото обаче, съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради неизпълнение на изискването, предвидено в чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Според административния съд в оспорената заповед е възпроизведена само нормата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, но не е извършена изискуемата преценка относно тежестта на нарушението и последиците от него, и липсват каквито и да било констатации относно поведението на жалбоподателя и неговото дисциплинарно минало. Съдът е приел, че обстоятелства, свързани с повишаването в ранг на жалбоподателя през месец ноември 2021 г. и поставените му оценки за изпълнение на неговата работа в МП Лесово през предходната година и в периода на извършване на нарушението, не са обсъдени нито от дисциплинарния съвет, нито от дисциплинарно-наказващия орган, както и не са обсъдени въпросите, касаещи тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено /в т. ч. натовареността на служителите на трасе Входящи товарни автомобили в МП Лесово, установена по делото от показанията на свидетеля Радева/, настъпилите /а не възможните/ последици за държавната служба или за гражданите, както и формата на вината на държавния служител. Така допуснатото нарушение на административно-производствените правила е определено от съда за съществено, тъй като води до необоснованост на изводите на дисциплинарно-наказващия орган относно вида и размера на дисциплинарното наказание. Въз основа на приложените по делото писмени доказателства, съдът е обосновал и извод, че нарушението е допуснато инцидентно, на жалбоподателя не са налагани други дисциплинарни наказания и няма данни за извършени от него други нарушения, както и няма данни за настъпили от конкретното неизпълнение последици за държавната служба и за гражданите, поради което наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението и се явява прекомерно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по назначаването, същата е съответна на особените изисквания за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 108 от ЗДСл. Правилно съдът е приел също така, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и че при налагане на дисциплинарното наказание е спазен срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Правилно административният съд е приел също така, че установеното по делото неизпълнение от страна на жалбоподателя на задължението му да осъществи възложения му контрол на три пътни превозни средства, преминаващи през ГКПП Лесово, съставлява дисциплинарно нарушение съгласно чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл.

При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, решаващият съд е достигнал и до верен извод, че в конкретния случай оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон - чл. 91 от ЗДСл. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага безспорно изводът, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е необходимо да бъде обоснован видът и размерът на наложеното наказание, което безспорно, видно от съдържанието на административния акт, дисциплинарно-наказващият орган не е сторил в конкретния случай. В случая административният орган е определил тежестта на наложеното наказание в едно бланкетно изречение, което е крайно недостатъчно, за да се направи извод, че същият е съобразил предпоставките, тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите. Дисциплинарно-наказващият орган не е обсъдил нито едно от визираните в нормата на чл. 91 от ЗДСл обстоятелства, както и цялостното служебно поведение на служителя, не е мотивирал вида на наказанието спрямо релевантните обстоятелства, свързани с липсата на доказателства за предходни нарушения и наличието на добра оценка във връзка с изпълнение на служебните задължения за периода, в който е извършено нарушението.

При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Бургас е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок и реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, съгласно приложен по делото списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. Неоснователно се явява възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, тъй като същото не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и е близко до определения минимален размер в чл. чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 524 от 18.05.2023 г., постановено по адм. дело № 1769/2022 г. по описа на Административен съд Бургас.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на М. Г., с [ЕГН], сумата в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРИЕТА МИЛЕВА

/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА