Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: Ю. Т. Я. К. при секретар А. К. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 7499/2023 г.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Образувано е по жалба на С. Н. от гр. София, срещу решение по т.4.27 от протокол №27 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), проведено на 19.07.2023 г., с което като младши прокурор в Районна прокуратура Русе е назначен на длъжност прокурор в Районна прокуратура Русе, с място на работа - съдебния район на Районна прокуратура - Русе.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на решението на ПК на ВСС. Жалбоподателят посочва, че при еднаква правна уредба за младшите съдии и младшите прокурори, е налице различно третиране на магистратите от страна на административния орган. Обосновава се с обстоятелството, че Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) прилага константно едни и същи критерии, докато ПК на ВСС е непоследователна при назначаването на младшите прокурори. В жалбата се изтъква, че ПК на ВСС при приемане на оспореното решение е нарушила принципите, посочени в АПК, а именно принципа на съразмерност, на истинност и равенство, както и решението е прието в нарушение на чл. 20 от Хартата на основните права на ЕС.
Ответникът - Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), в писмено становище и чрез юрисконсулт Генадиева в открито съдебно заседание, поддържа, че подадената жалба е неоснователна и следва да се отхвърли, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 36, ал. 1 ЗСВ, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт от неговия адресат - С. Н., който има пряк, личен и непосредствен интерес да го оспори по реда на чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗСВ.
За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното:
От данните по делото се установява, че жалбоподателят С. Н. е младши прокурор в Районна прокуратура Русе и съгласно протокол №28/28.07.2021 г. е встъпил в длъжност. Считано от 03.01.2023 г. Николов е командирован да изпълнява функциите на прокурор в Софийска районна прокуратура на свободна щатна длъжност.
На 18.04.2023 г. Николов е подал заявление в деловодството на РП Русе чрез главния прокурор на Р. Б. до ПК на ВСС, да бъде назначен на длъжност прокурор в Софийска районна прокуратура след изтичане на срока по чл. 240 ЗСВ.
С предложение на административния ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - Русе, чрез главния прокурор, адресирано до ПК на ВСС е предложено на ПК на ВСС да приеме решение за назначаване на С. Н., понастоящем младши прокурор в РП Русе, командирован в СРП, на длъжност прокурор в СРП. Мотивите на административния ръководител на РП Русе за направеното предложение се основават на личните и професионални качества на младшия магистрат да заеме длъжността прокурор в СРП, както и на семейното му положение, свързано с това, че семейството му е в гр. София, където живее и работи понастоящем Николов.
Видно от писмо на заместник главния прокурор с вх. №ВСС-5569/09.08.2023 г. по описа на ВСС, адресирано до председателя на Комисията по атестирането и конкурсите към ПК на ВСС, в частта по т.12, касателно подаденото заявление от С. Н., по щат към 01.06.2023 г. в Районна прокуратура София има общо 22 свободни длъжности за прокурор, от които 5 са обявени в конкурс за преместване и 3 в конкурс за първоначално назначаване на длъжност прокурор, т. е. остават 14 свободни длъжности за прокурор, като в това число младшите прокурори с изтичащ срок по чл. 240 ЗСВ са 8, а в РП Русе има 2 свободни щатни длъжности за прокурор и 1 младши прокурор с изтичащ срок по чл. 240 ЗСВ.
Предложението за назначаване на младши прокурори по обявените конкурси, с решения на ПК на ВСС по протокол №3/30.01.2019 г. и протокол №3/29.01.2020 г. на длъжност прокурор след изтичане на срока по чл. 240 ЗСВ, е разгледано на заседание на КАК към ПК на ВСС, проведено на 18.07.2023 година. Според мотивите на помощния орган в частта по т. 2.27 макар С. Н. - младши прокурор в РП Русе, командирован в СРП, да е заявил желание да бъде назначен на длъжност прокурор в СРП, искането му не може да бъде удовлетворено. КАК е посочила, че след съответните изчисления, от общо 22 свободни длъжности прокурор в СРП, остават 9 свободни длъжности прокурор, 8, от които ще послужат за подсигуряване на младшите магистрати в органа на съдебната власт.
Освен С. Н., още осем магистрати са изявили желание да бъдат назначени на длъжност прокурор в СРП, от всичките подадени молби КАК към ПК на ВСС намира, че само една от тях може да бъде удовлетворена и това е молбата на Р. Т. младши прокурор при РП Хасково, тъй като в този орган на съдебната власт липсва свободна длъжност, която да обезпечи назначаването й на длъжност прокурор съобразно предвиденото в чл. 243, ал. 2 ЗСВ. Независимо от изразеното положително становище на административния ръководител на РП Русе КАК към ПК на ВСС счита, че молбата на младши прокурор Николов не следва да бъде уважавана, тъй като в РП Русе има свободна длъжност прокурор и там следва да се обезпечи и подсигури неговото назначаване.
С обжалваното решение на ПК на ВСС са възприети мотивите на помощния орган на колегията и е взето решение по т.4.27 от протокол №27 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, с което С. Н. - младши прокурор в Районна прокуратура Русе да бъде назначен на длъжност прокурор в Районна прокуратура Русе, с място на работа - съдебния район на Районна прокуратура - Русе.
С оглед изясняване на спора от фактическа страна съдът е приобщил към доказателствата по делото и представените такива от жалбоподателя в открито съдебно заседание на 03.10.2023 г., касаещи щатната численост и заетите магистратски длъжности в РП Пловдив, РП Кърджали, РП Търговище, както и решения на ПК на ВСС по чл. 258а, ал.3 ЗСВ относно назначаване на прокурори в съответните районни прокуратури в страната.
Настоящият съдебен състав като извърши проверката за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията в чл. 146 от АПК, приема, че решението на ПК на ВСС е издадено от материално компетентния по смисъла на чл. 30, ал. 5, т. 1 и чл. 160 от ЗСВ орган при спазване на изискванията за кворум и мнозинство на гласувалите членове на кадровия орган, в предвидената от закона форма, съдържащ фактически и правни основания за издаването, включително мотивите на акта са съответни на съображенията на КАК при ПК на ВСС, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Във връзка с твърденията на жалбоподателя за материалната незаконосъобразност на акта, съдът намира следното:
Видно от относимата норма за конкретната хипотеза - чл. 240, ал. 1 ЗСВ младшите прокурори се назначават за срок от две години, като в правомощията на ПК на ВСС с оглед разпоредбата на чл. 240, ал. 2 ЗСВ, e да продължи този срок за още 6 месеца. Законодателят е въвел императивно правило след изтичане на сроковете по чл.240 ЗСВ младшият магистрат да се назначи в съответния орган на съдебната власт без да се провежда конкурс. В чл. 243, ал. 2 ЗСВ е въведено единствено изключение, а именно, че ако в съответния съдебен район няма свободна длъжност, на лицето се предлага място в друг съдебен район. При тълкуването на цитираните разпоредби на чл. 243, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ следва извод, че при наличие на материалните предпоставки на чл. 243, ал.1 ЗСВ, кадровият орган в случая ПК на ВСС, не е обвързан от заявлението/желанието на младши магистрата за назначаване в друг съдебен район, различен от този, за който е класиран в конкурса за младши съдия, младши прокурор или младши следовател.
Целта на чл. 243 ЗСВ е да се обезпечи кадрово съответния орган на съдебната власт в съответния съдебен район, където, с оглед встъпването в длъжност на младши магистрата, кадровият орган, в случая ПК на ВСС, е оправомощен да извърши назначаването при спазване на правилото на чл. 243, ал. 1 ЗСВ. От данните по делото безспорно се установява, че ПК на ВСС е изпълнила това си задължение, тъй като и съобразно своите дискреционни правомощия е констатирала, че при 9 свободни длъжности прокурор в СРП, осем от тях ще послужат за подсигуряване на младшите магистрати в органа на съдебната власт. Като освен С. Н., още осем магистрати са изявили желание да бъдат назначени на длъжност прокурор в СРП. Но ПК на ВСС е намерила, че само молбата на Р. Т. младши прокурор при РП Хасково следва да бъде удовлетворена и да бъде назначена на длъжност прокурор в РП София, тъй като в РП - Хасково липсва свободна длъжност, която да обезпечи назначаването й в хипотезата на чл. 243, ал.1 ЗСВ.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за нарушаване на принципите на съразмерност, истинност и равенство, последователно посочени в чл. 6, 7 и 8 АПК, за нееднакво прилагане на изведените от колегиите на ВСС критерии и за неравно третиране в сравнение с останалите младши прокурори. Предвиденото в чл. 243 ЗСВ отговаря на обществените отношения, свързани с назначаването на магистрати в органите на съдебната власт, гарантиращо предвидимост на тяхното кариерно развитие, съотнесено и към кадровото обезпечаване на тези органи, с оглед тяхната натовареност при разглеждане на поверените им преписки и дела. Не се споделя и разбирането на жалбоподателя за осъществена спрямо него дискриминация по личен признак и нееднакво третиране в сравнение с останалите магистрати, без да се конкретизира в какво се изразява твърдяната дискриминация. Жалбоподателят не сочи аргументи, подкрепени с доказателства, за да защити тезата си, че е налице неравно третиране касателно него и останалите младши магистрати, нито, че е нарушен принципът за равенство пред закона, посочен в чл. 20 от Харта на основните права на Европейския съюз.
При тези съображения обжалваното решение на ПК на ВСС е законосъобразно, като не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяната му, поради което жалбата на С. Н. следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100.00 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 182, ал. 7 от ЗСВ Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Н. от гр. София, срещу решение по т. 4.27 от протокол №27 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 19.07.2023 г., с което като младши прокурор в Районна прокуратура Русе е назначен на длъжност прокурор в Районна прокуратура Русе, с място на работа - съдебния район на Районна прокуратура - Русе.
ОСЪЖДА С. Н. с [ЕГН] и адрес в гр. София, [адрес] да заплати на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с адрес гр. София, ул. Е. Й. №12, сумата от 100 лева (сто лева), представляваща разноски по делото в размер на следващото се юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
секретар:
Членове:
/п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА
/п/ ЯВОР КОЛЕВ