Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Д. Членове: Л. П. К. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 7466/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Й. Балтач /U. Baltac/, гражданин на Р. Т. подадена чрез упълномощения адвокат И. Д., срещу решение № 4209 от 26.06.2023 г., постановено по адм. дело № 2688/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против отказ за влизане в страната рег. № 0125923017080 от 17.02.2023 г., издаден от длъжностно лице при ГКПП К. А. гр. Свиленград, ГПУ Свиленград към Главна дирекция Гранична полиция при МВР.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че оспореният административен акт е издаден от лице, чиято компетентност не може да се установи, тъй като липсва посочване на длъжността. Също така актът е постановен при неспазване на установената форма и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи подадената жалба и да отмени административния акт. Претендира направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът Л. М. - контролиращ служител на ГКПП К. А. към Главна дирекция Гранична полиция при МВР не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната прокуратура дава писмено и в заседание, мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд София град /АССГ/ е образувано по жалба на Й. Балтач /Umit Baltac/, гражданин на Турция, против отказ за влизане в страната № 0125923017080 от 17.02.2023 г., издаден от длъжностно лице при ГКПП К. А. гр. Свиленград, ГПУ гр. Свиленград към Главна дирекция Гранична полиция при МВР. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма /единен стандартен формуляр за отказ за влизане в страната по образец/, при правилно приложение на материалния закон и при спазване на процесуалните правила при провеждане на административното производство. АССГ е приел, че отказът съответства и на материалния закон, тъй като в него е посочена разпоредбата на чл. 10, ал.1, т.4 от Закона за чужденците в Р. Б. /ЗЧРБ/ и е описано, че е отказано влизане в страната поради следните причини: вписан е със забрана за влизане в страната и в националния списък. Обосновал е материалната законосъобразност с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ има данни, че лицето извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страна и извеждане на лица в други държави и обстоятелството, че при издаване на отказ за влизане в страната, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и наличието на условията по цитираната правна норма задължително предпоставя постановяването на акт от вида на процесния. С оглед на горното, е отхвърлил жалбата на Й. Балтач като неоснователна.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

С постановения акт, решаващият съд правилно и точно е изложил фактическата обстановка, като подробно е анализирал и обсъдил всички твърдения и възражения на страните и представени по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи, за които съдът е изложил подробни съображения. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти.

В касационната жалба отново се релевират оплакванията, поддържани в хода на производството, проведено пред първата инстанция. Настоящият състав намира, че в мотивите на обжалваното решение е даден обоснован отговор за неоснователността на доводите на касатора за незаконосъобразност и необоснованост на оспорения отказ, в частност компетентността на органа да издаде оспорения административен акт, така и за неспазване на установената форма и за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон от решаващия орган при издаването на акта. Настоящият състав намира за уместно да препрати към изложените мотиви в атакуваното съдебно решение, предвид правилото на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК, тъй като е налице пълен идентитет между поддържаните оплаквания в двете съдебни фази на спора.

С касационната жалба е направено бланкетно възражение за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, без да са изложени конкретни доводи за пороци в развилото се съдебно производство. С оглед действията на административния съд по образуване и насрочване на делото, конституиране на страните, както и събиране на относимите, допустими и необходими за изясняване на спора доказателства, касационната инстанция не констатира пороци на съдебния акт, породени от допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. второ АПК.

Оспореният отказ за влизане в страната е издаден на основание чл. 21а от ЗЧРБ, тъй като лицето Й. Балтач /U. Baltac/, гражданин на Турция, е вписан в националния списък със забрана за влизане в страната, поради наличие на основанието по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ, съгласно протокол за предупреждение рег. № УРИ 4536р-4266 от 17.02.2023 г., с който чужденецът е предупреден, че има наложена принудителна административна мярка Забрана за влизане на територията на Р. Б. съгласно Заповед №17/02.02.2023 г. на ГПУ Свиленград. Вписването на чуждия гражданин в масива по чл. 21а, ал. 1 е установено и въз основа на приложена по делото справка от 17.02.2023 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ се отказва издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато има данни, че извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави, а според нормата на чл. 21а, ал. 1 ЗЧРБ министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, председателят на Държавна агенция Национална сигурност или упълномощени от тях длъжностни лица могат периодично да включват чужденци в информационния масив на нежеланите в страната чужденци при наличието на основанията по чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ. При така изложеното от фактическа страна се установяват условията на посочените разпоредби, като по силата на чл. 3, ал. 1 ППЗЧРБ чужденец, който не отговаря на изискванията за влизане в Р. Б. не се допуска в страната от органите за граничен контрол. За отказа се попълва единен стандартен формуляр за отказ за влизане на границата съгласно част Б от Приложение V от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. Регламент (ЕО) № 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекса на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници). Съгласно разпоредбите на регламента граничните служители имат правомощието да откажат влизане на лица, които представляват заплаха за обществената политика, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на държава членка. Това може да включва лица, които са извършили престъпления, представляват риск за националната сигурност или не притежават валидни документи за пътуване. От разпоредбата на чл. 10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ става ясно, че се отказва издаване на виза или влизане в страна на чужденец, когато има наличие на данни, че извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави. Безспорно има такива данни за лицето Балтач. Законът не постановява, че трябва да има налице влязъл в сила акт на орган на държавно управление, достатъчно е било наличието на данни, каквото представляват издадените срещу лицето актове, макар и оспорени в други административни производства. Контролиращият служител, в условията на обвързана компетентност, е бил задължен да не допуска Й. Балтач на територията на страната, както правилно установява и първоинстанционният съд.

Предвид гореизложеното оспореният отказ за влизане в Р. Б. е постановен при правилно прилагане на материалноправните разпоредби. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4209 от 26.06.2023 г., постановено по адм. дело № 2688/2023 г. по описа на Административен съд София град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА

/п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА